Лесна работа: Там

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Коментар на Даниела Иванова:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес се загледах в разкошна картина с езеро, свежи зелени поляни и в далечината – планини, огряни от слънцето. Към тях се виеше тясна пътечка, по която вървеше човек, вероятно взрян в елегантните снежни шапки на върховете.

Някой от впечатлената аудитория запита:

- Къде отиваш, човече?

Това ми припомни, че скоро и аз зададох същия въпрос, когато стартирах компютъра си и видях на екрана картинка с подобен сюжет.

- Къде отиваш, човече?

- Там.

Нали най-краткият логичен отговор винаги е „Там!“.

Само една дума, но натоварена с огромни очаквания, с надежди, с невероятен емоционален заряд, с предвкусване на приключения и интересни събития, с идея за вълнуващи, приятни преживявания... В това „там“ често влагаме цялото си разочарование от нещо, случило се в живота ни вчера или днес; от нещо, което трябва да бъде променено, поправено, подобрено и разхубавено. Някога, много отдавна, това „там“ беше целият останал свят, до който рядко имахме възможност да се докоснем; всичко далечно, което в ежедневието си нямаше как да достигнем и преживеем; всички непосетени места, несрещнати хора, неслучили се събития, невъзможни отношения, нереализирани планове, нематериализирани сънища. Там.

„Там“ според мен е една изключителна емоционална категория, в която като във винтидж шкаф внимателно отваряме стъклената витринка, още по-внимателно поставяме по рафтовете всичко далечно и труднопостижимо, прилежно го подреждаме и прецизно затваряме витринката, за да продължим с всекидневните действия, срещи, разговори, проекти и графици.

Понякога се поддаваме на изкушаващото въздействие на приятел, току-що завърнал се от желана далечна дестинация. След колоритния разказ оставяме мислите да се реят красиво и свободно, за да стигнат там – далече, далече. Дори, повлияни от свободата на фантазиите, отиваме до въображаемия винтидж шкаф, отваряме витринката, пренареждаме безценните образи и очаквания и отново се завръщаме към всекидневния живот. С мисълта, че един ден...

Един ден ще стигнем дотам, където всичко е по-лесно, по-красиво, по-добро, по-успешно. Тревата е по-зелена, планините са по-омайни, водата – по-бистра, хората – по-внимателни и приятелски настроени, чадърите на плажа – по-шарени, празниците – по-шумни, коктейлите – по-вкусни, емоциите – по-силни, събитията - по-ярки, а животът... Животът е ехей... Животът е по-така.

Там.

С две думи: „там“ е една много специална категория, която сполучливо съчетава всичко, интересуващо ни с другото, което не сме успели да видим и преживеем; с колоритните разкази за неща и дестинации, които не познаваме и по тази причина няма как да оспорим хиперболизирането и преукрасяването им. Плюс желанието ни нещата, които предстои да предприемем, да сътворим, да организираме; пътищата, които ще изминем; километрите, които ще пропътуваме; хората, с които ще делим залъка и мечтите си; всичко... абсолютно всичко да е много по-прекрасно от онова, което го предхожда.

Красиво е това „там“. Крехко като кристал. Ювелирно изработено като всяка фантазия. А най-хубавото в него е, че ни мотивира да запретнем ръкави и да реализираме проекти, да работим, да се стараем, да правим всичко възможно, за да се придвижваме напред по тясната криволичеща пътечка.

Прекрасно е това „там“!

Защото ни изкушава да проверим дали е истинско, дава ни енергия да продължаваме, да търсим, да искаме, да научаваме, да вярваме и да желаем.

Не! Сгреших. Всъщност това „там“ е непознато. Нямаме представа дали отговаря на очакванията, или не.

Но пътуването към него е великолепно и очарователно. Често трае цял човешки живот.

Колко много време само в една дума!

Там.