Децата със специални нужди и социализацията

Социализацията е най-големият проблем за хората със специални нужди. От една страна пандемията, от друга негостоприемната градска среда, от трета – ограничените възможности за общуване, все повече изолират тази, за съжаление, все по-незабележима част от обществото. Което също се състои от хора, които имат своите радости, проблеми, тъжни моменти и мечти.

Алиа Викторова е на 15 години. Родителите й забелязват, че има някакъв проблем още в първия месец след раждането, връща се в миналото майка й Ирина Викторова.

"Диагностицираха я официално на две години. Минала е през различни диагнози през годините. В момента диагнозата й е Синдром на Аспергер, което е високо функционираща форма на аутизъм."

Независимо от диагнозата едно от нещата, които Алиа умее с лекота, е да общува с хората и да намира приятели.

"На нея й е по-лесно, отколкото на мен, признавам си. И аз много уча от нея за общуването."

След пандемията от Ковид – 19 социалният живот на Алиа е много ограничен. Друг проблем е, че колкото по-големи стават децата със специални нужди, толкова по-малко възможности имат за извънкласни занимания и терапия.

"Като че ли повечето интервенции и възможности са фокусирани върху по-малките деца. В един момент се оказа, че беше много трудно да намерим къде да ходим, за да може тя да намери място, където да се изявява, да намери нови приятели."

Алиа учи в американско училище. Осми клас е. И сигурно ще се изненадате, но се изразява по-добре на английски отколкото на български. Защото граматиката е по-лесна.

С Алия и майка й се срещнахме малко преди поредната театрална репетиция на театър "Феникс". Премиерата на новата постановка ще бъде в Младежкия дом във Варна на 20 октомври от 18 часа. Коя е постановката? Само ще разкрия, че е по Стефан Цанев.