Всеки има такива дни - прекрасни, незабравими, изпълнени със спокойни, приятни мисли, очаквания и емоции... Дните, в които сме заобиколени от любимите хора, правим всички онези желани, но дълго отлагани във времето малки неща. Да се разходим извън града.. Заедно да послушаме любима музика... Да поговорим за всичко, което животът обикновено отмества на заден план... После да поседим един до друг на брега и да помълчим в онази топла тишина, в която за кой ли път се убеждаваме, че когато обичта и подкрепата ни обгръщат като пухкав шал, просто няма нужда от думи...
Всички онези малки, но забележителни неща.
Някой ден, застанали на хълма на времето, ще обърнем поглед назад, ще пресеем спомени през ситото на мъдростта от годините и ще установим, че именно тези неща оформят красивата линия на емоционалната ни биография. Със спокойствието, с което ни обгръщат, с онази отдаденост, когато знаем, че цялото преживяване е само и единствено за нас. Когато цялата вглъбеност на личните мигове прави така, че светът кротичко да се отмести настрана, изпълнен с покой и разбиране.
Колкото по-рядко остава време за тези дни, толкова по-ценни и жадувани са те. Дни, в които дишаме в синхрон с вселената и всичко е толкова хубаво. Мисълта за тях ни крепи винаги, когато се нуждаем от опора...
Моят ден.
Така ги наричаме. Те са най-хубавите ни спомени и най-очарователното бъдеще. Обикновено се случват без повод. Просто идват, открояват се сред броеницата от други дни и правят така, че историята да се получи незабравима. Дни, които ни правят щастливи.
Често започват с малък детайл... С любима песен по радиото... Заедно я запяваме и тя изведнъж превръща сутрешното кафе в празничен ритуал... А след края на песента, денят продължава в съвсем друга, неочаквана и невероятна посока.
Случвало ми се е една-единствена песен, като с вълшебна пръчица, само за миг да изтрие цялата черна дъска със задачи за деня, трайно настанена в мислите ми. На нейно място да нарисува дъга. Да докара слънце в погледа ми и да ми припомни вкуса на насладата от всичко, което следва. Един малък, но много важен детайл променя цялата история - от сутрешното кафе до вечерните образи, които прехвърлят мост между хубавите преживявания за деня и продължението им в света на сънищата.
Моят ден.
Можем да се връщаме към него отново и отново, да го гледаме като филм, да оставяме на пауза, да повтаряме епизодите, които най-много харесваме. Имаме тази привилегия и обикновено в края на годината се възползваме от нея.
Защото е декември – месецът, когато сме много по-склонни към равносметка.
Защото скоро ще светнат коледните лампички и сърцата ни ще се настроят за радостта и топлината на споделените празници.
Отново музика ще ни обгръща, ще ни кара щастливо да танцуваме и да очакваме, да се надяваме, да си пожелаваме още по-хубави преживявания.
Ще искаме да създаваме нови красиви спомени и да имаме още много дни, които ще ни зареждат в напрегнатите мигове и ще ни дават опора да продължаваме напред... Дните, които всеки от нас е скътал в най-важното ъгълче на сърцето си и нежно нарича „Моят ден“.
Благодарим ти, декември, за тази прекрасна нагласа! Ще те живеем с удоволствие, отдадени на празничния дух, с който идваш, за да украсиш живота ни и да ни направиш по-щастливи!
Две училища във Варна, по едно в Добрич и Опака, както и училищата в с. Приселци и с. Медовец ще преминат специализираната двугодишна програма на фондация „Заедно в час“ за надграждане на уменията на учители и директори. Общо 45 училища от 34 населени места в България стават част от випуск 2025/2027 на програмата. Това е рекорден брой участници,..
Професионален празник имат днес българските психолози. Той се отбелязва от 1995 година, по идея на студенти психолози, като е създадено и "Сдружение на младите психолози в България", наречено "4-ти Април". Професията на психолога стана много модерна през годините. Много млади хора я припознаха като своя, но и не малка част от тях се отказаха..
138 са дърветата в парковата част до сцена "Филиал" на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна. Едно от тях ще бъде премахнато по препоръка на еколозите на район „Одесос“. Те са преценили, че това дърво е станало опасно. Това каза за Радио Варна Янислава Шопова, кмет на район "Одесос". Тя коментира и наличието на два високи дънера до..
Разруха, боклуци и графити, навяващи асоциации с постапокалиптичен сериал - така може да се опише бившето военно поделение на Строителни войски във варненския квартал "Владислав Варненчик". Мястото тъне в разруха от години, парчета бетон са хиляди, остатъците от кенчета от бира, безалкохолни и енергийни напитки поне няколкостотин. Следите от престой на..
"Дух и форма" е заглавието на втората сборна изложба на преподаватели и служители на ЦПЛР - Общински детски комплекс, Варна, която ще бъде открита официално от 17:30 часа на 7 април във фоайето на първия етаж на Фестивалния и конгресен център. В експозицията са включени маслени платна, графики, акварели, фотографии, приложни занаяти и др...
Добротата е едно от най-хубавите човешки качества, които би било добре да проявяваме по-често. В изобилие от това качество притежава един млад германски шофьор на такси, който се прочу по света с една благородна инициатива. Оливер Бекман предлага безплатни превози с такси всеки петък и събота вечер, но услугата му е достъпна само за дами, с които..
Във Варна няма специализиран център за почасова грижа за пълнолетни с разстройство в аутистичния спектър. Това каза за Радио Варна Йорданка Ненчева, председател на Асоциация „Да съхраним жената“, която създаде Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания от аутистичния спектър „Живот под дъгата“. 25 деца на възраст..