Анатолий Вапиров на 75 - концерт на 3 март във Варна

Концерт с авторски творби на бележития джаз музикант и композитор Анатолий Вапиров, ще се проведе от 19 часа на 3 март в Държавна опера-Варна. 

Диригент на концерта е Георги Димитров. Солисти: Валерий Георгиев (тенор), Иво Йорданов (баритон), Гео Чобанов (бас), Живко Василев (кавал), Милен Кукошаров (пиано), Стоян Янкулов (ударни), Димитър Сираков (бас китара). Хор и оркестър на Държавна опера Варна. 

В програмата: „Майсторът и Маргарита“ - симфонична поема; „Глад и жажда“ – поема за кавал и симфоничен оркестър; „На гости у дявола – кантата по текст на Христо Смирненски; „Ний сме весели бродяги“ – песен по текст на Христо Смирненски.

Юбилейният концерт за 75-годишнината на една от съвременните джаз икони Анатолий Вапиров ще бъде във Варна – градът, с който роденият в Украйна музикант е свързал житейската си и творческа съдба. А за отношението на варненци към него ясно говори фактът, че в афиша на Държавна опера Варна събитието е планирано на Трети Март, Националния празник на България. В концерта, за който на диригентския пулт пред Оркестъра на Държавна опера Варна ще застане маестро Георги Димитров, най-добрият интерпретатор на музиката на Анатолий Вапиров, ще прозвучат за пръв път нови произведения на юбиляра, информират от Държавна опера Варна.

„Фамилната ми история е сюжет за цял филм. Предците на баща ми са родени в българското село Генерал Инзово, до Ямбол. Аз съм вероятно потомък на хайдути. Предците ми са избягали от България през ХІХ в., а по онова време оттук са бягали най-вече хайдутите. В Украйна изселниците основали село Инзовка. Баща ми е роден в Бердянск, както и аз. Украйна е страната, в която съм се появил на бял свят, Русия е страната, в която получих образованието си, а България е страната на моите предци и мястото, където живея и работя“, споделя Анатолий Вапиров.

АНАТОЛИЙ ПЕТРОВИЧ ВАПИРОВ е роден на 24 ноември 1947 г. в Бердянск, Украйна. Баща му е българин, потомък на изселници от Ямболско, които напускат страната в средата на XIX век. Завършва Ленинградската консерватория (1977), в която преподава саксофон (1976-1982). През 70-те и 80-те години се откроява като един от водещите музиканти и композитори на съвременен джаз. Неординерното му музикално мислене се отличава с вкус към малко познати материи, считани за екзотични, сред които и българския фолклор. През 1977 г. в Ленинград и Новосибирск се изпълнява първото му мащабно произведение ”Славянска мистерия” за джаз квартет, мецосопран и мъжки хор. Три години по-късно излиза посветената на Албан Берг творба “Линии на съдбата” за струнен квартет и саксофон. През 1981 г. създава алеаторната творба “Четирите лика на времето” за саксофон и малък камерен оркестър. Следват “Огледалото на паметта”, “Духът на Огдън” по мотиви от сибирския фолклор, “Макбет” – десет джазови сцени по Шекспир и др.

От 1986 живее и твори в България. Основател на Биг Бенд във Варна, основател и дългогодишен артистичен директор на Международния джаз фестивал „Варненско лято“ (1992-2005). Аплодиран е на джаз фестивали в България, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Украйна, Молдова, Румъния, Чехия, Унгария, Австрия, Германия, САЩ, Канада, Франция, Италия, Швейцария, Дания, Гърция, Холандия, Белгия, Израел. Свирил е с изпълнители от ранга на Ян Гарбарек, Джон Сърман, Пино Минафра, Мал Уолдрън, Карин Крог, Пол Гонзалвес, Томаш Станко, Теодосий Спасов, Милчо Левиев и др. Негови творби печелят награди на Международния конкурс за симфонично произведение в 7/8 през 2007, 2011 и 2012 г. Произведенията му се записват и издават на LP и CD в Русия, България, Австрия, Великобритания, Германия, Дания, Италия, Швейцария, САЩ и са саундтраци към телевизионни филми.

Композира музика за рок балета “Маскарад” (1984) и балета “Макбет” (1984). Сред произведенията му за симфоничен оркестър се открояват: “In memoriam”; “Приказка за стълбата“¬ – кантата по приказка на Хр. Смирненски; “Кончерто гросо” за симфоничен оркестър и джаз квартет; Концерт за симфоничен оркестър и джаз солисти; “Метаморфози за симфоничен оркестър”; “Пасакалия” за симфоничен оркестър; “Славянски реквием” – за смесен хор, солисти и симфоничен оркестър; Симфония “Лубок”; Концерт №1 за симфоничен оркестър; Ритуален танц за симфоничен оркестър; Концертино за кларинет и камерен оркестър и др.

Не по-малко оригинални са вариациите за симфоничен оркестър, като операта „Обсадена любов” по либрето на Панчо Панчев; „Маскарад” по Хр. Смирненски за тенор и симфоничен оркестър, „Тракийски скици” за кларинет и симфоничен оркестър, Концерт № 2 за симфоничен оркестър. В богатото му творчество важно място заемат Фантазията за симфоничен оркестър Симфониета; Симфония № 2; „Родопска легенда” – вариации за симфоничен оркестър; „Песни на Бердянските българи” – за симфоничен оркестър; Симфония № 3; Кончерто пиколо за симфоничен оркестър и джаз квинтет, фънк операта „Не слизай в ада” по пиеса на Иглика Пеева, както и Концерт за кларинет и струнен оркестър (1982). С огромна популярност сред любителите на джаза се ползват неговите “Десет джазови пиеси по “Макбет”; “Огледало на спомена”; “Линиите на съдбата”; “De Profundis”; “Макбет”; “Slavonic Mystery” и мн. др. Картината на богатото му творчество не би била пълна, ако не се изброят поне част от неговите албуми: „Мистерия”;“Sentenced to Silence”; “Octet Ost”; “Hard Way to Freedom”; “Vapirov East-West Project”; “Waltz Str”; “Concert by Black Sea” и др.