Лесна работа: По моя начин

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Коментар на Даниела Иванова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Лято. Време за посрещане и изпращане на роднини и приятели. Някои се завръщат от далечни места, други - от по-близо. Преди минути неволно се оказах сред подобна група посрещачи и завръщащи се, напълно непознати за мен. Просто пътищата ни се пресякоха за минути и предполагам, ще си остане така. През краткото време, за което говоря, неволно чух следния откъс от история:

- На летището питам: "А сега накъде? И тя ми отговаря:" Не знам. Оди по хората. Накъдето хората, там и ти. Все някъде ще стигнеш".

Последваха смях, шеги и закачки. И така, в бодро настроение и непринудена веселба, щастливата група се отдалечи в набелязаната посока. Бързаха да разопаковат две важни неща: багажа и дългите истории, специално опазени през времето и разстоянията. Грижливо скътани до лятото, до тази дългоочаквана среща, за която традиционната баница на рода със сигурност разнасяше апетитен аромат из цялата къща, а бабините мекици положително вече чакаха топли-топли на масата, гарнирани с прясно сирене, мед и сладко от вишни.

Но да се върнем към класическото: "Оди по хората!" или, за да е напълно ясно: следвай тълпата, върви след хората, накъдето те - там и ти и задължително ще стигнеш, където трябва.

Всъщност... Едно от христоматийните упътвания в живота. Толкова често сме го чували още от малки, че предполагам, в някакъв момент, се слива с вижданията за живота и за мнозина се превръща във втора природа.

Густав Льобон има релевантно изследване на народната душевност, наречено "Психология на тълпите". Сега, обаче, сме в рубриката „Лесна работа“: няма да се гмуркаме в дълбокото и да описваме общите характеристики, представляващи душата на народа... Не. Кротичко и лежерно ще се върнем към цветущото „Оди по хората!“.

Всеки има неща, които прави по своя начин и в тях се съобразява със собствените си правила и критерии, каквито и да са те. Аз лично имам огромен обем от такива "Ала Франк Синатра" работи.

Днес ми се отвори възможност да поговоря с професионалист в съответната област и да разпитам детайлно защо, според него, моят начин не е правилен, при положение, че получавам чудесен резултат. Не ви засипвам с подробности, защото само основното има значение. Освен това смятам, че е приложимо в много области и минава за генерално житейско обобщение. Питах какво му има на моя начин: вреди на здравето, провокира химични реакции, за които не зная, или може би има нещо друго? Кое точно не е както трябва?

Получих следния отговор: "Няма нищо вредно. Просто от години се знае как се прави това и точка. Всички го правим така, а не по някакви си там други методи!"

Ето че в съвсем различен сюжет отново сме на същото място: "Оди по хората, следвай тълпата".

Не. Благодаря! Нека малко се пораздвижим извън утъпкания път. Ще има грешки, но ще има и попадения.

Всеки да оформя нещата по своя начин. Много често това се оказва предпоставка за развитие – да побутнеш машината напред, да постигнеш по-добър резултат, всичко да се получи по-успешно от всеки друг път.

Така животът става още по-цветен, а дните - по-вълнуващи.