Радио Варна представя: Опазването на кирилицата

В предаването „Радио Варна представя” своеобразно ще бъдем до всички български места по целия свят, където се чува българска реч, където се говори родния език и където се пази и съхранява българската книжовност.

Тази седмица се проведе Международен форум посветен на кирилицата „ ...И ний сме дали нещо на света”, инициатор на който беше вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова. Целта на форума бе да постави акцент върху българския принос за спасяването на делото на Кирил и Методий и техните ученици, създаването и разпространението на кирилицата в славянския свят. Защото по думите на Илияна Йотова е недопустимо историята да се подменя и преиначава услужливо, за да обслужва политическа конюнктура или геостратегически интереси. „Дали сме букви и писменост на Европа преди повече от 12 века, когато Европа се събужда за ролята си на световен лидер, когато религията е била основна територия на книжовността. Още тогава българският език изправя ръст и се съизмерва с латинския и гръцкия, с езиците на империята.”, подчерта вицепрезидентът.

Не можем да говорим за кирилицата без да почетем приноса на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, заяви и президентът на България Румен Радев, който откри международния форум. По думите му благодарение на покълната в Преслав и Охрид старобългарска книжнина, България се превръща във втори център на цивилизацията след Византия.

Международният форум събра известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия, както и български медиевисти. Срещата ми с тях  беше в Историческия музей в Провадия, където се съхраняват камъни с ръкописи открити в Княжеския манастир „Света Богородица”,  до провадийското село Равна.

Княжеският манастир „Света Богородица” е построен по поръчение на княжеския двор, показват историческите справки. Църквата му е осветена на 23 април 897 г., четвъртата от управлението на цар Симеон І. В него са намерени над 280 надписа върху камък на старогръцки и старобългарски / кирилица и глаголица/ езици, над 1000 рисунки на животни, ловни сцени, кръстове, фигури на светци и шамани, конници, кораби, геометрични и растителни мотиви, 138 керамични съда /български и вносни от Византия/.

В Равна има руническо писмо, чиито носители са прабългарите, гръцко, латинско писмо, а също така кирилица, глаголица и двуезични надписи.

В България, а и в целия славянски свят, такова количество надписи и рисунки от ранното средновековие, събрани на едно място, се намира за първи път.  Открит е и оловен печат за кореспонденция на цар Симеон І. В манастира са обособени – църква, баня, училище, жилищни и сервизни помещения. Комплексът има водопровод, канализация, а в най-важните помещения – хипокауст /отопление под пода/.

През август 1978 година иманяри започват да търсят скъпоценности с булдозер и попадат на стари зидове и красиви орнаменти изработени от мрамор.  Откритието взривява научната общност и на следващата година  започват археологически проучвания, които продължават 11 години. Днес мястото е почти неоткриваемо и заличено от природата. Но всички открити експонати се съхраняват в Историческия музей в Провадия, където преди няколко дни бяха българистите от чужбина, водени от проф. Казимир Попконстантинов, човекът който основно извърши проучването в Равна.

Заедно със своя колега от Гърция проф. Мердзи Мекис прочетоха един от най-важните надписи първо на латински, а после на старогръцки. В разговора ще чуете и проф. Красимир Станчев, който преподава славянска филология в Рим.

Забележително и уникално е това, което видяхме в Историческия музей в Провадия, споделиха за Радио Варна учените – българисти. Проф.Роланд Марти от Германия:

Проф. Красимир Станчев от Италия, който е преподавал старобългарска литература в Софийския университет, а след това славянска филология в Трети Римски университет:

Един от най-старите българисти в света е проф. Александър Наумов, преподавал български език и литература в Краков, славянски езици във Венецианския университет, сега е пенсионер и живее в Супрасълския манастир в Полша:

Какво е усещането да представиш толкова важни и ценни открития пред свои колеги и приятели от Европа – отговори проф. Казимир Попконстантинов:

България днес стои някак самотно в Европа в отстояването на истината за историята, езика и азбуката, на която страната ни е родина. От няколко десетилетия българистиката в чужбина постепенно се смалява и изчезва, с напредването на възрастта на самите българисти, споделят учени.  Повечето от професорите, които чухте преди малко в предаването, вече са пенсионери, а млади хора, които да заемат местата им - няма.  Очевидно държавата ни не е успяла с годините да стимулира у младите студенти, преподаватели и учени да се посветят на българистиката, сподели с горчивина доц. Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ към БАН. Тя коментира и опитите да бъдат пренаписани историческите факти за произхода на кирилицата:

„Цялата общественост” – това каза доц Трайкова, защото всеки един от нас е важен в отстояване, съхраняване и опазване на българската култура, книжовност и писменост. И най-важното – да знаем историята си.