Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Актьорът Христо Петков: Понякога се чувствам като директор на водопад

| обновено на 23.03.23 в 22:05

Много емоции, пълни зали и вълнуващи срещи с българите зад граница преживя екипът на филма „Смирен“ по време на турнето си в САЩ.  Дългоочакваният игрален дебют на документалиста Светослав Драганов предизвика дискусии, но и припомни на публиката в Чикаго и Ню Йорк какво е да се бориш за идеалите си в родината и как да запазиш човешкото във взаимоотношенията си с най-близките.

Филмът продължава една много силна серия от нови български заглавия, с която стартира годината. Историята, която е с автобиографични елементи, залага на автентичност и искреност. Режисьорът Светослав Драганов подбира сам актьорите си, които са както утвърдени имена като Христо Петков, Мария Статулова, Сашка Братанова, Мирослава Гоговска, Борис Луканов, така и натуршчици. Големият коз е изборът на Христо Петков за ролята на Васил, който удивително точно претворява режисьорското алтер его във филма.

Филмът, чието първоначално заглавие е било „Директор на водопад“, е копродукция с Румъния, а от българска страна негови копродуценти са Светослав Драганов и Катя Тричкова.

Сюжетът на филма разказва за Васил - 40-годишен документален режисьор, който не е постигнал успеха, за който мечтае. Загърбил собственото си семейството, той влага цялата си енергия в новия си филм, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка.

Когато  научава, че монахът е в психиатрия, а майка му ще се подложи на операция от рак, Васил решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си. 

След година участия в различни фестивали „Смирен“ вече тръгна и по българските кина. На миналогодишния София Филм Фест Светослав Драганов получи Специалната награда на журито за първия си игрален филм, а след това спечели и отличието за дебют на наградите на СБФД „Васил Гендов“.

За родения във Варна Христо Петков, познат от ролите му във „Възвишение“, „Бягство“, „В сърцето на машината“, „Дзифт“, „Лора от сутрин до вечер“, сериалите „Дяволското гърло“,„Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Отдел „Издирване“, това е първа главна роля от такъв мащаб


Светлана Вълкова разговаря с актьора в предаването за култура на Радио Варна „Гравитация нула“:

Наскоро се върнахте от турне в САЩ. Там как приеха филма „Смирен“?

Филмът имаше една прожекция в Ню Йорк и два пъти в Чикаго. Мисля, че се прие добре. Въобще практиката, която сме възприели с този филм – да пътуваме с него в чужбина и у нас, и да говорим с публиката – се оказва много зареждаща за всички.

Освен това хората в чужбина са зажаднели за български филми, за български теми, изкефиха се.

Може би те улавят други нюанси от филма, различни от това, което вижда публиката тук?

Възможно е, макар че филмът е доста универсален, а и много истински. Не се занимава с някакви представи, гледа с истинския живот да се занимава – какво се случва с един човек, с неговото семейство, с хората около него, голяма част от филма е абсолютна истина.

А и режисьорът е документалист, това е първият му игрален филм...

Да, на всичкото отгоре филмът е за него самия, за неговия живот, няма нищо скрито-покрито. Даже с голяма доза самоирония е подходил, което е плюс според мен, защото да погледнеш на живота си със самоирония и да можеш да отразиш собствените си недостатъци в един филм, не е лесно нещо, но той го постигна в голяма степен.

(...)

За какво се бори главният герой?

Бори се със себе си, бори се със ситуациите, в които е поставен, с егото си, със собствените си предразсъдъци и въжделения, защото някак си е отдал целия си живот на това изкуство, документалистиката, и несъзнателно е оставил собствения си живот на заден план, за да направи интересен филм за един друг човек. Тотално потъва в този свой филм и забравя собствения си живот и хората около себе си. Това е всъщност неговият проблем.

Това е общо взето съдбата на твореца...

Аз също съм го изпитвал – като репетирам нещо, особено като наближи премиера човек се потапя в този друг свят, в който е по цял ден. Ако става дума за постановка например, ти започваш да мислиш през героя си и понякога забравяш, че вече не си на сцената и че трябва да вършиш някакви други неща. Егото в нашата професия е много застъпено и човек много добре трябва да си дава сметка кое е наистина важно в живота.

Важно ли е човек да бъде смирен?

О, важно е, важно е. Аз не знам до каква степен човек наистина може да бъде смирен, но според мен смисълът е в това той да има капацитета да осмисля постъпките си и начина си на живот, и да ги води към смирение, доколкото е възможно.

Първоначалното заглавието на филма е било „Директор на водопад“. Вие чувствате ли се понякога така?

Чувствам се, да. Това е едно много хубаво заглавие, аз много го харесвам, но поради ред причини нямаше как да се казва така филмът. Доколкото знам от Светльо (режисьорът Светослав Драганов), той доста често се чувства така, а мисля, че и всеки човек има моменти, в които се чувства като директор на водопад.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Слаба реколта от грозде очакват в Североизтока

Тази година реколтата от бяло грозде в Североизточна България ще бъде значително по-слаба от обичайната. Причината е сланата през април, която е нанесла сериозни щети върху лозовите масиви. Добивите няма да надхвърлят 300–400 килограма от декар – почти наполовина по-малко от нормалното. Това съобщи за Радио Варна Петьо Бошнаков, председател на..

публикувано на 26.08.25 в 08:15

Svend Karlsson (BAEST): В метъла няма случайни фенове

Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..

публикувано на 25.08.25 в 08:00
Актьорът Стефан Мавродиев в сцена от спектакъла „Аз, Фойербах“

Стефан Мавродиев: Израснал съм в Операта във Варна, играещ човек съм от 6-годишен

Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...

публикувано на 22.08.25 в 07:50

Юрий Георгиев: Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха

Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна  на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август.  "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев.  Фестивалът започва в 10..

публикувано на 21.08.25 в 08:00

Психолог: Човек се нуждае от един месец отпуск, за да си почине качествено

Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според  психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..

публикувано на 20.08.25 в 07:55

На кафе при Владо: Където всяка чаша е изкуство

Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето.  Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..

публикувано на 19.08.25 в 08:00

Гаро Кешишян за стария облик на Варна: Не е за ръцете на хора без чувство за отговорност и изкуство

Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..

публикувано на 18.08.25 в 07:20