Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светлозара Христова - между думите и движението

Нов експеримент на културолога изследва разходката като практика, отключваща творческия потенциал на човека

| обновено на 12.04.23 в 18:45
3
Снимка: Яна Пенева

Светлозара Христова е културолог, съосновател на ежегодните варненски фестивали RADAR и Moving Body, създател на платформата за любители на книги Book Journey. Любовта ѝ към четенето и изследователският ѝ интерес към движението я отвеждат до поредния експеримент, в който участниците са предизвикани да се отправят на разходка сами със себе си, без никакви дразнители наоколо, след което да напишат отговори на няколко предварително зададени въпроси-упражнения. Но в основата на всичко е платформата Book Journey.

Светлозара Христова:
Book Journey е свързана с моя дългогодишен интерес към литературата и към самотното занимание на четенето, което всъщност може да бъде и общностно - когато е в група. В Book Journey предлагаме изненадващи четива на аудиторията - романи, издадени в последната една година, които комбинираме с кулинарни рецепти. Авторите подбираме заедно с актрисата Ирмена Чичикова, а Нора Ненчева разработва рецептите - те може да са свързани с дестинация от сюжета на романа, или пък с родното място на автора, а понякога де отнасят до любимата храна на героите в книгата. Да, четенето на един роман е самотно занимание, но когато след това поканиш близки и приятели, с които да споделите вкусна храна и да обсъдите впечатленията си от този роман, това вече е общностно занимание. Освен това абонатите на платформата имат възможността да участват в месечни литературни срещи. Щастлива съм от факта, че все повече хора ни се доверяват за избора - да не забравяме, че те не знаят какво ще съдържа кутията всеки месец. Стремим се това да е литература, която подтиква към размисъл и търсене на отговори на големите въпроси. Book Journey е един формат, с който можем да пътуваме по целия свят, докато сме си вкъщи, и освен четивото, рецептата също, чрез своите специфични вкусове и аромати, ни доближава до тази различна култура.

Какво е общото между четенето на книги и разходките?

Разходката е изключително интересен феномен. Тя присъства в нашето ежедневие, но много често е просто машинално действие на придвижване от точка А до точка Б и ние даже не разбираме, че сме се разходили. Моите тийнейджърски години бяха времето на уолкмените, а малко по-късно и на mp3 плейърите. Тогава мой ритуал беше да си пусна един албум, разхождайки се в Морската градина. използвах това време за подреждане на мислите и за изчистване на съзнанието. И като че ли винаги съм усещала, че в разходката се съдържа невероятен творчески потенциал. Резултат от това са аудиоразходките, които с екип от съмишленици създадохме през последните години. А в момента съм се фокусирала върху изследването на разходката като практика. Създадох една поредица от фотографии, спазвайки правилото да снимам един-единствен кадър в рамките на една моя разходка, и в последствие да напиша кратък текст, свързан с него. Т.е. използвах разходката като инструмент за вдъхновение. Писатели като Марк Твен, Вирджиния Улф, много философи и творци са я ползвали, така че това в никакъв случай не е ново откритие. По-скоро усещам, че в днешния дигитален свят се връщаме към една практика, която ни дава много възможности, ако ние изберем разходката да бъде осъзнато наше движение, след което да седнем пред белия лист и да започнем да пишем.

А дали забързаният дигитален век, в който живеем, е причината все по-настоятелно да търсим път към себе си чрез разходки, чрез осигуряване на време за себе си, чрез завръщането към природата и селото?

Със сигурност! Най-хубавото нещо на глобализацията и на дигиталния свят е това, че днес наистина можем да бъдем свързани и да наваксваме разстоянията. Има го обаче и моментът на пренасищане, което ограбва личното ни пространство. И именно затова търсим входове към природата, към градското пространство, в което да ни е достатъчно уютно и приятно, за да не се чувстваме откъснати и роботизирани, а напротив. Така че това завръщане към селото, към една неградска среда и към практики, които преди време много по-осъзнато са били част от ежедневието на хората, е един хубав момент днес, от който трябва да се възползваме.

Разкажи повече за изследването, свързано с творчеството и разходките, което провеждаш в момента.

Кръстила съм го Лаборатория "Движение и думи" и за момента представлява една скромна фокус група. Резултатите от тези разходко-литературни експерименти в бъдеще ще послужат за разработването на ателиета, разделени по възрастова група, за българи, за чужденци и т.н. Обърнах се към хора с афинитет към литературата и към движението, като никой от тях не е професионален писател или човек, който практикува. Поканата към тях беше да направят една до три разходки и след това да изпълнят няколко литературни упражнения. Например една от задачите беше да разкажат за своята разходка не от първо лице, а от 3 л. ед. ч. и да я коригират дотолкова, доколкото биха желали. Резултатът са изключително интересни кратки истории. Второто упражнение е по време на разходката да измислят несъществуваща в българския език дума, която да има смислено значение. Тези експерименти ясно показват, че ако човек бъде поставен в една творческа ситуация, без самият той дори да осъзнава, че се намира в такава, спазвайки определени лимитации (например телефонът му да е изключен, да се освободи от определени ангажиращи мисли) той получава невероятна свобода и резултатите от едно толкова простичко творческо упражнение са забележителни.

Целия разговор с културолога Светлозара Христова, в който споделя и някои от акцентите в отбелязването на десетата годишнина от създаването на фестивала РАДАР, слушайте в прикачения звуков файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мехмед Юмер

Мехмед Юмер: Последното убежище на доганизма е травматичната памет

Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..

публикувано на 31.05.25 в 13:12

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Niklas Sandin (KATATONIA, LIK): Слушането на винил е социализиране

Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..

публикувано на 30.05.25 в 07:25

Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..

обновено на 29.05.25 в 08:06

Даниела Стойнова: Ние сме винаги там, където са хората

33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм.  „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..

публикувано на 28.05.25 в 18:45

Студенти от Варна: Работата в туризма не трябва да е рутина, трябва да се влага сърце

Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..

публикувано на 28.05.25 в 10:00

Марин Маринов: При дартса най-важно е спокойствието

Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..

публикувано на 28.05.25 в 08:20