Реалистично ли е изграждането на плавателен канал Русе-Варна?

Става дума за 197-километров плавателен канал. Проектът  е заложен в законодателен регламент, който трябва да получи одобрението на държавите-членки от Европейския съюз и да се гласува на второ четене, което би следвало да се случи до Коледа. Това  обясниха евродепутатите от ГЕРБ  Андрей Новаков и Емил Радев.

"Това, което сме внесли, е удължаване на съществуващия коридор Рейн-Дунав през Русе, Търговище, Разград, Провадия, Девня и Варна", подчерта Андрей Новаков.

Според евродепутатите от ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев, плавателния канал трябва да се осъществи до 2040 година.  Става  дума за стар проект още от времето на Османската империя. Идеята е от 1833 година и целта тогава е да се скъси пътят от Централна Европа до Черно море.

Проектът не се реализира през 19. век, а през 80-те години на 20. век идеята отново се възражда и дори се прави много сериозно проучване, припомня архитект Димитър Стефанов - бивш председател на Съюза на архитектите във Варна. Според него изграждането на канал Русе-Варна е по-скоро в сферата на фантастиката, а и целите вече не оправдават подобна инвестиция.

"Този проект тогава не получава подкрепа, защото Румъния категорично възразява, тъй като река Дунав изцяло в ниската си част преминава през румънска територия. Правенето на един плавателен канал от Русе до Варна освен че скъсява пътя, прави един голям отлив на водните нива, а там река Дунав е плитка и това реално означава, че тя ще пресъхне. Ще се влоши ситуацията в Румъния, което за тях е важно. Те са били категорично против преди, сега е същото. Погледнато от геополитическа точка, една такава инвестиция би трябвало да има някаква голяма цел, която да я осмисля", подчерта Стефанов.

                               Заключение

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck