Когато искаш, намираш начин

Есен е, температурите падат, но времето все още е благосклонно към туристите. Те от своя страна продължават да се срещат с кротко пасящи крави във високите части на планините. Високопланинското свободно отглеждане на животни се практикува от години в България. Дори и на височина от 2 600 се срещат пасящи стада.

Събота. Температура на въздуха около 3 градуса. Ясно и слънчево време. Без вятър. Дестинацията са върховете Белмекен и Ибър в Рила. На слизане от втория срещам Николай Василев. Подпрял се е на едни жълто-черен маркировъчен стълб. До него кротко пасе кон. Оказва се, че кравите по склоновете на Ибър са негови.

"Тук са 1400 и имам още 200 при нас. 1600 са общо."

От 15 години Николай Василев отглежда едър рогат добитък. Превърнал е дейността си в семеен бизнес.

"От 15 години качваме животните тук на Белмекен, на Рила, защото при нас лятото е голяма суша. За да използваме свежата паша, ги качваме юли месец тук и сега края на октомври ще ги върнем при нас."

Това „при нас“ е в района на Маджарово. В продължение на 15 години животните се транспортират лятото край Белмекен, а зимата – обратно до Маджарово. Между юли и октомври животът е високо в планината на палатка.

"Ние се сменяме. До вчера беше шуреят ми. Синът и той беше, защото сме по двама. Някои път сме самички.Сменяме се, но по два месеца горе-долу изкарваме."

За страх – не става дума, защото най-страшното нещо е човекът.

"Вълци има. Идват през вечер, през две. Ние за това спим при животните, за да ги пазим. От вълци и от крадци."

Самотата се преживява, философски заключва Николай Василев.

"Имам един приятел, той си взема отпуск и ми помага един месец. И вика - "Или трябва да си много глупав, или трябва да си много умен, за да си на такова място. Човек и на такива места има какво да прави. Четем книга, размишляваме."

Предимно над живота. Как върви. Мислиш дали живееш правилно, дали правиш нещата добре. Дали бизнесът ти върви, как да го развиеш, как да направиш така че да си по-добре както в работата, така и в живота.

"Бизнесът върви. Не се оплаквам. Много хора мисля, че се оплакват незаслужено, че работите им не вървят. Аз мисля, че основният двигател на работата си ти. Ако намериш причината в себе си да разбереш, защо не върви, е по-добре, отколкото да търсиш другаде причините."

Времето започва да застудява, а мен ме чака още път по красивите планински пътеки. Разделяме се с Николай Василев с уговорката, че зимата ще се видим в Маджарово. И продължавам да недоумявам как 1400 крави се гледат на открито няколко месеца и се превозват от единия край на Родопите, до другия.

Повече - в репортажа: