Изложбата "Малиново синьо" на Петя Танева до 26 април във Варна

До 26 април "Арт галерия Папийон" е домакин на изложбата "Малиново синьо" на Петя Танева.

18 са акварелите в експозицията, е обединяващата нишка между тях е живописното чувство, вплетено във всяка една от тях.

"Това, че съм завършила "Художествена фотография", дисциплината "Операторско майсторство" и това човек да си прави план ми помага много както в рисуването, така и в живота. В акварела всеки грешен ход е равносилен на това да започнеш наново", сподели в интервю за предаването за култура по Радио Варна "Гравитация нула" Петя Танева.

Авторката допълни, че през миналата година са й се случили хубави събития и това й е дало самочувствието да направи нещо различно. "Все по-уверена съм с цвета - използвам ярки цветове", допълни Петя Танева. Решила да прескочи правилата и да пробва новостите, тя коментира и че се чувства, че се е "спогодила с четката".

"На четката преди да започна да рисувам й казвам, че трябва да ми жали нервната система, защото аз изпитвам напрежение, може би заради концентрацията, когато започвам една картина. Когато нещата се получат, съм като след взет изпит", добави авторката.

"Малиново синьо" е заглавието на една от картините в изложбата. "Има наистина такъв цвят, който е оцветител. Американците са решили, че трябва да направят сини малини, но те са станали лилави. Малиново синьото така е останало оцветител в хранителната индустрия", каза още Петя Танева.

Споделя, че класическата живопис и модерните течения са във вечен спор, но когато ползваш класическата живопис и й вкараш нов поглед, нещата се получават.

Подробностите чуйте в звуковия файл:

Разпознаваме естетиката на Петя, както в минималистичните й, прекрасно композирани натюрморти, така и в загадъчната романтика на момичешките й портрети. И ако международните й престижни призове от изминалата година в жанра натюрморт са очаквано и логично признание за майсторството й, то изобразената жива реалност, тишина, живописност, температура и физическа осезаемост на материята на природата в пейзажа, са много високо постижение, което радва не само нейните почитатели. Акварелните й разкази са лаконични, но с изведен фин детайл и най-вече с такъв интензитет и наситеност на пигмента и цвета, като че ли водата, разтворила боята, е енергиен слънчев катализатор, разкриващ страстният темперамент на художничката.

Петя Танева е видимо подчинила стихията на водата и енергията на пигмента с търпението на източен майстор, с ведростта на европейската културата и с топлината на балканската природа. Сюжетите й са искрено споделени емоционално запечатани кадри на фотографската й памет - за тишината и топлата светлина на зимно утро в планината; за нежния тих ромон на планински вир; за късното следобедно слънце, огряло душевността на момиче; за неустоимото синьо-пурпурно-лилаво на „Малиновото синьо“, любимият нар като символ в натюрморта, заради променливата му наситена цветност. В тази изложба, като че ли всеки месец на годината е маркиран със свой наситен цвят, където носталгията отстъпва на вътрешния огън на душевен уют и сладостта от споделената топлина.

Петя зарежда творбите си с емоции, силно осезаеми във всеки от портретите, уловили много точно състоянието, дори някак мислите в момента на запечатването им. Трудната техника на акварела е още по-сложна за овладяване при създаване на портрети. С едно неправилно разливане на цвета може да се изгуби характера на човека. Умело са предадени не само играта със слънцето и светлината, не просто чертите и формата на лицето, а е разгърната душевността им. Оставаме с усещането за близък и личен контакт. Загадъчността на образите създава неудържимо любопитство в зрителя за произхода на историята на всеки един от тях. Това любопитство за събитията около предметите, разказани в натюрмортите й, тя създава именно, защото успява да запечата естествените късчета моменти, към които човек обикновено мислено се връща с трепет и вълнение. С типични за нея композиции, повлияни от фотографските й ангажименти, винаги с прецизно внимание към всеки дребен елемент, художничката показва отношението си към акварелната техника. Наблюдателността й за малките детайли, търсеща материалната структура в симбиоза с точните й рисувачески умения, разкриват безспорния талант на художничката да завладява публиката.