Диана Царибродска и нейната история за любовта, Вълчи дол, децата и книгите

Център "Амалипе" обяви в средата на декември за трета поредна година номинациите за “Образователен медиатор на годината 2023”. Гласуването приключва на 31 декември, а победителят ще бъде обявен на 12 януари 2024г.

Шестима са финалистите за голямата награда „Образователен медиатор на годината 2023“, а единственият номиниран от Варненска област е Диана Царибродска. Тя е завършила Университета по библиотекознание и информационни технологии и магистърска програма по маркетинг в Нов български университет. Любовта я отвежда през 2015 година от столицата в малкия град - вече осем години живее и работи във Вълчи дол като медиатор и училищен библиотекар.

Можете да подкрепите Диана Царибродска за наградата „Образователен медиатор на годината“ като харесате нейната снимка в страницата на Център "Амалипе" във Фейсбук. Победител ще е този, чиято снимка събере най-много харесвания и коментари. Срокът за гласуване е 31 декември 2023!

"Казвам се Диана Царибродска, на 53 години. Родена съм в София, където живях до четиридесет и петата си година. Любовта ме отвя на късни години в едно малко градче до  Варна, за което бях чувала единствено от стария български филм „Специалист по всичко“ – името на градчето е Вълчи дол. Тук започнах работа в Общностен център за работа с деца и техните семейства като образователен медиатор и бях „хвърлена“ веднага в дълбоките води на тежки случаи в селата и градчето. Успоредно с това започнах работа и като библиотекар в СУ „Васил Левски“, в библиотека, която не беше работила повече от 15 години. Постепенно за мен се оказа, че двете ми длъжности имат много общо и то е едно – децата и любовта ми към тях..."

За Вълчи дол Диана казва, че градчето постепенно се възражда и предлага все повече възможности за осмисляне на свободното време на деца и възрастни. За началото на работата си като медиатор споделя, че е било изключително интензивно и че много пъти се е прибирала разплакана и е плакала дълго след срещата със семейства в региона в изключително тежко социално положение. "В един момент осъзнаваш, че няма нужда да плачеш, а трябва да се работи.... Понякога съм строг родител, друг път наставник, който учи децата на базови неща, свързани с ежедневието, друг път съм щурата кака, която измисля забавни игри и предизвикателства... Благодарна съм много на директорите на училището, че ме подкрепят и ми дават свобода да работя с въображение и да реализирам идеите си в името на децата."

Диана смята, че има основания да е оптимист за доброто бъдеще на общностите, с които работи. "Всички деца, с които работя от началото до днес, продължават да ходят на училище, никой не е отпаднал. Освен това почти няма ранни бракове, а младите семейства от малцинствата вече рядко имат повече от две деца, което означава, че имат ресурси и желание да ги отгледат при добри условия, да им дадат образование и дори има деца от общността, които учат във висши училища".

Интервюто с Диана Царибродска можете да чуете в звуковия файл и - ако ви вдъхнови, подкрепете я с вашия глас!