Лесна работа: Снежно, приказно, красиво

Приятно е, че наоколо цари вълнуващо предпразнично оживление.

През декември при нас са на мода сняг, подаръци, Дядо Коледа, меденки и добро настроение.

Имам спомен за финландската зимна приказка – бяла, красива и много студена.

Финландците знаят много за снега, може би повече от нас. Когато клоните се огъват под тежестта му, в камината гори огън, а срещу нея - на стената са окачени ските, на човек вероятно му остава доста време за размисъл...

Навън децата строят ледени замъци, замерват се със снежни топки, пързалят се или просто наблюдават как снежинките прехвърчат във въздуха, докато се приземят някъде долу, в бялото на преспите.

Финският език съдържа различни думи за сняг, като добра презентация на мястото и начина на живот. Отделна дума за снежинки, които спираловидно прехвърчат с лекия полъх на вятъра. Отделна - за сняг, който се носи на вихрушки и съвсем различна, когато силните пориви на вятъра те обгръщат с белите ледени късчета.

Сигурно няма нищо случайно в това, че адресът на Дядо Коледа е в най-северната финландска провинция - Лапландия. Така, че ако някое развълнувано детенце ви запита докъде точно да адресира най-важното писмо за годината, кажете му да пише Рованиеми.

През 2010 година градът получава статут на официално родно място на Дядо Коледа и отговорност за адресната регистрация носи един финландски радиоводещ, който решил да изпадне в пълна конкретика, докато се забавлявал, пишейки детска радиопиеса. Винаги съм смятала, че правим най-хубавите неща и постигаме най-добри резултати, докато се забавляваме, защото умът ни е свободен от тежестта на условностите и влагаме цялото си сърце в сътвореното.

А много дечица безспорно се нуждаят от конкретика. Друго си е да напишеш: „Скъпи Дядо Коледа, бих желал или бих желала да получа...“ и така нататък, и така нататък, влизайки в съкровени детайли и вместо неопределено да размахаш писмото, да напишеш един конкретен адрес. Разбира се, в очакване на конкретен резултат.

Така че с усмивка за пореден път да отчетем огромната сила на радиото, на въображението, на творчеството и на желанието за празник!

И отново - огромната сила на радиото.

Благодарение на тази сила народът се трупа в едно далечно лапландско градче пред офиса на дядо Коледа; търси елфите, които организират работата в пощенската станция на добрия старец; прекарва незабравими часове в света на снежните човеци, в леденото кафене и в училището на елфите, където може да усвои тяхната калиграфия.

А, да! Относно придвижването. Снегомобил, кучешки впряг или класиката – шейна, теглена от северни елени.

Колко е хубаво! Колко снежно, приказно и красиво.

Независимо дали сте избрали да пишете писмо, или мислено да си пожелавате всичко, към което се стремите.

Независимо към кого отправяте поръчката: към Дядо Коледа, към съдбата или към себе си. Мен, ако питате, от една възраст нататък последното е най-разумно, но нека остане онова мъничко чаровно ъгълче в сърцето, което през декември засиява с празнични светлинки и в което още живее приказката. Независимо на колко години сме и с какво ни предизвиква светът.

Предстоят чудесни дни и празници!

Всеки си знае рецептата за тях, но приятна доза въображение и глад за чудеса, определено правят вкуса още по-незабравим. Наслаждавайте се!