Родственица на Стоян Бъчваров, основоположника на Варненския театър, Грациела Бъчварова е живата история на театъра, магнетична актриса, създала незабравими образи на театралната и филмова сцена, обществена личност с ярки граждански позиции.
Днес актрисата навършва 90 години. С нея разговаря Даниела Стойнова:
Навремето имаше един филм, много смел за времето си. Той се казваше „Една жена на 33“. А една жена на 90?
Една жена на 90 се чувства между небето и земята. Тя не знае точно къде се намира и какво стои пред нея, на какво да се хване, за да продължи и как да продължи.
Важното е, че умът и чувството за хумор са налице, което е най-важното.
Естествено! Ако не е то, нямаше да съм жива. През толкова изпитания минах и през такава изолация – 2-3 години стоях вкъщи затворена, това е трудно поносимо нещо.
Пандемията оказа влияние върху психиката на цялата нация. Но все пак знам, че Грациела Бъчварова е жена, заобиколена от много приятели и книги.
Единственото нещо, което ме спасява въпреки трудността, с която чета след операцията на очите ми, е че аз непрекъснато чета. В един много кратък период съм прочела и трите книги на Людмила Филипова, както и „Времеубежище“ на Георги Господинов.
Кое е времеубежището на Грациела Бъчварова?
Домът ми!
А периодът, който е най-приятен за спомняне?
Студентският ми период. Тогава нямаше ограничение за нищо – свободен си, знаеш, че имаш лекции и театъра. Това бяха едни прекрасни срещи, преподаватели, големи артисти! Точно тогава около нас нямаше ограничения. Моят преподавател тогава, въпреки забраните, ме заведе на църква. Спомням си, че беше Великден. Тогава той ни каза: „Не забравяйте, че вярата спасява! Тя е голямо нещо“. Това беше през 1953-54 г.
Много прецизно следиш новите представления в театъра. Накъде отиват българският и варненският театър?
Сетих се за една реплика от „Чайка“ на Чехов: „Нужни са нови форми“. Казах си, че тези нови форми са довели в някое време театъра до падение. Именно през това „различно“ театърът мина през различните етапи и мисля, че в момента има едно равновесие. В него има не крайни модернисти и крайни националисти, традиционалисти... Театърът е добре! От това, което виждам, а и от реакциите на публиката.
Какво искаш сега, от позицията на тази възраст, да кажеш на своята публика?
Възрастните хора – това са хора, които по-малко ходят на театър, защото нямат и достатъчно средства да си купят два билета. На тях ще им кажа: „Кураж! Животът е прекрасен във всичките му форми! Въпросът е да се хванеш за нещо – хвани се и дръж здраво на това!“ Благодаря им, защото те са ме създали! Публиката на Варна ме е създала!
Цялото интервю с Грациела Бъчварова чуйте в звуковия файл:Грациела Бъчварова е родена на 7 септември 1933 г. във Флоренция, Италия, тя е наречена с три имена Грациела-Мария-Стойка: Мария - на Богородица, чиято статуя изнесли в деня на раждането ѝ от флорентинска църква и Стойка - на баба ѝ. Потомка на два славни театрални рода - Лоловия род от който идва и актрисата Татяна Лолова и рода Бъчварови. Баща ѝ Васил, основател на първата театрална трупа в Добрич, завършил архитектура в Италия, е племенник на големия актьор, режисьор и основател на Варненския театър Стоян Бъчваров. Грациела Бъчварова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство през 1957 г.
Професионалния си дебют прави на 25 януари 1958 г. в ролята на Мила от „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов в Сливенския драматичен театър. От 1959 г. до 2001 г. посвещава творческия си път на Варненския драматичен театър, на чиято сцена изиграва плеяда от забележителни роли, сред които: Княгиня Негрони в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго (1959), Мария в „Обущарят и другите“ от Иван Остриков (1964), Алиман в „Майка Земя“ от Чингиз Айтматов (1966), Милкана в „Майстори“ от Рачо Стоянов (1970), Големанова в „Големанов“ от Ст. Л. Костов (1972), Ирина в „Чайка“ от А. П. Чехов (1977), Кака Гинка в „Под игото“ от Иван Вазов (1977), Г-жа Кити Уорън в „Професията на г-жа Уорън“ от Бърнард Шоу (1981), Леля Аня в „Салют динозаври“ от Генадий Мамлин (1981), Малама Ханджийка във „Вампир“ от Антон Страшимиров (1987), Телма в „Лека нощ, мамо“ от Марша Норман (1994) и др.
Нейно дело е първият моноспектакъл във Варна „За първи път омъжена“ на Павел Нилин (1982/83), достигнал рекордните 150 представления. Последната ѝ роля е в „Скъпа, Памела“ от Джон Патрик през септември 2002 г., с която отпразнува своя 70-годишен юбилей и се сбогува със сцената след 43 години творческа дейност.
Играе във филми и тв сериали, сред които: „Стубленските липи“ (1960), „Между двамата“ (1966), „Признание“ (1969), „Опак човек“ (1973), „От другата страна на огледалото“ (1977), „Амиго Ернесто“ (1986), „Сбогом, любов“ (1974), „Племенникът чужденец“ (1990) и др.
Отличена е с много награди и почетни звания, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен (1970); Награда „Варна“ за ролите на леля Аня в „Салют динозаври“ и Кити Уорън в „Професията на г-жа Уорън“ (1982); Заслужил артист (1983); Награда „Варна“ за ролята на Телма в „Лека нощ, мамо“ (1995); Награда „Варна“ за ролята ѝ в „Може би утре“ (1997); Награда „Варна“ за цялостно творчество (2002); Почетен гражданин на Варна (2012) и др.
Грациела Бъчварова никога не е спирала да се интересува от творческите постижения на Варненския театър, присъства на всички премиери и празници, нейната оценка остава най-верният критерий за професионализъм. За 100-годишния юбилей през 2021 г. на нея по право се пада честта да открие бюст-паметника на патрона Стоян Бъчваров. 89-ият ѝ рожден ден съвпада с премиерата на "Инстинктът", първата пиеса от летоброенето на Варненския театър, поставена от Стоян Бъчваров през 1921 г. и възкресена от режисьора Стоян Радев Ге.К. в началото на 102-ия театрален сезон.
В началото на 103-ия сезон, днес екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще отбележи 90-годишния юбилей на Грациела Бъчварова. А на 19 септември, пред публиката на премиерата на „Под игото“ от Иван Вазов, реж. Бина Харалампиева, юбилярката ще бъде почетена отново с отличия от Министерството на културата и Община Варна. От сцената, на която е изиграла толкова много роли, Грациела Бъчварова ще отправи своето послание към театъра. Варна ще засвидетелства с аплодисменти своята обич и възхита към любимата актриса, превърнала се в легенда, като самия театър, в който следи оставят само най-добрите, подчертаха от екипа на ДТ "Стоян Бъчваров".
По сигнал на граждани Радио Варна направи проверка на фактите, свързани с инвестиционното намерение за застрояване на терен от 175 декара във варненския район „Аспарухово“. За Радио Варна кметът на района Ивайло Маринов припомни, че теренът е регулиран с ПУП, утвърден през 2007 година, а е „изваден“ от така наречената „червена зона“, свързана с..
Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..
От 21 юли 2025 година Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор. Законът е ясен и всички в тази държава трябва да се съобразяват с него. Това подчерта за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. По думите му законът, приет на 21..
Изложбата „Царско лято“ на Лилия Кунева и Крис Николов, посветена на „лятото преди бетона“, ще бъде открита от 19 часа на 1 август в Морското казино. Картините в нея са повлияни от обиколката на художниците в Полша и Германия и опитите им да се доближат до големите майстори, обясниха за Радио Варна авторите. На откриването ще..
Интервю с Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER) Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA,..
Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..