Светлозара Христова - между думите и движението

Нов експеримент на културолога изследва разходката като практика, отключваща творческия потенциал на човека

публикувано на 12.04.23 в 08:10 | обновено на 12.04.23 в 18:45

Снимка: Яна Пенева

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Светлозара Христова в ''Улица ''Събота''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Светлозара Христова е културолог, съосновател на ежегодните варненски фестивали RADAR и Moving Body, създател на платформата за любители на книги Book Journey. Любовта ѝ към четенето и изследователският ѝ интерес към движението я отвеждат до поредния експеримент, в който участниците са предизвикани да се отправят на разходка сами със себе си, без никакви дразнители наоколо, след което да напишат отговори на няколко предварително зададени въпроси-упражнения. Но в основата на всичко е платформата Book Journey.

Светлозара Христова:
Book Journey е свързана с моя дългогодишен интерес към литературата и към самотното занимание на четенето, което всъщност може да бъде и общностно - когато е в група. В Book Journey предлагаме изненадващи четива на аудиторията - романи, издадени в последната една година, които комбинираме с кулинарни рецепти. Авторите подбираме заедно с актрисата Ирмена Чичикова, а Нора Ненчева разработва рецептите - те може да са свързани с дестинация от сюжета на романа, или пък с родното място на автора, а понякога де отнасят до любимата храна на героите в книгата. Да, четенето на един роман е самотно занимание, но когато след това поканиш близки и приятели, с които да споделите вкусна храна и да обсъдите впечатленията си от този роман, това вече е общностно занимание. Освен това абонатите на платформата имат възможността да участват в месечни литературни срещи. Щастлива съм от факта, че все повече хора ни се доверяват за избора - да не забравяме, че те не знаят какво ще съдържа кутията всеки месец. Стремим се това да е литература, която подтиква към размисъл и търсене на отговори на големите въпроси. Book Journey е един формат, с който можем да пътуваме по целия свят, докато сме си вкъщи, и освен четивото, рецептата също, чрез своите специфични вкусове и аромати, ни доближава до тази различна култура.

Какво е общото между четенето на книги и разходките?

Разходката е изключително интересен феномен. Тя присъства в нашето ежедневие, но много често е просто машинално действие на придвижване от точка А до точка Б и ние даже не разбираме, че сме се разходили. Моите тийнейджърски години бяха времето на уолкмените, а малко по-късно и на mp3 плейърите. Тогава мой ритуал беше да си пусна един албум, разхождайки се в Морската градина. използвах това време за подреждане на мислите и за изчистване на съзнанието. И като че ли винаги съм усещала, че в разходката се съдържа невероятен творчески потенциал. Резултат от това са аудиоразходките, които с екип от съмишленици създадохме през последните години. А в момента съм се фокусирала върху изследването на разходката като практика. Създадох една поредица от фотографии, спазвайки правилото да снимам един-единствен кадър в рамките на една моя разходка, и в последствие да напиша кратък текст, свързан с него. Т.е. използвах разходката като инструмент за вдъхновение. Писатели като Марк Твен, Вирджиния Улф, много философи и творци са я ползвали, така че това в никакъв случай не е ново откритие. По-скоро усещам, че в днешния дигитален свят се връщаме към една практика, която ни дава много възможности, ако ние изберем разходката да бъде осъзнато наше движение, след което да седнем пред белия лист и да започнем да пишем.

А дали забързаният дигитален век, в който живеем, е причината все по-настоятелно да търсим път към себе си чрез разходки, чрез осигуряване на време за себе си, чрез завръщането към природата и селото?

Със сигурност! Най-хубавото нещо на глобализацията и на дигиталния свят е това, че днес наистина можем да бъдем свързани и да наваксваме разстоянията. Има го обаче и моментът на пренасищане, което ограбва личното ни пространство. И именно затова търсим входове към природата, към градското пространство, в което да ни е достатъчно уютно и приятно, за да не се чувстваме откъснати и роботизирани, а напротив. Така че това завръщане към селото, към една неградска среда и към практики, които преди време много по-осъзнато са били част от ежедневието на хората, е един хубав момент днес, от който трябва да се възползваме.

Разкажи повече за изследването, свързано с творчеството и разходките, което провеждаш в момента.

Кръстила съм го Лаборатория "Движение и думи" и за момента представлява една скромна фокус група. Резултатите от тези разходко-литературни експерименти в бъдеще ще послужат за разработването на ателиета, разделени по възрастова група, за българи, за чужденци и т.н. Обърнах се към хора с афинитет към литературата и към движението, като никой от тях не е професионален писател или човек, който практикува. Поканата към тях беше да направят една до три разходки и след това да изпълнят няколко литературни упражнения. Например една от задачите беше да разкажат за своята разходка не от първо лице, а от 3 л. ед. ч. и да я коригират дотолкова, доколкото биха желали. Резултатът са изключително интересни кратки истории. Второто упражнение е по време на разходката да измислят несъществуваща в българския език дума, която да има смислено значение. Тези експерименти ясно показват, че ако човек бъде поставен в една творческа ситуация, без самият той дори да осъзнава, че се намира в такава, спазвайки определени лимитации (например телефонът му да е изключен, да се освободи от определени ангажиращи мисли) той получава невероятна свобода и резултатите от едно толкова простичко творческо упражнение са забележителни.

Целия разговор с културолога Светлозара Христова, в който споделя и някои от акцентите в отбелязването на десетата годишнина от създаването на фестивала РАДАР, слушайте в прикачения звуков файл.