Вървях по алеята. Музикант свиреше втория валс и всичко се подреждаше в такт с музиката. Сякаш хора, природа и мелодия съществуваха във великолепна хармония.
Той свиреше, а мислите на минувачите политаха нагоре, раменете им се изправяха, лицата грейваха в усмивка.
Всеки, когото случайността беше побутнала към това място, продължаваше пътя си, обгърнат в пухкавото обаче на мелодията, изглеждаше по-красив и одухотворен, тръгваше напред към личния си ден, към специалния списък със задачи и към собственото си бъдеще много по-целеустремен, а към преживяванията на другите се отнасяше с повече разбиране и благородство.
Ето че понякога е достатъчно една прелестна мелодия да се завърти край нас в подходящия момент и на правилното място, за да ни върне тихия вътрешен свят. Музиката нежно го поема като късче коприна, изважда го навън от дълбокия стар шкаф, където преди време сме го забравили, за да открием с изненада, че не, ние изобщо не сме го губили. Просто не е имало време и обстоятелства да се върнем, да поспрем, да притихнем, взряни, заслушани, вглъбени в него – в този важен и определящ посоката свяг.
И ето ни нас: истински, спокойни, загърнати в любима мелодия, загледани в стойностните преживявания, хора и чувства - онези които ще бъдат наблизо и няма да ни оставят до самия край.
В мислите ни се завърта детската песничка, която слушахме до премаляване с приятели и отново и отново преживявахме сюжета, сякаш е част от собствения ни живот.
После се виждаме отстрани преди години - ние и първата падаща звезда, чието движение проследихме със затаен дъх, докато мислено повтаряхме изключително важно желание, което с годините ни се струваше все по-детско и глупаво, но тогава не спирахме да го повтаряме и вярвахме, че целият ни живот занапред зависи от сбъдването му. Сега, много години по-късно, се усмихваме на това, че желанието не се сбъдна, животът продължи по най-прекрасния и правилен за нас начин и докато това се случваше, осъзнахме, че падащите звезди са нещо красиво, но желанията ги сбъдваме сами. Каквото си направим – това сме пожелали.
Случайна мелодия, а успя да издърпа наяве цял един свят, който често забравяме, улисани във всекидневни задачи, но без който всъщност не можем, защото на него се крепят стабилните ни основи.
И тогава в мислите ни се завъртат всички важни кадри, всички съдбовни моменти... Танцът на победата, когато научихме, че сме приети в мечтаната специалност. Първият вик, с който детето ни приветства света и радостта, с която светът го посрещна. Първият завършен текст, първата нарисувана картина, първото далечно пътуване и смешното спускане със ски, първият незабравим изгрев край брега на морето.
Силата на една мелодия.
После, покорен от вълшебството, празничният свят ще притихне, защото е декември, а през декември винаги разлистваме албума с ценни преживявания в очакване на полунощния звън, с който ще отворим нов албум и броенето ще започне отначало.
Декември. Време за най-важните хора, мисли и преживявания.
Декемри – шоколадовата торта в календара на дните ни. Най-празничната.
Аз я обичам с ягоди. Така е още по-неустоима. Като самия живот.
Професионален празник имат днес българските психолози. Той се отбелязва от 1995 година, по идея на студенти психолози, като е създадено и "Сдружение на младите психолози в България", наречено "4-ти Април". Професията на психолога стана много модерна през годините. Много млади хора я припознаха като своя, но и не малка част от тях се отказаха..
Представяне на музикален филм, който проследява създаването на албума на музикалната група КАКЕ?, предстои в петък във Варна. Прожекцията на “КАКЕ? - THE MOVIE FILM” ще бъде от 20 часа, а час по-късно започва концертът на бандата. Мястото е Хале 3. Мартиан Табаков, Мартин Пенев и британския журналист Андрю Андерсън ще изнесат концерт веднага..
138 са дърветата в парковата част до сцена "Филиал" на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна. Едно от тях ще бъде премахнато по препоръка на еколозите на район „Одесос“. Те са преценили, че това дърво е станало опасно. Това каза за Радио Варна Янислава Шопова, кмет на район "Одесос". Тя коментира и наличието на два високи дънера до..
Разруха, боклуци и графити, навяващи асоциации с постапокалиптичен сериал - така може да се опише бившето военно поделение на Строителни войски във варненския квартал "Владислав Варненчик". Мястото тъне в разруха от години, парчета бетон са хиляди, остатъците от кенчета от бира, безалкохолни и енергийни напитки поне няколкостотин. Следите от престой на..
"Дух и форма" е заглавието на втората сборна изложба на преподаватели и служители на ЦПЛР - Общински детски комплекс, Варна, която ще бъде открита официално от 17:30 часа на 7 април във фоайето на първия етаж на Фестивалния и конгресен център. В експозицията са включени маслени платна, графики, акварели, фотографии, приложни занаяти и др...
Добротата е едно от най-хубавите човешки качества, които би било добре да проявяваме по-често. В изобилие от това качество притежава един млад германски шофьор на такси, който се прочу по света с една благородна инициатива. Оливер Бекман предлага безплатни превози с такси всеки петък и събота вечер, но услугата му е достъпна само за дами, с които..
Във Варна няма специализиран център за почасова грижа за пълнолетни с разстройство в аутистичния спектър. Това каза за Радио Варна Йорданка Ненчева, председател на Асоциация „Да съхраним жената“, която създаде Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания от аутистичния спектър „Живот под дъгата“. 25 деца на възраст..