Президентът наложи вето върху промените в Закона за енергетиката

Президентът Румен Радев наложи вето на промените в Закона за енергетиката, одобрен от Парламента на 12 януари, съобщиха от пресцентъра на Президентството.

Според Радев приетите промени не гарантират това, а се стига до отклонение от общоевропейската уредба, като се пречи на нейните социално-икономически ползи в България.

Следва пълният текст на мотивите на президента:

М О Т И В И

За връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари 2023 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям стремежа за промени на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, които трябва да насърчат конкуренцията и да гарантират доставките на електроенергия на най-конкурентни цени. Уредбата следва да бъде в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз в областта на енергетиката и да осигури нови възможности за стопанска инициатива. С § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари 2023 г. (ЗИД на ЗЕ), не се гарантира това съответствие, а се стига до отклонение от общоевропейската уредба, като се препятстват нейните социално-икономически ползи в България. С разпоредбата се предвижда до края на 2023 г. финансовият сетълмент, изготвян от електроенергийния системен оператор, да се извършва на времеви интервал от един час.

Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 година за установяване на насоки за електроенергийното балансиране установява насоките за електроенергийно балансиране и предвижда общ за целия Европейски съюз набор от технически, експлоатационни и пазарни правила, които уреждат работата на балансиращите пазари и тяхното интегриране. В чл. 53, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2017/2195 е посочено, че в срок три години от влизането в сила на Регламента всички оператори на преносни системи „започват да прилагат периода за уреждане на дисбалансите от 15 минути във всички зони за съставяне на графиците, като гарантират, че всички граници на единичния пазарен период съвпадат с границите на периода за уреждане на дисбалансите". Комисията за енергийно и водно регулиране чрез дерогация е предоставила изключение от това задължение, но не по-късно от 31 декември 2022 г. От 1 октомври 2022 г. в България операторът на електропреносната мрежа и операторът на борсов пазар са въвели 15-минутния период за уреждане на небалансите и 15-минутни продукти за търгуване на пазара в рамките на деня.

Задължение за въвеждане на период за уреждане на дисбаланса от 15 минути е в сила и съгласно Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия. Според чл. 8, пар. 4 от този регламент "към 1 януари 2021 г. периодът за уреждане на дисбаланса е 15 минути във всички зони за съставяне на графици, освен ако регулаторните органи са предоставили дерогация или освобождаване".

Задължителното балансиране за 15 минути е въведено след детайлен анализ на системите в 36 държави, голяма част от които от Европейския съюз. Прилагането на 15-минутните периоди за балансиране допринася за по-доброто използване на съществуващите междусистемни електропроводи, по-големи обеми на износа на електроенергия от България към съседните страни, по-добро ниво на честотното регулиране, по-активно участие на търговците в балансирането на системата, подобряване на прогнозирането и намаляване на цените на балансирането. Те са от полза както за електроенергийната система, така и за търговските участници и имат положителен обществен ефект.

С § 24 от ЗИД на ЗЕ е приета разпоредба, която се отклонява от посочените норми на Регламент (ЕС) 2017/2195 и Регламент (ЕС) 2019/943. Тя отлага вече въведеното в България задължително балансиране за 15 минути и връща сетълмента, извършван на времеви интервал от един час. Ако периодът на сетълмент не е максимално близо до часа на доставка, резултатът ще е по-неточно прогнозиране от страна на търговските участници и отчитане на по-високи количества търговски небаланси. Вследствие на това операторът ще реализира по-високи разходи за регулиращи мощности и може да се стигне до намаление на водните запаси в големите язовири. Увеличението на разходите за регулиране на оператора ще доведе и до по-висока цена на балансиращата енергия, което ще бъде с неблагоприятен финансов ефект за потребителя. Търговският износ и обменът на електрическа енергия с други държави също ще бъдат засегнати.

Уважаеми народни представители,

Стабилността на правната уредба и последователното законово регулиране са сред признаците на правовата държава, която изключва приемането на законодателни актове в противоречие с норми от по-висш ранг. По изложените мотиви упражнявам правото по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане разпоредбата на § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари 2023 г.