Когато си купувате от пазара някой вкусен плод или пък зеленчук, на чийто етикет пише „Българско производство“, замисляли ли сте се дали всъщност продукта е наиситна български и може ли търговецът да удостовери този факт със съответния сертификат? Надали някой от търговците ще ви каже, че всъщност "българският" домат е внос от Турция или пък от друга точка на света. За съжаление, подобна порочна практика се наблюдава при някои търговци.
От Асоциация „Активни потребители“ наскоро направиха непредставителна проверка на някои пазари, търговски вериги и квартални магазини във Варна и София относно стандартите в търговията с плодове и зеленчуци. Тя показва, че масово не се спазват изискванията за стандартизация, каза за Радио Варна председателят на асоциацията Богомил Николов.
При повечето продукти и пакетирани стоки в магазините можете да прочетете подробна информация за произход, производител или хранителни стойности. При непакетираните хранителни продукти и особено при плодовете и зеленчуците обаче това е рядко срещано.
"Масово търговците поставят само цената и наименуванието на стоката - дали е ябълка или круша и дотам. Няма информация нито за произход, нито за съдържание, за хранителна стойност да не говорим", коментира още Богомил Николов.
В някои големи вериги обаче може да се забележат табели с малко повече информация за стоката, установи репортерска проверка на Радио Варна в една от тези вериги, в които бяха пуснали портокали на промоция. Освен цената, на табелата се виждаше страната на произход, в случая Гърция, какъв е вкусът и с много малки букви в долния ляв ъгъл имаше надпис с информация за съставките, с които са обработени портокалите.
"В големите вериги имат и папки с информация за произход, които се показват при поискване. Проблемът е, че хората масово не знаят за това свое право или ако поискат тази папка, рядко ще получат съдействие. Докато в някои магазини продавачите са обучени да предоставят тази информация, то в други обекти служителите може изобщо да не са чували, че има такава папка", каза още Николов.
Поради тази причина много често потребителите пазаруват неинформирани, а понякога дори и заблуждавани.
"Освен цената и името на стоката, търговците обичат понякога с флумастер да напишат на етикета и "Българско". Само че често става въпрос за плодове и зеленчуци, които са пропътували хиляди километри и нямат нищо общо с България. Но, с надписа "българско" върви по-добре търговията, тъй като хората предимно търсят български стоки", поясни Николов.
Чуйте разговора на Иван Барбов с Богомил Николов:
Дали обаче хората знаят това? Анкета сред потребители на Синия пазар във Варна установи, че потребителите са запознати с това свое право, но ако имат някакви съмнения относно качество и произход предпочитат да отидат на друга сергия, отколкото да помолят търговеца да им представи сертификат.
"Знам че повечето стоки не са български. Няма за какво да питам. Човек като попита например български ли е боба и търговецът отговаря, че е български. Не можеш да получиш надеждна информация. Знам че мога да изисквам сертификат, но не съм го правила. Търговецът ще ми даде сертификат за някоя партида, за която не се знае дори от кога е", каза една от анкетираните варненки.
Друга жена също сподели, че е наясно, че някои стоки не са български. "Гледам поне да е качествена стоката. Даже и да имам съмнения, по-скоро бих отишла на друга сергия, отколкото да изисквам сертификат", допълни тя.
"Има много търговци, които се представят за производители, но всъщност зареждат стоката си от борсата. Дори и да поискам сертификат за произход на стоката и информация дали е минала проверка през РЗИ и другите институции, никой няма да ми обърне внимание", коментира друг потребител. Жената обаче е подавала сигнали до Българската агенция по безопасност на храните, които по думите й са реагирали своевременно.
Майка с дете пък сподели, че според на пазара има по-голяма вероятност стоката да е българска, отколкото в големите магазини. Но и при нея не се е случвало да иска допълнителна информация от търговците за произхода на плода и зеленчука.
Чуйте анкетата на Иван Барбов на Синия пазар във Варна:
На 2 юли отбелязваме Международния ден на спортния журналист. "Някога гонехме новината, а досега всеки прави новини", подчерта спортният журналист на Радио Варна Румен Генов. Той си спомня с носталгия за годините, в които гилдията само от спортни журналисти във Варна е наброявала 20-ина души. Бяхме една сериозна група, имаше емоция,..
Михаела Симеонова е на 12 години от Варна. Тя постигна пълен резултат от 100 точки на двата изпита от Националното външно оценяване след 7. клас, едно от четирите деца в страната с това постижение. Учи в Частно езиково училище „Малкият принц“, а подготовката ѝ за НВО е била поверена на учителите Марияна Стоянова (БЕЛ) и..
Опитаха се да таксуват неправомерно семейство от Варна с три деца в свободна зона на плаж в "Св. св. Константин и Елена". Елена Ангелова, заедно с нейния съпруг и трите им деца, отиват на обичайното им място за плажуване - под почивна станция „Флагман“, където за първи път от 20 години им се случва да имат проблем с ползването на обозначената..
10-годишнатта Десислава Костадинова от кв. "Аспарухово", която неотдавна изработваше гривнички, за да ги продава и да събере пари за изследване на своята приятелка Димана в Турция, сега се е посветила на друга благородна кауза. С радост Деси съобщи, че резултатите на Димана са отлични и тя е здрава. Сега ученичката иска да помогне на 4-годишната Гери ,..
На улица „Преслав“ във Варна можем да открием примери за добре извършена реставрация на много от емблематичните сгради, знакови за края на 19. и началото на 20. век. Те успяват да запазят историческата атмосфера на тази епоха. Това коментира Християн Облаков, изследовател на архитектурата на Стара Варна и жител на район „Одесос“. През..
За първите шест месеца на годината повече от 73 хиляди са посетителите в Държавен културен институт Двореца - Балчик. На първо място са румънските гости, обобщава директорът на културния център Жени Михайлова. Общият им брой е около 40 хиляди души, следвани от българите, които са близо 24 хиляди. Гостите за същия период на миналата година..
За поредна година рано сутринта на 1 юли млади и стари посрещнаха изгрева на слънцето на брега на морето. По традиция „Джулай морнинг“ символизира желанието за свобода на личността. Стотици варненци и гости посрещнаха юлското слънце. Джулай морнинг започва именно във Варна преди повече от 40 години, за да се превърне в символ на зареждащия се..
Разкъсана облачност
Ясно
