Шьонбрун - имперски галоп през вековете

 Хабсбургите управлявали седем века почти без прекъсване Свещената римска империя, после Австрийската империя и накрая Австро-Унгария, чиито умален наследник е Република Австрия. Монархията я няма повече от сто години, династията не е действаща, но родът съществува. 

Лятната резиденция Шьонбрун блести в сегашния си вид благодарение и на онзи галоп, с който хусарите на Ян Собиески разпиляват османците и спасяват столицата. Представете си, че галопирате през историята на значимия европейски род, за да може съзнанието ви да обхване мащаба и значимостта на Хабсбургите и едно от многобройните техни наследства. 

Така както яхнала любимия си кон дива и свободна е запомнена и императрица Елизабет, позната като Сиси. Шьонбрун е зелен оазис от 160 хектара насред Виена, най-посещаваната забележителност на Австрия: 3,7 млн. годишно в двореца и още над пет млн. посетители в парка. 

От 1996 г. Шьонбрун е в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО. А там сред гъсти гори е текла река, приток на река Виена, преминаваща и днес пред двoреца, успоредно на линията на метрото U4, с която най-лесно може да се стигне от центъра. Историята, както ни разказа лицензираният гид Диана Пиперова, започва с реката – приток, който днес тече под земята. 

През 16 век император Максимилиан II решил да изкупи Гатербург както е спомената тогава околността. С втория му син, император Матиас е свързана легендата за името Шьонбрун. По време на лов той открил извор, пил от водата и възкликнал: „Welch ein schöner Brunn“ (Какъв хубав извор!).

 С времето от възклицанието станало Schönbrunn. Трябвало да минат повече от два века, за да се появи истински дворец. След опустошенията на Втората османска обсада (1683 г.) император Леополд I решил да построи дворец, а Карл VI го завещал на дъщеря си Мария Терезия. Забележителната владетелка го превърнала в лятна резиденция на императорското семейство Хабсбург-Лотрингия. Нейна била заслугата и за "облагородяването" на околността, раздавайки места на приближени аристократи за да си построят дворци. Така от някогашното селце Хитцинг, граничещо с Шьонбрун, се родил един от най-скъпите квартали на Виена, с посланически резиденции и разкошни вили сега. 

Знатните гости влизали с каляските си през централния портал на двореца. От двете му страни се издигат обелиски, древноегипетски символи на вечността, с позлатени сфери и кацнали орли върху тях. Сферите символизират слънцето. Когато то изгрее, лъчите му се спускат по четирите ръба на обелиска и огряват четирите посоки на света. Орелът е птицата на бога Юпитер, а двуглавият орел е част от герба на империята. Вдясно се намира Дворцовият театър, най-старият действащ театър на Виена, открит от Мария Терезия. 

Понякога самата тя, съпругът и децата й вземали участие в представления пред отбрана публика. В лявото крило на двора между колонадата се влиза в кафе „Резиденц“, където се предлагат едни от най-добрите виенски торти, щрудели, Кайзершмарн (в превод „Императорската „щуротия“) , виенски шницел и други сладки и солени изкушения, разбира се, гарнирани с виенското кафе „Меланж“ във всичките му имперски разновидности. 

Симпатични сладкари правят щрудел-шоу, показват нагледно как се точи и прави ябълков щрудел, разбира се, с консумация. Заобиколяйки двореца отдясно през „кестеновата“ или „камерната“ градина, любима на красивата и загадъчна императрица Сиси, се излиза на т.н. цветен партер, който се е ширнал пред очите ни до хълма. Шьонбрун е разкошен пример за барокови градини, наричани още „гобленови“ или „бродерии“. Най-добрата възможност да им се насладиш е от дворцовия балкон. От двете страни на цветния партер се издигат 32 мраморни статуи на богини и богове от гръцката и римската митология, най-вече като част от една пропагандата за произхода, мощта и непобедимостта на династията.

 Разстлалият се бароков гоблен завършва в подножието на хълма с фонтана на Нептун. Вляво от бога на моретата и океаните Нептун Тетида, майката на Ахил, го моли да закриля сина й по време на морските му пътешествия. Фигурите са подчинени на морската тематика, дори конете не са с копита, а с плавници, наричат ги „хипоками“. Най-впечатляващите снимки на двореца може да се направят от пещерата зад фонтана, през струите му. Вдясно от него е един от входовете на Зоологическата градина, гордостта на Шьонбрун и Виена, защото е най-старата в света, от 1752 г. Там може да видите над 700 животински вида с местообитания от Арктика до Екватора и Антарктида.

 А за почитателите на рустикалния стил във високия край на градината една тиролска вила предлага мляко, вкусотии и деликатеси от домашните животни, които се отглеждат на място. Зиг-загообразните пътеки на хълма водят към Глориете - арката, с която Мария Терезия отбелязала победата си над върлия си враг, пруския крал Фридрих II. Все пак негови са думите: „Най-после Австрия да има на престола си мъж и той е жена.“ Гледката от хълма е впечатляваща. 

Франц Йозеф също обичал да й се наслаждава. Той е имал особено емоционално отношение към двореца, в който е роден, а и където е завършил живота му. Сред алеите може да се изгубиш в тишина и спокойствие, изведнъж да се озовеш пред разкошен розариум или барокова клетка за птици, пред „Руините на Картаген“ или „Къщата на палмите“, Музея на каляските или Оранжерията - неповторимо съчетание на природа, архитектура и история. Дворецът Шьонбрун притежава 1441 стаи, а сега може да е посетят не повече от 40, всяка представяща имперското великолепие чрез декорации и предмети, свързани с владетелите. В Огледалната зала например, която е запазила оригиналната си височина от 8 метра, 6-годишния Моцарт е концертирал пред имперското семейство и дори е заявил, че като порасне ще се ожени за Мария-Антоанета, тогава 9-годишната императорска дъщеря.

Слушайте "Хоризонти" с автор и водещ Иван Симеонов в петък от 11 до 12 часа.