Авторската програма Windharmonium на пианиста, композитор и аранжор Милен Кукошаров с премиера във Варна. Събитието е на 26 ноември, събота, в Концертното студио на Радио Варна с начален час 20:00 часа.
Написах тази програма специално за Plovdiv Jazz Fest. Това стана в един много труден момент за всички нас и за музиката изобщо. Един от най-тежките локдаун-и.След много перипетии успяхме да го осъществим в крайна сметка. Идеята да го преаранжира за брас инструменти се ражда впоследствие: Поради заболяване на обоистката ни тогава аз се обадих на моя приятел Мартин Ташев, за да дойде да свири тромпет вместо обой. И тогава аз видях, че медния звук има място в тази музика. Впоследствие ми дойде идеята да подновя проекта и да го направя с тези джазови и импровизиращи музиканти, разказа за Радио Варна Милен Кукошаров.
Заглавието на проекта Windharmonium е от една Ваша композиция. Какво означава?
Много е трудно да обясня. Може би звучи леко фантасмагорично и приказно. От wind - духовите инструменти и harmonium- тази хармонична среда, която трябва да постигнем в пиесите. Композицията я създадох после, мислейки какво наистина представлява това нещо. В моите фантазии това е някакъв уред, който възпроизвежда музика по собствена преценка. Аз си го представям като нещо дървено, абсолютно аналогово, но това е в моята фантазия и тя ми послужи като вдъхновение за аранжирането и композирането.
Музикантите, които участват в тази програма ги познаваме и като много добри солисти. Може би ще ги чуем и видим и в тази роля?
О, разбира се, да! В това второ издание имаме голямо предимство, че музикантите са и страхотни солисти. В предишното издание бяха намесени класически музиканти, за които импровизацията за добро или лошо е чужда. Но това даде голям плюс на ансамбловата работа, с която моите колеги се справят чудесно. Те имат своите моменти на свобода да се развихрят и да са страхотни солисти, импровизатори и т.н.
Имате ли определени изисквания към тях за възпроизвеждането на звука?
Да, тук понеже материята е специфична, но нека тези, които ще дойдат на концерта не си представят, че говорим за нещо свръх претенциозно. Мисля, че то е шарено и различно, съвсем слушаемо. Но наистина звукоизвличането, което трябва да постигнем и баланса е доста по-различен от това, което се изисква в типично джазовата музика. Особено в съставите, в които има намесени толкова много брас инструменти. Звукът трябва да е по-мек на моменти, има мелодии, които чисто технически трябва да се изсвирят с по-класическо отношение, изисква по-различна подготовка, друг подход към тона, по-различни встъпления. Аз много се радвам, че на тях им стана много интересно, много се запалиха. Изключително щастие беше за мен да видя, че на репетиции те идваха с удоволствие. Защото всеки от нас е доста зает и обикновено ходим по репетиции твърде уморени. Понякога дори не влагаме сто процента от енергията си, специално на репетициите. Докато сега видях на тези мои дългогодишни приятели и колеги, как очите им изведнъж светнаха по различен начин, което е голям комплимент за мен. Това нещо и до сега се запази. Не мога да се сетя да сме репетирали в подобен състав толкова усилено, вдъхновено и с такова желание (...)
За нас публиката е интересно да чуем такъв проект. За Вас какво е усещането, докато създавате тази музика?
Особено в случаите, в които става извънредно добре, то просто е едно щастие, че си постигнал нещо с тези страхотни колеги и приятели.Това, че сме приятели прави чувството на успехи двойно по-голямо, защото се създава едно още по-голямо чувство на интимност. Музиката също звучи доста интимно на моменти. Ние свирим акустично, с цел да запазим натуралния звук и баланс между нас. Голяма радост е! Тази камерна сработка между нас също помогна ние сами за себе си ансамблово да качим едно стъпало (...) станахме с една идея по-добри музиканти след Windharmonium.
Т.е успяхте да се надградите.
Точно така! Нещо което доста трудно става в наши дни, на тези години, при тази заетост. (Усмихва се)
Освен основните познания по хармония и оркестрация има ли нещо друго, необходимо да притежава един композитор, за да създаде нещо подобно?
Това е много труден въпрос, който стои пред всеки композитор. По време на пандемията имах телефонни разговори с големия наш композитор Васил Казанджиев (...) Той веднъж ми каза, че най-важното условие за един композитор е да бъде интересен. И аз смятам, че е абсолютно прав (...) Най-важното условие на това, което композиторът е написал, е да говори нещо на хората. Това, мисля, че го прави интересен.
И да има индивидуалност.
Това със сигурност. Мисля, че в това отношение имам своето постижение с Windharmonium, за което много помагат и колегите (...)
Цялото интервю с Милен Кукошаров чуйте в прикачения файл.
Милен Кукошаров е роден в Пловдив през 1978 г. Завършва Музикално Училище „Добрин Петков“ със специалност пиано. Още тогава печели националния конкурс за млади инструменталисти „Светослав Обретенов“. Продължава образованието си в Националната музикална академия в София. Прочут с виртуозните си импровизации, Милен Кукошаров е един от най-търсените и най-известни изпълнители в България. През годините е работил с различни музиканти и групи: Truth Hurts, De Phazz, Wayne Marshall, Matt Cooper(Incognito), Al Bano, Toto Cutugno, Umberto Tozzi,Стефан Вълдобрев, Графа, Камелия Тодорова, Люси Дяковска, Любо Киров, Jean Marie Ecay (Billy Cobham), Conrad Herwig и много други. Аранжор е на самостоятелните концерти на Мария Илиева и Орлин Павлов. Заедно с Веселин Веселинов – Еко (контрабас) е член на камерното дуо „Das Weltschmerz DueTT“, с което създават албумите „ImproviSatie“ и „Consequences“. През последните години Милен Кукошаров разширява своите професионални интереси, като композитор в сферата на класическата музика, театъра и киното. Негови произведения са „Хромантична Фантазия“ (пиеса за виола и пиано) и музика към театралните представления: "Специални поводи“, София, „ДНК“, Хърватска, „Мюзикъл за деца“, Благоевград). Активно работи с драматургът Яна Борисова, в съвместни театрални и филмови проекти.
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Финансистът и предприемач Димитър Желев получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..
Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..