Днес почитаме паметта на Св. Евтимий, патриарх Търновски – една от най-великите личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак.
Св. Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин.
Последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира "Света Троица" край Търново, където поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
Славата на Св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година.
Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч.
Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите. Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят, Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
На 20 януари имен ден празнуват Евтим, Евтимий.
Електронният алманах на българските илюстратори ще бъде представен на Панаира на книгата във Франкфурт. Негов създател е екипът на сайта "Българска илюстрация". "Общо статиите наброяват близо 3 000. Това са най-активно работещите точки в страната. нашата цел, след като стартирахме тази година, работейки активно с тази идея, е в следващите няколко години..
Оцеляването на дивите опрашители в Европа е все по-застрашено, заяви в събота Международният съюз за опазване на природата (IUCN), обявявайки десетки видове пчели и пеперуди за застрашени. Почти всички цъфтящи растения в Европа зависят от дивите опрашители, особено от пчелите, но загубата на местообитания и изменението на климата доведоха..
Днес отбелязваме Международния ден на мигриращите птици с надежда за по-безопасен път по време на миграция. С настъпването на есента и понижаването на температурите започва едно от най-впечатляващите природни явления – есенната миграция на птиците. Милиони птици напускат Европа и поемат по дългия път на юг, демонстрирайки изумителна..
Изборът на най-енергийно ефективни уреди ще ви помогне да спестите енергия и пари. Перални, съдомиялни и сушилни Тези уреди представляват 14% от типичната сметка за ток, тъй като използват енергия за загряване на вода или въздух, поради което консумират много енергия. Следователно, за да намалите сметките си за енергия от използването..
Върховният административен съд даде ход на дело за промяна статута на Камчийски пясъци като защитена зона. Четири фирми, собственици на терени, получени по линия на т.нар. заменки по време на правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев", заведоха дело, с което обжалват решението за обявяване на Камчийски пясъци за защитена зона през април..
По произход те са чехи, но голяма част от живота си отдават България. Пристигат у нас през 80-те на XIX век. Започват пътя си на учители по математика и биология в Източна Румелия. Написват и учебници по предметите, които преподават. По-късно стигат до Варна и се установяват тук. Херман и Карел Шкорпил са археолози, учители, изследователи на..
До края на 2025 г. предстои поставяне на нова паметна плоча на музикантите Асен и Найден Найденови – едни от основателите на Международният музикален фестивал "Варненско лято". Знакът ще бъде сложен в близост до мястото, където се е намирал техният дом – на бул. "Осми Приморски полк". Изработката и поставянето на плочата са финансирани от дирекция..
Облачно
Предимно облачно
