Сурвакници от преди 100 години се пазят във варненско село

Сурвакането е традиционен български обичай, който се изпълнява в първия ден от новата година - Васильовден. Денят се нарича още и Сурваки. Изпълнява се със сурвачка, която се прави от дрянова клонка или друго плодно дръвче. Народът ни вярва, че дрянът има магическа сила да предпазва от беди, да носи здраве и дълголетие.

Всяка година много хора сами изработват сурвакниците си като спазват старите български традиции и обичаи да я украсят с пуканки, сушени плодове, вълнени конци. Но много преди да украсяваме сурвакниците по този начин, те са се правили само от дряновата пръчка по специален начин. Такива сурвакници се пазят в музейната сбирка в провадийското село Манастир, разказа за Радио Варна Минка Георгиева, която е секретар на читалището в селото. Самата тя е имала такава направена от нейния дядо. Минка Георгиева помни когато като малки са сядали на земята до дядо си, а той е започвал да дялка дряновите пръчки, които е отсякъл преди това в гората. Правил е къдрави топки, като къделки, от самото дърво, а броят на топките е бил според годините на детето, за което е сурвакницата. Докато изработвал сурвакниците дядо й разказвал истории от неговото детство за традициите и обичаите по негово време.

Днес обичаят да се сурвака на село се спазва и възрастните хора в Манастир с радост посрещат малките сурвакари. Особено обичат да отидат в къщата на леля Минка, която ги чака с нетърпение и вкусни подаръци. На всички хора пожелава да са здрави, да се разбират повече, да си помагат и да имат мирна и щастлива нова година.