Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Една фамилна история" в картини

| обновено на 14.11.22 в 09:03
14
Ръцете на Калина Тасева
Снимка: Сандро Арабян

"Една фамилна история" събира в мащабна експозиция три поколения артисти със свое знаково присъствие в историята и в днешните дни на визуалните изкуства в България - Юлий Минчев, Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян в Градската художествена галерия - Варна. Откриването е на 11 ноември от 18:00 часа на ул. “Л. Каравелов” 1. Изложбата ще бъде експонирана до 11 декември.

След специалната покана от екипа на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, за представяне на всички художници от семейството, проф. Десислава Минчева е подбрала творби за изложба, която реди в мислите си от години насам. Нарича я “Една фамилна история”, защото със събраните от ателиета и колекционери творби проследява пътя в изкуството на своите уважавани родители и на сина си, както и своето творчество.

Майка й - голямата българска художничка Калина Тасева, която почина тази година на 94-годишна възраст и до последно не остави четките, е сред уважаваните имена в нашето изобразително изкуство, признат майстор на исторически и патриотични сюжети, на портрети, пейзажи и натюрморти.

Баща й - графикът Юлий Минчев, е представен в експозицията с творби от различни периоди в неговото творчество - от изящните тушови рисунки през линогравюрите му до абстрактните графични произведения. Той също рисува до последните си дни, почива през 2006 г.

Самата Десислава Минчева приема продължаването на пътя на достойните си родители като своя мисия. Един от първите възпитаници на Светлин Русев, тя се налага през годините като великолепен майстор на рисунката, живописния портрет и пейзажа, а своите умения предава на студентите от Националната художествена академия, където е професор по рисуване.

В дните преди изложбата проф. Минчева се обръща назад към годините и търси отговори на важни въпроси за себе си и за изкуството:

“Защо съм художник? Вече забравих отговора на този въпрос. Но повече от 50 години рисувам съзнателно – значи това е най-важното за мен".

Чуйте разговора на Светлана Вълкова с Десислава Минчева:

Възможно ли е да бъде разказана една фамилна история чрез картини, пък макар и във всички зали на Градската художествена галерия?

Опитваме се. Смятам, че това са четири различни живота, съдби, битиета, които по някакъв начин стоят и заедно. Защото сме били винаги заедно. Независимо че родителите ми вече не са тук, се опитвам да съхраня всички онова, в което те вярваха, което правиха, за мен затова тази изложба е толкова важна. Всичко друго малко или много е суета. Тук нещата са такива, каквито са - животът в пълната му цялост. 

Вие ли подбрахте творбите, които участват в изложбата?

Аз ги подбрах. Особено през последната година трябваше да изчистя ателието на родителите ми, после апартамента, т.е. всичко е минало през ръцете ми и съм прибрала каквото съм могла. Най-нормалното нещо беше аз да реша.

Какво избрахте в крайна сметка? Баща Ви е от Варна, но както казахте, няма мащабна изложба, правена тук.

Той беше много скромен човек. Абсолютно вече май не виждам подобен вид хора, въобще е правил малко изложби, камо ли във Варна. Единствено в галерия "Теди" в една мъничка зала, пак семейна изложба.

Това сега са неща, които съм прибрала от неговото бивше ателие, след смъртта му, после отидоха в ателието на майка ми и сега всичко това го прибрах. Лист по лист са ми минали през ръцете, подредих ги в чекмеджета. При това местене вече имах поглед върху всичко, което е правил. Интуитивно някак подходих към това, което смятах, че непременно трябва да се покаже. Има в началото няколко рисунки, на които държа. Това са оригинали, те са правени в много далечен период, той е пътувал и навсякъде е сядал и рисувал. 

Казахте, че няма такива художници вече.

Според мен няма. Аз имам едно-две неща в ателието си от Монголия, която смяташе за една от най-хубавите страни на света. Наистина това е друг поглед към изкуството,  на смисъла на правенето на рисунка. Тази спонтанност, плюс това е голям майстор. Може да ми е баща, но е голяма работа. Тези неща са ми много ценни, защото някак го виждам него. Другите са линогравюрите, които той цял живот реално прави. С помощта на Румен Серафимов сме ги разделили в две зали - по-ранни и малко по-късни неща. От всички възможни периоди от баща ми има графики. Така че да могат хората да се запознаят по-цялостно с това, което е правил. 

А при майка Ви какво подбрахте?

Експозицията на майка ми няма характер на пълна ретроспекция, но и тя съдържа неща от 60-те години до ден днешен. Даже има една рисунка. Тя правеше много рисунки преди да започне да прави картините, което вече не се прави. Намерих от ателието хиляди рисунки. Това са подготвителни рисунки, те нямат претенция да бъдат произведения за изложба, но са голямо количество. Това показва възглед, отговорност.

Вашите са големи формати.

Разделихме ги на две части, условно наречени - "Хората" и "Природата". Искаше ми се да покажа големите неща, те са от последните 4-5 години. Според мен така някак си по-чисто стоят нещата. Интересът ми изобщо в последно  време е към тези две неща  - фигурите и пейзажите. Пейзажите на майка ми са емблематични за нашето изкуство. После, имаха голям учител Светлин Русев.  И аз много дълги години не смеех да правя пейзажи, защото не виждах какво мога да дам още в тази посока. Но по-късно се реших.
Синът ми пък показва фотографии предимно на баба си. Особено силни са снимките на ръцете и, те сами по себе си са произведения на изкуството...
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Елисавета Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложбата „А сега накъде?“ на Владимир Ванков - въпросът е винаги отворен...

В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно  на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..

публикувано на 22.07.25 в 08:00

Pi Stoffers (LORD OF THE LOST): Артистите трябва да създават, каквото искат да създават

Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...

публикувано на 21.07.25 в 09:45
Богдан Богданов

Богдан Богданов, ПП: Репресиите срещу нас няма да спрат, очакваме сценарият с Благомир Коцев да се повтори и в Благоевград

Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...

публикувано на 19.07.25 в 15:45

Адв. Бранимир Балачев, ГЕРБ/СДС: Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва

Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..

публикувано на 19.07.25 в 14:39

Andreas Kisser (SEPULTURA): 40 години са красива история

Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..

публикувано на 18.07.25 в 08:00

Росица Димитрова - една мечтателка с фотоапарат

Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..

публикувано на 17.07.25 в 08:00

Първият треньор на Иван Иванов: Тренировките бяха забавление с впечатляващи резултати

Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев.   Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..

публикувано на 16.07.25 в 09:00