"Отломки" - изложба на Чавдар Гюзелев във Варна

"Изложбата може да се опише с нейното заглавие. Там е смисълът на тези неща, които сме си мислили. "Отломки" може да бъде тълкувано по много начини включително и спрямо работите ми. Но може да се мисли и за най-различни неща - отломки от живота, отломки от спомените ни, защото се надявам някой да намери и свои отломки или парчета в тези картини."

Така с няколко думи художникът Чавдар Гюзелев описва най-новата си изложба във Варна. Тя е подредена в галерия "Папийон". Събрана е от последните му творчески години, от различни периоди и работни моменти. Колажите са най-нови.

"Обичам да работя върху тъмно, върху черно. Казвали са ми, че по някакъв начин това се родее и с моята театрална работа. Има нещо такова, може би нещо сценографско, нещо театрално в работите ми. Колажите може би носят предчувствие."

Като сценограф Чавдар Гюзелев е работил в партньорство с режисьора Теди Москов. Син е на световноизвестния бас и талантлив художник Никола Гюзелев. Завършил е специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия. Работи в областта на графичния дизайн, илюстрацията, телевизионната и театралната сценография, преподавател е в департамент „Визуални изкуства“ на Нов български университет.

Ако трябва сам да опишете изложбата - с какви думи ще го направите?

Смисълът се съдържа в заглавието. "Отломки" може да бъде по много начини тълкувано, включително и спрямо работите ми - отломки от живота, отломки от спомените. Надявам се някой да намери свои парченца в тези картини. Те са събрани от няколко години от различни моменти и периоди. Това са много различни моменти, в които съм се намирал и в които съм чувствал и мислил различни неща. Това е разнообразна изложба.

По-светлите моменти ли представяте тук или по-мрачните - черно върху черно върху черно?

Черно върху черно върху черно не е мрачно - за мен е интересно. Знам, че черното навява такива асоциации. Обичам да работя с черно - има нещо сценографско, театрално, в работите ми. Аз не ги намирам за мрачни - ако говорим за някоя част от колажите - може да говорим за нещо като предчувствие, и със сигурност има някакви доловени неща, свързани не с толкова оптимистични мисли. Те могат да се наредят като пъзел - за съжаление в този момент не съм много оптимистичен и мисля, че тези отломки все още дълго ще се разлетяват наоколо. 

Може ли едно счупено нещо да бъде възстановено?

Не, не може. Имаше един японски занаят, в който залепят със златна сплав съдове, които стават още по-красиви. Ако нещо подобно може да стане - да. Да направим от счупеното нещо ново, нещо различно, а защо не и изкуство?

Повече за изложбата "Отломки", която ще остане във Варна до 12 февруари, чуйте в звуковия файл.