"Кавал парк" е документално-художествена лента, която проследява живота на композитора, изпълнителя и майстор на оригинални концертни кавали Александър Еплер.
Американецът от руски произход има необичайна съдба. Пристига в България в началото на 70-те години, за да изучава кавал във фолклорния отдел на Музикалната академия в Пловдив. Любовта му към българския инструмент, нашия фолклор и култура е изключително голяма. Защо ли? От къде идва тази любов? Как протича животът му в България и след това?
Отговори на тези и други въпроси дава документалният филм на Богдан Дарев - "Кавал парк".
"Александър Еплер не е супергерой и затова го обичам. Може пък да е супергерой и неговата суперсила да е музиката. Александър не спасява света по холивудски. Но неговата необратима любов към музиката, към българската култура и българския народ събуди у мен чувство на дълбоко преклонение - казва режисьорът. "Кавал парк" е толкова документален филм, колкото е и художествено произведение. Целта ми беше да заснема и монтирам филма като повест, като писмо, като симфония от образи и чувства, ноти от миналото, настоящето и бъдещето, уловени моменти от богатия и своеобразен живот на маестро Еплер”.
Документалният филм е по идея на кавалджията Васил Денев, а снимачният процес продължава 3 години в Пловдив, Камено, Сиатъл, Лос Анджелес, Сан Диего, Сан Франциско и Чикаго. Главен продуцент е Българско общество ПЧЕЛА. За осъществяването помагат и американски любители на българския фолклор и сънародниците ни в САЩ.
Продължителността на филма е 100 минути, той е с английско и българско аудио и субтитри.
В него звучи музика, изпълнена от Александър Еплер, Жеко Ангелов, Тодор Киров, Николай Докторов, Васил Денев, Дамян Йорданов, Николай Таслаков, Росен Иванов и Маймон Милер.
След бутиковата прожекция на „Кавал парк” във Варна се очаква филмът да се завърне в морския град на 7 декември, прожекцията ще е от 18,30 във ФКЦ. Той ще бъде представен също в Добрич, Бургас и Балчик.
За режисьора: След 23 години в Америка, преди 4 години, Богдан Дарев получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната.
„Кавал парк“ е новата му документална лента, която представя в цяла България.
Връщаш се в България с нов филм - "Кавал парк". За кого е този филм, какъв е неговият сюжет?
Да, аз правя документално кино. Преди да разкажа за сюжета, разбрах, че тук в България, като кажеш, че е документален филм, повечето хора си мислят, че ще ходят да гледат някаква скучна история, навързани кадри за нещо, което няма да ги накара да почувстват много емоции и да погледнат дълбоко в себе си, по-скоро като някакъв репортаж. Докато в Америка като кажеш документално кино, те го гледат като художествено кино. И фактически този филм е документален, аз го наричам документално-художествен филм, дори на плакатите мислехме да махнем "документален филм" и да оставим само "филм"... Това е един художествен филм, който се снима три години в САЩ и се прави 6 години както там, така и в България, филм за Александър Еплер - американец от руски произход, който ни учи на любов към България.
Това е най-кратко казано, но филмът наистина е много вълнуващ. Кой е Александър Еплер? Той е един кавалджия, учил е в България през 70-те в Музикалната академия в Пловдив. Той е първият студент, който се е обучавал на кавал, нали така?
Да, дотогава са гледали на кавала так: "О, те само овчарите в планините свирят на кавал, какъв е този от Америка, дошъл да иска да свири на кавал?" Той става първият, а след него идват и другите кавалджии, които вече официално се обучават. Учил е от най-големите майстори на кавала по това време - Никола Ганчев, Драган Каракпчански. Разказвал ми е много истории как с Драган са пътували из Южна България, от село на село, за да свири, попил е автентичния звук на кавала, което и във филма се усеща.
А ти как се запозна с него в Сиатъл?
Да, аз живея в Сиатъл вече 27 години. През 2011-а година направихме коледен концерт за дечицата и искахме много някой да дойде да свири на живо. И някои американци, които са любители на български фолклор, ми казаха, че има един чешит, но той ще ми вземе много пари, въобще не се занимавам. Но понеже и аз съм си чешит, отидох, запознах се с него, казах му какво правим, той не взе никакив пари. Дойде, свири на децата и толкова беше радостен. И оттогава той се интегрира отново в българската общност, защото през 1973-та се връща в САЩ. Оттогава не е идвал в България.
А много е искал...
Много е искал да дойде в България. Дори имаше хора, които гледаха - Веселин Хасабалиев, друг кавалджия, майстор на кавали в Копривщица, гледа филма и така плака. "Аз толкова пъти съм го молил да дойде, да се върне." Представяте ли си! Значи той казва- "аз съм го молил да се върне в България." Само това говори за любовта и отношението, които Александър Еплер имаше към нашата страна.
Интересен беше филмът и от друга гледна точка. Той говореше на английски, но говореше и на български от време на време. Казваше някои думи на български, дори добавяше и руски. Изключително интересен говор и изключително интересен човек. Ти затова ли реши да правиш филм за него? Защото той е чешит или нещо друго те подтикна?
Първо, идеята за филма е на Васил Денев, друг кавалджия, който също е завършил в Пловдив и живее в Сиатъл. Знам, че Васко се е опитвал да намери българска телевизия да направи филм за Алекс. Не е успял. Аз тогава бях направил първия си документален филм. И той каза, че ще бъде хубаво някой да направи филм за този човек. Само това каза. И някакси аз така си казах: "Добре, ще направя нещо половинчасово, както предишния ми филм." То пък стана, три години се снима. И вярвам, че не е, защото той е чешит или защото свири на кавал. Според мен имахме много дълбока връзка и приятелство, и творчески моята душа почувства, че трябва да се разкаже тази история. Вярвам, виждайки сега реакцията на публиката в България, вярвам, че това е дирижирано от някъде другаде, че трябваше да стане по този начин.
Защо той толкова много е обичал България?
Има и много други американци, които много силно чувстват нашата музика. Ето един човек, който кара по магистралата и трябва да спре, защото не може да кара и да слуша българска музика на Сестри Кушлеви. Той трябва да спре. Така влияе нашата музика. Но той филмът не е само за фолклора. Той е повече за българския дух, който е попил. Той ни казва във филма, че иска ние да вярваме повече в себе си.
Един от другите участници каза, че Александър Еплер има много идеалистична представа. Той иска да се върне в България, да си вземе кавала и да свири заедно с овчарите, пък то вече няма овчари, които да свирят на кавал.
Аз мисля, че Сашо си знаеше, че вече няма такива. Но то е повече като една метафора за това кое е възможно. И между другото много хора, българи, се завръщат по селата, почват да се връщат обратно към обработването на земята. И кой знае, може би след 50 години, и аз като съм един дядо, мога да отида, да посвиря на кавал.
Ти също си учил. Сега свириш ли?
Сега не ми остава никакво време. Дори вчера си говорихме с моя приятел Драгни Драгнев да отида в Академията в Пловдив, казаха ми, че мога за една година да се запиша. Имало някаква паралелка и да си уча кавал. И аз имам една такава мечта да го направя.
Ако се върнем пак на Александър Еплер - на какво те научи този човек, какво ти даде като личност?
Първата дума, която ми идва, е присъствие. Задавали са ми този въпрос и преди, но сега тази дума дойде. Присъствие. Защото той посрещаше гости в Малката България, както я наричам там в Сиатъл, и се отдаваше на човека, който е срещу него. Едно отдаване, присъствие, където той е там с теб, не мисли за други неща. Много е внимателен към гостите си. Другото, на което ме научи - идеята беше да го заснемем как прави кавал от- до, но не стана. Той е невероятен майстор на кавали. Но го гледах как работи. Снимал съм го с часове. Той абсолютно отиваше в друго измерение. Отдаден на това, което прави. И, това го казвам и във филма, как да живееш дойстойно с болка, защото той имаше много здравословни проблеми. Никога не съм го чувал да се оплаква. Той наистина е божи човек.
Повече за филма "Кавал парк", посветен на кавалджията Александър Еплер, чуйте от режисьора Богдан Дарев в звуковия файл.
Мисля си, че на тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата. Няма друго, което да изпълва така човешкото съществуване. Това коментира за предаването "Гравитация нула" поетесата, писател и драматург Теменуга Маринова. Народни будители винаги ще има и това е благодарение на хората, които си вършат работата добре. Благодарение на тях..
Няма яснота ще им бъдат ли върнати парите за билети за фестивала VARNA BREEZE by EXIT , обявен преди откриването му за безплатен. Това сигнализираха в редакцията на Радио Варна Янка Димитрова и Екатерина Минчева . Те разказаха за безплодната си комуникация с продавача на билети от една страна, с организатора от друга и с община Варна..
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..
Отпуснатите от държавата 30 млн. лв. за изграждането на стадион "Варна" e решение, подобно на случая с пловдивските отбори „Ботев“ и „Локомотив“. Тази аналогия направи общинският съветник от ГЕРБ/СДС Иван Портних, който в обзорното предаване "Позиция" коментира, че Варна заслужава да има градски стадион. Според него, нямат основания тревогите на..
В Деня на народните будители Варна е домакин на авторската идея на Радослав Първанов - "Счупената вяра". Проектът представя 20 фотографии на Радослав Първанов, които целят да разкажат и покажат историите на изоставени православни храмове. Експозицията ще бъде открита от 18.30 часа в Морско казино и ще остане там до 21 ноември. Изложбата ще..
Връх Ботев не е от най-високите. Разбира се, че е първенецът на Стара планина, но в сравнение с върховете в Рила и Пирин изостава като височина. И въпреки това е по-лесно да се качите на Мусала и Вихрен, отколкото на връх Ботев. Защото няма преход, който да е по-кратък от 5 часа. Независимо дали изкачването е от Южна или Севена България. Въпреки..
Веско Ешкенази и Плевенска филхармония с диригент Георги Милтядов ще зарадват варненската публика на 1 ноември. Концертът е част от тазгодишното турне „В света на музиката“ и ще се състои в зала 1 на Фестивален и конгресен център. Специално участие в този проект има Вероника Тодорова, позната като „вълшебницата на акордеона“ на световните музикални..