Ножарят Александър Алексиев: Колкото и красив да е един нож, целта му е да реже

Свети Антон и Свети Атанас са покровители на ковачи, железари, ножари и налбанти. Антонов и Атанасовден са един след друг в календара – 17 и 18 януари. Днес ще ви срещнем с ножаря Александър Алексиев. Той е от Силистра. Започва да изработва свои модели преди 5-6 години. Първоначално право това с подръчни материали. Иначе признава, че по ножовете се запалва от много малък - когато с паричките от Сурваки си купува първия нож от местния универсален магазин. За него дава 350 лева на тогавашните пари.

Александър Алексиев споделя, че е самоук. За да се научи, преглежда клипове в мрежата. Казва си, че щом другите могат, защо и той да не опита. "По изработка на ножове се запалих отдавна, но започнах да се занимавам преди 5-6 години. Започнах в началото с подръчни материали. Оформянето на ножа е по-лесната част, термообработката е по-трудоемка", посочи Алексиев. Той е категоричен, че най-важно е желанието. "Важно е да нямате очакването, че ще извадите някакъв страхотен продукт още след първите опити. Не очаквайте резултатите веднага", каза той.

Това, че е изключително самокритичен човек, му помага в ножарството. "Ножовете са нещо, което изисква да се пипнат детайлите", каза още Александър Алексиев.

Александър Алексиев е щастлив, че живее във времена, в които може да намери  и да купи абсолютно всичко, което му е необходимо за изработката на един нож – материал за дръжка, гард, нитове, препарати.

И той е бил така. В началото е изхабил много нерви, но разбира, че всичко става постепенно с натрупването на опит. И все още обаче му е трудно да хареса напълно нож, който е направил. Категоричен е, че предназначението на ножа е да реже и че нож не се подарява.

Според Александър Алексиев на света няма по-неприятно нещо от тъп нож. И че колкото и да е красив един нож, на него целта му е да реже. А продуктите, които най-много изтъпяват един нож, са доматите.