Мариан Желев: Българите сме духовни богаташи, съдейки по това, което сме създали

Човек трябва да вижда хубавите неща от живота, да носи оптимизъм в себе си, да обича природата и да прекарва повече време сред нея, а в отношението си с хората – да търси личния контакт и да използва минимално съвременните средства за комуникация. Така мисли авторът и писател Мариан Желев, който винаги намира време да излезе сред природата – мястото в което преоткрива себе си, намира спокойствие и се зарежда с енергия за всекидневието в големия град.

На 24 май той предпочита да отиде в гората, където да помълчи, а не да афишира за един ден в годината, гордостта си, че е българин и е от духовен народ, който сам е създал своята писменост. Той се гордее, че е българин и корените му са от нашите земи, но предпочита да използва думите на родния си език в текстовете, които пише през цялата година. Продължава да пише и да изразява себе си в разкази.

Мариан Желев е родом от Добрич, но от много години живее във Варна. Има две деца – дъщеря, която тази година завършва средното си образование и вече е избрала своя път в живота и по-малък син, който е седми клас сега и му предстои да кандидатства. Шегуваме се, че тази година е и абитуриент и седмокласник, а той споделя, че израства отново с децата си и както той е учител за тях, така и те са негови учители.

Разговаряме по повод 24 май и с уговорката, че ще си говорим на „ти“.

В какви времена живеем сега?

Ако кажа трудни няма да учудя никого, ако кажа лесни, ще стресна може би някого с оптимизма си. Но при нас мисля, че по-често е било така – да оцеляваме точно в такива условия и да показваме дух и воля като българи.

Какви са разказите на Мариан Желев днес?

Винаги с оптимизъм гледам и с човещина. Гледам да вляза там, където и аз самият, а и читателят мисля, че би искал да погледне – с прости очи, на прости неща, които са повод за доверие и вяра в хубавата страна на живота.

Има ли място в днешната литература за романтика, любов, героизъм, смелост, достойнство?

Има, само че, може би трябва да бъдат облечени в друга дреха. Не че хората са се отдръпнали от тия ценности, но просто те трябва да бъдат показани по простичък начин.

Какви хора ни направиха социалните мрежи?

Повече изолирани. Обикновено заставайки пред белия лист аз също искам да се изолирам. При пишещите хора и при творците изобщо това не е непозната дума, не е плашеща дума да се изолираш, но когато стане масово и започнеш да ставаш зависим от такъв тип комуникация, хората не знаят как да си кажат една хубава дума помежду си и оттам се губят някои естествени жестове, които си правим един към друг. Оттам може би идва тая грубост, тоя страх помежду ни. Отнеха ни нещо и то много, но се надявам да си го върнем.

По какъв начин?

С общуване. Но не с телефона в ръка, а на живо.

Какъв празник е 24 май за теб? Преди време беше казал, че на този ден обичаш да мълчиш и да се затваряш. Така ли е и сега?

Да, защото тази гордост, която изпитвам като българин, като човек, който има гордостта да каже, че е част от един народ, който сам е създал своята писменост, и предпочитам да не го афиширам и „бия на тъпан“ един ден в годината, а да го втъка във всички текстове и в цялото ми поведение като автор, като творец, който си служи с думите през цялото време на годината, не само в един ден. По-назад бях написал един текст, в който нарекох българите богаташи. В смисъл, че ние сме един от най-духовно богатите народи, независимо от числеността ни. Съдейки по това, което сме създали – ние сме наистина богаташи.

Кога човек спи спокойно?

Когато си е свършил работата, когато се е усмихнал, когато е казал на някого, че го обича и не е направил нищо лошо. Чести празник на всички! Аз на 24 май лично бих отишъл в гората да се поразходя и да помълча малко.

Мариан Желев е български писател. Роден е в Добрич на 15 октомври 1974 г. От 1999 живее във Варна. Първата му издадена книга е „Свлачище“ през 1998 г. – роман, който е отличен с наградата „Златен Пегас“ на конкурса „Южна пролет“. И още - романите „Малката действителност“, „Сбогом, България!“, „Катастрофа“ и „Жив“, сборник-разкази „На бял свят“ и „Спете спокойно: Подбрани истории“.