Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Апостол Делудис:

В САЩ проучват ползите от зехтина за превенция на ментални заболявания

Снимка: Pixabay

В края на месец ноември 2022 година Европейската комисия утвърди някои промени в регулацията, свързана с производството, класификацията и търговията със зехтин, правилата за етикетиране и др., свързани и със защита на потребителите. За „течното злато“, както от древността наричат зехтина, Валерия Василева разговаря с един варненец, който от две години е съучастник в семеен експеримент, както той го нарича, за производство на висококачествен зехтин в Гърция от собствени източници и със собствена марка. 

Апостол Делудис е на 26 години, има гръцка жилка по бащина линия, възпитаник е на IV ЕГ „Фр. Жолио-Кюри“ във Варна и е завършил университета „Джон Кабът“ в Рим, Италия, със специализации по международен бизнес, маркетинг и психология. Веднага след университета се завръща в България и избира да се включи в семейния бизнес от старта му. 

В първото си радиоинтервю той коментира не само класификацията и отделните категории зехтин, митовете за зехтина, предизвикателствата пред производителите, актуалните тенденции в развитието на тази индустрия, но и личното си пристрастие, мотивация и избор за професионално развитие.




Твоята цел е не само да се приобщиш към този семеен експеримент - зехтинопроизводството. Тази любов към зехтина те отведе и в Испания, нали?

Да, в Университета в Хайен през декември 2021 г. се провеждаше Четвъртият международен симпозиум за здравословни ползи на зехтина, организиран от Университета Йейл в Щатите. Там главно се залагаше на медицинските ползи на "Екстра върджин" зехтина и на приложението му в медицината. Имаше дълги хубави събития за маркетинг, за производство и за отглеждане на зехтин...

Оказва се, че това е много по-широка област и за един млад човек - със сигурност много интересна. 

Да, за мен беше много странно и стряскащо, защото преди си мислех, че няма какво толкова да се учи за зехтина. Този симпозиум беше моят по-сериозен сблъсък с тази култура и с тези хора, които се занимават и са в това поле от 20-30 години - професори, академици, сериозни учени и бизнесмени. Аз бях най-младият там. Наистина тогава за първи път разбрах колко голямо е това поле и колко различни клона има. 

Съгласен ли си с тази теза, че сравнително скоро в България можем да говорим за култура на зехтина? Преди 30-40 години зехтинът беше нещо, което рядко присъстваше и на него гледаха като на лек, като на лекарство. Докато сега все повече хора като че ли го предпочитат ежедневно в домакинството и заместват с него слънчогледовото масло, с което ние сме свикнали, и някои други мазнини за готвене и комбинации от такива. Съгласен ли си с тази теза, че зехтинът е нещо ново за България или не?

Честно казано - да. Което е странно, защото сме съседи на Гърция, където зехтиновата култура е много силно изразена. Странно е, че като държава-съседка тази култура не е преляла доста по-рано при нас. Но и аз от скоро забелязвам, че тази култура малко по малко започва да идва към България. Все повече хора се насочват към здравословния начин на живот, а това до голяма степен включва и зехтина. Едни от най-дълголетните нации в света се намират на Средиземноморския басейн. Голяма част от тяхната култура и кухня включват зехтин. Здравословните ползи на зехтина може да са допринесли за това до голяма степен. 

Какви са митовете за зехтина?

Един от най-големите митове е, че зехтинът не трябва да се обработва термично. Това е въпросът, който ми се задава най-често. Когато зехтинът е Екстра върджин, той съдържа определени антиоксиданти, които предпазват самия продукт при готвене да се образуват токсични материали в него. При термична обработка , например в ресторантите, когато излагането е на много високи температури, може да се получат някои токсини, които в никакъв случай не са фатални. Но в домакински условия това е почти невъзможно. Друг мит е, че не му изтича срокът на годност. Не е така! Разваля се! До 2 години един зехтин успява да задържи по-голямата част от полезните си свойства и вещества, които съдържа. Трябва да се съхранява на тъмно, хладно, да няма пряка слънчева светлина. Затова голяма част от зехтина се продава в тенекии и черни бутилки. Трябва да е добре затворен, за да не се окислява. При такова съхранение до две години най-вероятно няма да мръдне. След това не става вреден, но постепенно започва да се превръща в олио - както каляската на Пепеляшка се превръща в тиква, така зехтинът след втората година се превръща в олио.

Хубаво е да уточним, че ти имаш гръцката жилка. 

Още от малък често сме пътували до Гърция, за да посещаваме роднини и приятели. Може би от там идва интересът ми към зехтина, към културата на зехтина. 

Говорихме за Екстра върджин. Това е една от категориите зехтин. Нали така?

Да, технически категориите са три. Най-високата категория е "Екстра върджин". Следващата е "Върджин". А третата е рафинираният зехтин. И помаса, което се прави от самите шлюпки на маслините, но то минава и термична, и химическа обработка. Затова зехтинопроизводителите не обичаме да го слагаме на едно ниво със зехтина. 

Каква е разликата в тези три категории?

Първите две се добиват само механично. "Екстра върджин" зехтинът се пресова студено. Разликата идва от киселинността на самия зехтин. При "Екстра върджин" тя трябва да е или равна, или по-малка от 0,8 процента (100 мл), а при "Върджин" вече значението не е такова - реално там може да се стигне до по-високи проценти. При "Екстра върджин" зехтина, за да се добият тези проценти киселинност, това означава, че зехтинът трябва да стигне, след като се наберат маслините от полето до маслобойната, в рамките на 4 до 8 часа. Третата - рафинираният зехтин, минава през някакъв вид химическа обработка. 

Тази киселинност отразена ли е на етикета на зехтина, който купуваме в магазина?

Всеки зехтин, който аз съм вземал, и е бил "Екстра върджин", е имал надпис отпред, с големи букви, за нисък процент киселинност. Но също така и отзад, в таблицата с хранителните стойности, се срещат тези надписи. На всички, които съм видял досега, го има. 

А за Върджин зехтина? Какви са там предимствата при употребата?

Той е по-подходящ за салати, за студени ястия. "Екстра върджин" зехтинът е подходящ за термична обработка. 

Кой е зехтинът, който носи ореола на "лечебен"? Само най-високия клас ли? И какви са подкатегориите? 

Честно казано лечебният зехтин не само няма да се хареса, но е даже и неприятен на вкус. Поради високата концентрация на полифеноли зехтинът става все по-горчив и все по-пикантен. Този приятен вкус, с който сме свикнали при "Екстра върджин" зехтина, просто го няма там. 

Зехтинът е много интересен продукт, защото при смесването на два зехтина се получават само най-изразените и положителните качества на двата зехтина. В някои случаи един смесен продукт може да бъде много по-вкусен от едносортовия. Малко е като с виното. Истинските класици, дегустатори и т.н. - за тях е много важно зехтинът да е едносортов. Но хората, за които животът не е зехтин, а просто обичат да му се наслаждават, биха предпочели блендирания, смесения зехтин. Тук вече става въпрос на вкус. Колкото е по-богато въображението на един зехтинопроизводител, толкова са и възможностите. 

Цялото интервю на Валерия Василева с Апостол Делудис чуйте в прикачения звуков файл:



По публикацията работи: Олга Карова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Niklas Sandin (KATATONIA, LIK): Слушането на винил е социализиране

Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..

публикувано на 30.05.25 в 07:25

Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..

обновено на 29.05.25 в 08:06

Даниела Стойнова: Ние сме винаги там, където са хората

33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм.  „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..

публикувано на 28.05.25 в 18:45

Студенти от Варна: Работата в туризма не трябва да е рутина, трябва да се влага сърце

Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..

публикувано на 28.05.25 в 10:00

Марин Маринов: При дартса най-важно е спокойствието

Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..

публикувано на 28.05.25 в 08:20
Йордан Дянков и Адела Бозмарова от Черноморския младежки център - Варна

Община Варна започна мащабно социологическо проучване сред младежите от 15 до 29 години

Черноморският младежки център към Община Варна вече е факт. В началото на май приключи подборът на екип от социални и младежки работници и психолог и те вече работят "на терен", за да представят дейността на новата организация.  "В ход са процедурите за възлагане на обществените поръчки за ремонта и оборудването на сграда на центъра, който ще се..

публикувано на 27.05.25 в 16:05