Винарството е традиция с дълбоки корени в миналото. Традиция, която започнала началото си от първите цивилизации. За пръв път вино е култивирано в Близкия Изток. Още в Омировата “Илиада”се споменава за елинското сладко вино и за това как то е било произвеждано. Прясно набрано грозде се е поставяло върху постелка на слънцето. Чакало се е да изсъхне точно преди да се превърне в стафида и тогава се е смачквало. Свидетелства за този ритуал намираме на „Яйлата“ така наречените „шарапташ“ (винени камъни), които в по ранни времена са се използвали с култови цели в последствие са преупотребени за мачкане на гроздето и направа на вино. Съществувал е и друг вариант за подслаждане на виното. Гроздето се е сварявало, като по този начин се сгъстявало и ставало по удобно за пренасяне по море с кораби.
Според елинските поети най-добрите вина са били тези от Киос, Кос, Лесбос, Наксос и Тасос. Археологическите данни от подводните проучвания в Каварненския регион потвърждават търговията на колонията Бизоне (Чиракман) със тези градове. Елините разреждали своето вино с вода. За тях разреждането било символ на цивилизованост. Смятали, че само варварите пият виното си неразредено. По време на дипломатически преговори се е назначавал специален виночерпец, който отговарял за степента на разреждане на виното в зависимост от сериозността на преговорите.
Освен за търговия, виното имало и специално място в религиозните обреди. В Микенска Гърция се е чествал "Празникът на Виното". Той отбелязвал "месецът на новото вино". Култът към Дионис бил много силен. Няколко пъти в годината се провеждали празници в негово име. Единият от тези празници бил Антистерия. Той се провеждал през февруари. Тогава се отваряли каците с есенното вино. Този празник включвал голяма процесия из Атина, в която се носили каците, а след това са се надпивали с вино.
В Рим обичаите на правене и на пиене на вино са заимствани от елините. На римските жени е било забранено да пият вино. Много често в римските комедии те са били описвани като пияници, които са готови да се отдадат на всякакви пороци. Жените са били най-бележитите участници в ритуалите на Бакхус.
Античните автори са единодушни, че траките приготвяли най-хубавото вино. Както гърците, така и траките използвали различни добавки, за да подобрят вкуса на виното. След като обирали гроздето, траките го изсипвали в корито и го мачкали с крака. Полученият сок бил изливан в специален съд, където да ферментира.
Един от продуктите, с който тракийците търгували, е виното. Още от Омир знаем, че те са се занимавали с износ на тази напитка. Виното има специално място в тракийското ежедневие. По време на пиршествата, то е било поднасяно неразредено от виночерпец. Обичайна практика е било пиенето да се съпровожда от наздравици.
В един от митовете се споменава как тракийките са били ядосани на Орфей, защото заради него мъжете им не се прибират у дома. Те взели нетрезвото решение да го убият, за да могат мъжете им да се приберат. Да не говорим за това, че и Пан, и Бакхус, и Дионис, и кои ли не балкански оргиастични божества, които гърците са си присвоили, са вероятно родни братя на Трифон Зарезан, предтечи или следовници... Във всеки случай обичаят именно в деня на светеца да се празнува първия пролетен празник със зарязването на лозите идва да ни подскаже, че сме много-много древен народ.
Не случайно от 1971 г. на 14 февруари се отбелязва и Денят на археолога. Връзката между виното и любовта е тясна и неразривна, но кой освен археологът може да открие и покаже онова древното, античното, пренесло през вековете тайните и мъдростта на живота.
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..
През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно, последните достигнали върха по Западния гребен, остават българите. Тяхната история - за първи път с..
За православните християни Разпети петък е най-тъжният ден от годината. Този ден е посветен на Христовото разпятие, кръстната смърт и полагането на Исус Христос в гроба. Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която е поставен огромен камък. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат..
Специалистите от Спасителния център към варненския Зоопарк призовават жителите и гостите на града да не хранят розовия пеликан Стойчо с храна, различна от риба. Те се обосновават с факта, че приемът на човешка храна е изключително неприемлив за този рядък за България вид и може да навреди на здравето му. Една здрава птица от този вид без проблем..
Аладжа манастир ще бъде отворен за посещение на 18 април (петък), 19 април (събота) и 20 април – Великден (неделя) от 10.00 до 17.00 часа, почивни дни ще бъдат 21 и 22 април (понеделник и вторник). Побити камъни ще бъде отворен за посещение на 18 и 19 април (петък и събота) от 10.00 до 13.00 часа. На 20 април – Великден, обектът ще бъде затворен за..