Лесна работа: Всичко започва невинно

И настана оживление! Спокойно! Няма да коментирам кампании и резултати. Мислех за харизмата на хората. Думата има старогръцки корени и означава божествена дарба. Убеди ли ви някой по време на изминалата кампания, че си струва да го последвате заради идеите и бъдещето, което предлага? Добре е, ако се е случило така.

В началото на миналия век известният германски социолог Макс Вебер говори за харизматичния лидер, за личните качества, които някои политици притежават... точно като филмови звезди. Вебер описва харизматичния водач като човек, който има силно усещане за мисия. Оттогава нещата не са се променили чак толкова много.

Чувството за принадлежност...

Да принадлежим към общност е нещо важно, което често помага да преодолеем страховете си. Някои се боят, че спестяванията им се стопяват, други - че няма да се справят с данъците, трети треперят заради неясното бъдеще... И още стотици индивидуални причини, които пораждат мисълта, че да минаваш самотно през живота може да е рисковано и ужасяващо занимание. Просто там – навън, в живота, за човек, който си няма общност, изглежда студено, много студено.

И тогава, най-вече по време на криза, идва желанието да се яви много силна личност, която да ни поведе, копнежът да осмислим съществуването си, да имаме висока цел. Увлечени от драматизма на ситуацията, избираме герой, вярваме, че действията му са подтиквани от чувство за съдбовна предопределеност и решаваме, че можем да му подарим времето и усилията си...

Той? Често се оказва със съмнителни намерения. За сметка на това има харизма. Харизматичният лидер не е непременно добър. Той може да е и лош. С две думи: излъчването може и да ни подведе.

Което ми припомня Лорънс Рийс и книгата му „Зловещата харизма на Хитлер“. Любопитното изследване на Рийс сочи, че на пръв поглед Хитлер е напълно негоден за водач, неспособен на нормални човешки връзки и на интелектуален дебат;... изпълнен с омраза и предразсъдъци.

Един тотален самотник, лишен от способността да обича. И този окаян човек изиграва ключова роля в три от най-опустошителните за човечеството решения.

Рийс разказва как въпросният социално и емоционално неадекватен индивид си блуждае през живота и как невинно започва всичко. Капитан Карл Майер – началник на информационния отдел на армията в Мюнхен, се запознава с Хитлер през пролетта на 1919 година и спомените му са пределно ясни: „Когато го видях за пръв път, той беше като уморено бездомно куче, което си търси господар“.

После с течение на времето и обстоятелствата Хитлер придобива съзнанието за мисия. Като допълним умението му да убеждава и манипулира, знаем какво следва.

В този смисъл Рийс определя Хитлер като архетип на харизматичния водач.

Впрочем, харизматичното излъчване на тази странна персона не е универсална величина. То съществува единствено в пространството между него самия и емоциите на неговата аудитория. Напълно възможно е, ако в един и същ момент го видят двама души, единият да го определи като харизматичен, а другият – като съвършен глупак.

Споменатият човек, причинил неописуеми трагедии, определя живота си като поредица от усилия да убеди другите в своите възгледи.

Всъщност ставаше дума за днешно време и всяка прилика с действителни лица е случайна, но не отхвърляйте възможността за размисъл...

Нещата започват невинно. Лесна работа е.

Но какво се случва, излязат ли извън контрол?