Международен проект, който да представи на световно ниво надписите на пет графични системи, открити при разкопките на скалния манастир „Света Богородица” край провадийското село Равна, планира да подготви проф. Казимир Попконстантинов, който ръководи разкопките. Това обяви той за Радио Варна по време на посещението на учени българисти от Европа в Историческия музей в Провадия, за да разгледат откритията. Ще се необходими целеви средства, за да се изработи този проект, допълни той. Българистите гостуват у нас по повод Международен форум, посветен на кирилицата под мотото „… И ний сме дали нещо на света с организатор вицепрезидентът Илияна Йотова.
Проф. Казимир Попконстантинов представи пред учените артефактите открити при разкопките на манастирския комплекс край село Равна. Княжеският манастир „Света Богородица” е книжовно средище от края на IX до средата на XI век – книжовно и духовно средище от зората българската писменост. Манастирът е построен по поръчение на княжеския двор. Църквата му е осветена на 23 април 897 г., четвъртата от управлението на цар Симеон І. В него са намерени над 280 надписа върху камък на старогръцки и старобългарски / кирилица и глаголица/ езици, над 1000 рисунки на животни, ловни сцени, кръстове, фигури на светци и шамани, конници, кораби, геометрични и растителни мотиви, 138 керамични съда /български и вносни от Византия/.
В Равна има руническо писмо, чиито носители са прабългарите, гръцко, латинско писмо, а също така кирилица, глаголица и двуезични надписи.
В България, а и в целия славянски свят, такова количество надписи и рисунки от ранното средновековие, събрани на едно място, се намира за първи път. Открит е и оловен печат за кореспонденция на цар Симеон І. В манастира са обособени – църква, баня, училище, жилищни и сервизни помещения. Комплексът има водопровод, канализация, а в най-важните помещения – хипокауст /отопление под пода/.
Дървото на славянската култура има много корени и традиции, но най-важната от тях е кирилицата, заяви за Радио Варна проф. Александър Наумов, преподавал български език и литература в Краков, славянски езици във Венецианския университет, сега е пенсионер и живее в Супрасълския манастир в Полша. Откритията в България свързани с кирилицата, показват колко централно място заема страната като държава на духа и на традицията, посочи проф. Наумов. По неговите думи не на всякъде се дооценява тази традиция и приноса на България, на българите и българския дух и не трябва да има съмнения, че от тук излиза кирилицата. Той посочи, че съмнения за произхода на кирилицата има, но те са плод на невежество, в отговор на което учените трябва да показват категорично началото на славянската култура.
„И всъщност всеки трябва да дойде и да се поклони, на това, което се вижда тук.”, каза още проф. Александър Наумов.
В ход е подготовката на нормативни промени, свързани с регулацията на атракционните дейности у нас. Това стана ясно на среща на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов с представители на министерствата на туризма, младежта и спорта, икономиката и индустрията, регионалното развитие и благоустройството, Комисията за защита на..
Община Варна ще извърши независима проверка на електрическия осветителен стълб до детска площадка в кв. „Младост“, на който 12-годишният Димитър Иванов беше ударен от ток след като се подпрял на него. Това каза на пресконференция днес заместник-кметът Илия Коев. Причината е противоречивата информация, която е получена в общината от..
ГДБОП разкри първа измама, свързана с въвеждането на еврото. Жена е подала сигнал, че е била измамена в онлайн платформа, че средствата ѝ ще бъдат превалутирани и е изгубила пари, съобщава БНР. Измамата е станала факт, когато с жена от България са се свързали хора, които са използвали широко известно приложение за криптирана комуникация. Това..
Най-тежката мярка „задържане под стража“ бе наложена на 18-годишния Никола Бургазлиев, който на 14 август блъсна с АТВ петима души в курорта Слънчев бряг. Решението на съда е окончателно и беше посрещнато с аплодисменти. Изпълнението на мярката е преведено в действие веднага, предаде БНР-Бургас. Днес стана ясно, че прокуратурата ще поиска от съда..
През 2024 г., след почти две десетилетия борба на активисти, учени и граждани, Министерството на околната среда и водите обяви Камчийски пясъци за защитена местност. Камчийски пясъци са едно от последните диви места по българското Черноморие с над 4000 декара дюни и лонгозни гори. Днес обаче този успех отново е поставен под въпрос,..
В района на Манастирски рид, разположен между курорта „Св. св. Константин и Елена“ и местността Аладжа манастир, проблемът с извозването и изхвърлянето на отпадъци продължава да бъде сериозен въпреки поставянето на първия зелен контейнер за тревни и градински отпадъци. Новият контейнер, осигурен от общината, беше представен като решение за част..