Въпреки войната, експортните мита и транспортните разходи, слънчогледът от Украйна влиза в България на пазарни цени. Това каза за Радио Варна, след започналите протести на зърнопроизводители и животновъди заради вноса на украинско зърно и селскостопанска продукция, Юлиан Стефанов - финансов директор на една от големите компании за преработка на слънчоглед и производство на олио.
Компанията има четири завода - в Кнежа, в Полски Тръмбеш, в Добрич, където не се произвежда сурово олио, а само се рафинира и в Разделна край Варна. Именно последният, който е най-големият в България и в Румъния, беше спрян в началото на септември, заради липса на суровина. Към днешна дата с появата на ожънат слънчоглед от настоящата реколта, той отново е пуснат, но с намален капацитет.
По думите му, дори и в момента цените на слънчогледа на международните пазари продължават да падат. Доколкото около 85-90 на сто от произведеното олио се изнася, ние като преработватели и производители трябва да се съобразяваме с международните (пазарните) цени.
Двойно по-ниски добиви на слънчоглед и царевица през тази година в Добрич и областтаСлънчогледът, който влиза от Украйна у нас е на пазарни цени, на същите, на които може да си купите румънски или унгарски слънчоглед. Въпросът е, че украинците имат много тежки разходи по износа си - експортни мита и много тежка логистика. Чисто ориентировъчно, преди войната 1 тон слънчоглед на баржи от Украйна беше на 5 пъти по-евтин от сега. И въпреки това той в момента се продава на пазарни цени, на каквито може да го намерите къде да е в Европа.
Значителна част от българските земеделци предпочитат да не продават в момента, защото цената им се вижда ниска. И ние ги разбираме, но за съжаление са се комбинирали две много лоши стопански събития - лоша година/реколта през 2023 и ниски цени на международните пазари, а ние като изнасяме не можем да предложим нещо на цени, различни от международните. Иначе се трупат загуби и е по-добре да не работим, поясни Стефанов.
Цялото интервю с Юлиан Стефанов може да чуете в звуковия файл.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..