Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ИПИ: Местните данъци във Варна остават високи и през 2022

| обновено на 16.11.22 в 17:17

С брутен вътрешен продукт в размер на 7,3 млрд. лв. област Варна е безспорен лидер в северна България. Областта отчита спад в сферата на услугите по време на пандемията, но запазва силната индустрия в периферията на морската столица. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика представен днес с регионалните профили на 28-те области в страната. Общините трябва да бъдат изключително активни за привличане на инвестиции, развитие на индустриалните терени, подкрепа за образователните институции и за инвестициите в човешки капитал. В тази посока се препоръчва подкрепа от държавата за финансовата им децентрализация. Това отбеляза Петър Ганев, един от експертите на Института за пазарна икономика.

София, Пловдив и Варна са градовете, които успяват да привличат хора през последните 10 години, изключвайки ефекта на пандемията към периферните населени места от 2020 година. При другите градове този процес или не е устойчив, или по-скоро въобще го няма.

Във Варна заплатите и доходите продължават да нарастват, се посочва още в изледването. Тенденциите на пазара на труда през 2021 г. поставят областта на второто най-добро място в страната. Инвестиционната и бизнес активност също са сравнително високи, въпреки че се забелязват някои негативни тенденции. Инфраструктурата на областта е добре развита. Местните данъци в общините в област Варна остават високи и през 2022 година. Много често в глемите общини данъците са по-високи, и върху таксита и, и върху търговия на дребно, отбеляза Петър Ганев. По думите му, в ккраиморските общини това се обуславя и от по-високите приходи през сезона.

Варна е сред областите с много добро демографско развитие. В сферата на образованието тенденциите са положителни. Представянето на учениците в областта през 2022 г. е много добро. Спрямо средните стойности в страната лекарите в област Варна са повече, но при леглата в болниците има недостиг. Престъпленията в областта са относително много, а разкриваемостта им – сравнително ниска. Урбанизацията в областта обуславя и значителния дял на населението в селища с обществена канализация. Културният живот е сравнително интензивен.

През 2020 г. брутният вътрешен продукт на София (столица) е малко над 51 млрд. лв., което е 43% от общия за страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпреварва Бургас (4,6 млрд. лв.), която понесе най-тежко удара на пандемията. Сумарно икономиките на областите Стара Загора и Бургас на практика се равняват на тази на област Пловдив. 

На север безспорен лидер остава област Варна (7,3 млрд. лв.), която отчете спад в сферата на услугите по време на пандемията, но запази силната индустрия в периферията на морската столица. Икономиката на Варна носи малко над ¼ от брутния продукт на цяла Северна България. Велико Търново премина сравнително добре през кризата и почти се изравни с Русе на нива от около 2,7 млрд. лв. Двете области се „надбягват“ по размер на икономиката от десетилетия, като в последните години Русе е с едни гърди напред. По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България – с изключение на Варна, както и по-слабата свързаност между тях предопределят до голяма степен и разликата между Северна и Южна България. 

Брутната добавена стойност на човек от населението по области варира от близо 35 хил. лв. в София (столица) до под 8 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София се отличава значително от всички останали и е силно доминирана от услугите, които носят 86% от добавената стойност в столицата. На второ място в страната с 15 хил. лв. на човек от населението остава област София, която обхваща индустрията в непосредствената периферия на столицата, но също и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с област София, промишлеността играе водеща роля в  Стара Загора и Враца, които също са с висок БВП на човек от населението – около 14-15 хил. лв., благодарение на високата добавена стойност, създавана от компаниите в енергетиката. В челото, освен столицата и индустриалните области, попада и област Варна, в която секторът на услугите е водещ. Селското стопанство носи над 10% от добавената стойност в сравнително по-малки и бедни области, разположени най-вече в северната част на страната.

Повече за Регионални профили: показатели за развитие 2022 г. може да научите на страницата www.regionalprofiles.bg


По публикацията работи: Мариела Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Симеонов, Българска търговско-промишлена палата (БТПП)

Бизнесът алармира за дефицит на висшисти в техническите науки

Остра нужда от кадри с висше образование в областта на техническите науки са заявили близо 80 на сто от представители на бизнеса в България, участвали в анкета на Българската търговско-промишлена палата. 22 на сто от участвалите в проучването са посочили необходимост от висшисти в областта на природните науки, математиката и информатиката, а 19..

публикувано на 08.02.25 в 14:44

Съветът на ректорите предлага медицинските сестри и акушерките да учат 3 вместо 4 години

За промяна на продължителността на обучението за придобиване на образователна степен „бакалавър“ за специалност „медицинска сестра“ и специалност „акушерка“ от 4 на 3 учебни години настояха от Управителния съвет на Съвета на ректорите на висшите училища по време на съвместно заседание с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев днес...

публикувано на 08.02.25 в 12:17
Димитър Ганев

Димитър Ганев, "Тренд": Най-големият проблем за българите са високите цени

32% от българите имат позитивно отношение към кабинета "Желязков", но други 39% са на противоположното мнение и не одобряват новото правителство. Това сочи социологическо проучване на "Тренд", съобщи социологът Димитър Ганев. Икономическата тревожност сред българите остава висока. Проблем номер 1 за населението е повишаването на цените. Според запитаните..

публикувано на 08.02.25 в 12:10

Как да не купим фалшив парфюм за 8 март?

Наближаването на 8 март традиционното засилва търсенето на дамска козметика. Рисковете да попаднем на фалшиви парфюми в този период също нарастват, напомнят от онлайн платформата „Ние, потребителите“.  От там отбелязват, че макар репликите да копират в голяма степен оригиналите по външен вид, дизайн, надписи, цветове, флакон и опаковка, все пак има..

публикувано на 08.02.25 в 12:09
В цяла Гърция имаше масови протести на втората годишнина от жп катастрофата, при която загинаха 57 души

Катя Пеева, БНР: Гърците още не са стигнали до апогея на протестите

Все още не се е стигнало до апогея на протестите в Гърция. Това коментира за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна кореспондентът на БНР в южната ни съседка Катя Пеева. Масовите недоволства са с искане за правосъдие заради виновните за влаковата катастрофа преди две години, защото, "не е виновен само началникът на гарата в Лариса" , подчерта..

публикувано на 08.02.25 в 12:00

"От Киноцентъра до музейната витрина" - носии от филма "Капитан Петко войвода"

По повод 125-годишнината от кончината на Капитан Петко Войвода в музея на Възраждането във Варна е подредена изложбата "От Киноцентъра до музейната витрина". В нея са показани автентични народни носии от фонда на Историческия музей в град Попово. Облеклата са част от колекция, събирана през 70-те и 80-те години на миналия век от екипа на серийния игрален..

публикувано на 08.02.25 в 10:25

Механична плетачна машина

Ръчна машина за плетене на прежда е най-новият експонат в постоянната експозиция на Музея за нова история на Варна. Машината е на фирмата "Дюбие", модел 1930 година. В онези години това механично устройство е било мечта за всяка домакиня, защото с него плетенето се е превръщало в бързо и удобно. "Точно това е едно нововъведение за времето си, което е..

публикувано на 08.02.25 в 09:48