Авторската програма Windharmonium на пианиста, композитор и аранжор Милен Кукошаров с премиера във Варна. Събитието е на 26 ноември, събота, в Концертното студио на Радио Варна с начален час 20:00 часа.
Написах тази програма специално за Plovdiv Jazz Fest. Това стана в един много труден момент за всички нас и за музиката изобщо. Един от най-тежките локдаун-и.След много перипетии успяхме да го осъществим в крайна сметка. Идеята да го преаранжира за брас инструменти се ражда впоследствие: Поради заболяване на обоистката ни тогава аз се обадих на моя приятел Мартин Ташев, за да дойде да свири тромпет вместо обой. И тогава аз видях, че медния звук има място в тази музика. Впоследствие ми дойде идеята да подновя проекта и да го направя с тези джазови и импровизиращи музиканти, разказа за Радио Варна Милен Кукошаров.
Заглавието на проекта Windharmonium е от една Ваша композиция. Какво означава?
Много е трудно да обясня. Може би звучи леко фантасмагорично и приказно. От wind - духовите инструменти и harmonium- тази хармонична среда, която трябва да постигнем в пиесите. Композицията я създадох после, мислейки какво наистина представлява това нещо. В моите фантазии това е някакъв уред, който възпроизвежда музика по собствена преценка. Аз си го представям като нещо дървено, абсолютно аналогово, но това е в моята фантазия и тя ми послужи като вдъхновение за аранжирането и композирането.
Музикантите, които участват в тази програма ги познаваме и като много добри солисти. Може би ще ги чуем и видим и в тази роля?
О, разбира се, да! В това второ издание имаме голямо предимство, че музикантите са и страхотни солисти. В предишното издание бяха намесени класически музиканти, за които импровизацията за добро или лошо е чужда. Но това даде голям плюс на ансамбловата работа, с която моите колеги се справят чудесно. Те имат своите моменти на свобода да се развихрят и да са страхотни солисти, импровизатори и т.н.
Имате ли определени изисквания към тях за възпроизвеждането на звука?
Да, тук понеже материята е специфична, но нека тези, които ще дойдат на концерта не си представят, че говорим за нещо свръх претенциозно. Мисля, че то е шарено и различно, съвсем слушаемо. Но наистина звукоизвличането, което трябва да постигнем и баланса е доста по-различен от това, което се изисква в типично джазовата музика. Особено в съставите, в които има намесени толкова много брас инструменти. Звукът трябва да е по-мек на моменти, има мелодии, които чисто технически трябва да се изсвирят с по-класическо отношение, изисква по-различна подготовка, друг подход към тона, по-различни встъпления. Аз много се радвам, че на тях им стана много интересно, много се запалиха. Изключително щастие беше за мен да видя, че на репетиции те идваха с удоволствие. Защото всеки от нас е доста зает и обикновено ходим по репетиции твърде уморени. Понякога дори не влагаме сто процента от енергията си, специално на репетициите. Докато сега видях на тези мои дългогодишни приятели и колеги, как очите им изведнъж светнаха по различен начин, което е голям комплимент за мен. Това нещо и до сега се запази. Не мога да се сетя да сме репетирали в подобен състав толкова усилено, вдъхновено и с такова желание (...)
За нас публиката е интересно да чуем такъв проект. За Вас какво е усещането, докато създавате тази музика?
Особено в случаите, в които става извънредно добре, то просто е едно щастие, че си постигнал нещо с тези страхотни колеги и приятели.Това, че сме приятели прави чувството на успехи двойно по-голямо, защото се създава едно още по-голямо чувство на интимност. Музиката също звучи доста интимно на моменти. Ние свирим акустично, с цел да запазим натуралния звук и баланс между нас. Голяма радост е! Тази камерна сработка между нас също помогна ние сами за себе си ансамблово да качим едно стъпало (...) станахме с една идея по-добри музиканти след Windharmonium.
Т.е успяхте да се надградите.
Точно така! Нещо което доста трудно става в наши дни, на тези години, при тази заетост. (Усмихва се)
Освен основните познания по хармония и оркестрация има ли нещо друго, необходимо да притежава един композитор, за да създаде нещо подобно?
Това е много труден въпрос, който стои пред всеки композитор. По време на пандемията имах телефонни разговори с големия наш композитор Васил Казанджиев (...) Той веднъж ми каза, че най-важното условие за един композитор е да бъде интересен. И аз смятам, че е абсолютно прав (...) Най-важното условие на това, което композиторът е написал, е да говори нещо на хората. Това, мисля, че го прави интересен.
И да има индивидуалност.
Това със сигурност. Мисля, че в това отношение имам своето постижение с Windharmonium, за което много помагат и колегите (...)
Цялото интервю с Милен Кукошаров чуйте в прикачения файл.
Милен Кукошаров е роден в Пловдив през 1978 г. Завършва Музикално Училище „Добрин Петков“ със специалност пиано. Още тогава печели националния конкурс за млади инструменталисти „Светослав Обретенов“. Продължава образованието си в Националната музикална академия в София. Прочут с виртуозните си импровизации, Милен Кукошаров е един от най-търсените и най-известни изпълнители в България. През годините е работил с различни музиканти и групи: Truth Hurts, De Phazz, Wayne Marshall, Matt Cooper(Incognito), Al Bano, Toto Cutugno, Umberto Tozzi,Стефан Вълдобрев, Графа, Камелия Тодорова, Люси Дяковска, Любо Киров, Jean Marie Ecay (Billy Cobham), Conrad Herwig и много други. Аранжор е на самостоятелните концерти на Мария Илиева и Орлин Павлов. Заедно с Веселин Веселинов – Еко (контрабас) е член на камерното дуо „Das Weltschmerz DueTT“, с което създават албумите „ImproviSatie“ и „Consequences“. През последните години Милен Кукошаров разширява своите професионални интереси, като композитор в сферата на класическата музика, театъра и киното. Негови произведения са „Хромантична Фантазия“ (пиеса за виола и пиано) и музика към театралните представления: "Специални поводи“, София, „ДНК“, Хърватска, „Мюзикъл за деца“, Благоевград). Активно работи с драматургът Яна Борисова, в съвместни театрални и филмови проекти.
Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия, „ Словото стана плът “: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият въплътил се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото..
Димитринка Георгиева е директор на училище "Любен Каравелов" във варненския кв. Аспарухово. Позната е на мнозина, като жена, която направи училището по-добро място за децата от ромски произход, украинските деца и деца със СОП (специални образователни потребности). Тя бе отличена в конкурса "Човек на годината" на Българския хелзингски комитет..
По статистическ и данни двойките с фертилни затруднения в България са между 15 – 20 % от населението. Резултатите показват, че младите хора не са достатъчно информирани относно репродуктивното си здраве и семейното планиране. В навечерието на Рождество Христово по темата разговаряме с акушер-гинеколога д-р Симона Анжел от Медицински център..
"Проблемът със синята зона е атака срещу община Варна и е породена от грешки, пропуски и умишлени действия от предходната администрация. Тя не е провела навреме обществена поръчка. Договорът с фирмата, която поддържа зоната изтичаше 16 дни след като започна мандата на новата кметска администрация. Това беше една заложна мина, с цел, когато..
“Харесвам те” е заглавието на новата песен в репертоара на Белослава. Записва я в дует с Бобо, с който си партнират и в песента “Нямаме време”. Тя е включена в албума “Слушай ме” на изпълнителката от 2005г. 18 години по-късно двамата се събират отново. На 21 декември "Харесвам те" ще прозвучи на живо за първи път. На 21 декември във Военния клуб в..
Музикално пътешествие през близки и далечни земи – това обещават концертите „Музиката на България и Ирландия в едно“. Ирландско-българското дуо „Келтора“ в състав Томас Кийтинг и Лора Паносян ще представи музикална програма, съставена от авторски аранжименти на популярни и обичани български народни мелодии, вплетени с жизнерадостните ритми и приказно..