Светът може да бъде на точки

Подходът ни е според мен единственият подход, който е възможен. Да не го променяш, да извадиш от текста чувството за хумор, да извадиш свободата, желанието да живееш в този свят. Да покажеш този свят на това дете, което то само си е създало, за да може да преодолява с усмивка всички несгоди на живота, тъй като то не е най-щастливото и гледано дете. И да го направиш привлекателно за всички останали. Това трябваше да излезе. Защото и сега има много деца, които се чувстват много самотни, по една или друга причина, и смятам, че Пипи е един събирателен образ на силното в детето, на живота в детето, който напира и който не му разрешава да бъде тъжно в дните, когато чака да порасне. Когато осъзнаеш всичко това, може би няма да искаш да "порИснеш", както казва тя и ако всяко сутрин си изяждаш грахчето против "порИсване", то ще пораснеш, но няма да "порИснеш". Аз мисля че всички зрители, които ще дойдат, идват с голямо желание да ни докажат, че и те не искат да "порИснат", т.е всичко което ни се случва сега, трябва да бъде преодолявано по начина, по който тя го преодолява. Кой не завижда на Пипи - няма кой да я контролира и има чанта, пълна с пари. Както тя казва: "богата съм като вълшебник". Това идва да ни покаже, че зависи как гледаш на този свят - гледаш това, което имаш, а не това, което нямаш. Ние обикновено като пораснем се занимаваме с това, което нямаме и съсредоточаваме там вниманието си. Докато Пипи е уникат, тя е щастливата душица, която идва да ни покаже, че светът може да е на точки и може да бъде пъстър, шарен, колоритен. И за коня всички казват "аз мога да го яздя, а аз мога да го вдигна". Т. е всичко в нейния свят е една купчина от невъзможни възможни неща.

Всички завиждат на Пипи за живота без правила, но толкова ли е лесен той?

В никакъв случай. И ако четеш между редовете, ще видиш, че това не е така. Когато Томи и Аника се прибират вкъщи, тя остава сама и тогава идват крадците – тя трябва да се справи и с тях ,защото, когато имаш парички, имаш и много зли очички. Но тя се справя с тях по най-невероятния начин – пита ги „Танцувате ли полка?“ и те танцуват полка до сутринта. Тогава тя казва: „Заслужихте си парите.“ Тоест един свят без несправедливост...

И свят, в който може да се намери решение на всеки един проблем.

Разбира се. И то леко, приятно, по нейния начин. Не че не идва възпитателката с големия пръст, която иска да я въдвори в детски дом, не че го няма обществото, което казва, че Пипи нищо не знае и трябва да отиде да учи. От тази гледна точка никак не и е лесно, но тя е с лунички и оранжева коса и както казва – не страда от своите лунички, ако има помада за още лунички, да и я изпратят в къщи.

Мисля, че с голямо удоволствие сте се занимавали с този спектакъл.

О, да! Това беше фойерверк от настроение, измишльотини, ние не спирахме да фантазираме.

Чуйте интервюто на Светлана Вълкова с Вера Стойкова: