Георги Джилянов: Интересът ми към теологията е още от студентските години

Георги Джилянов, роден на 18 февруари 1959 г. в гр. Балчик, е един от най-талантливите хора на село Гурково. Две нови книги - „С фрак и потури“ – съвременна версия на „Бай Ганьо“, и „Константинополският кодекс“, представи неотдавна той във Варна.

Журналист, писател, оперен бас, драматург и автор на три албума с песни за деца, той разказва за двете издания, за християнството и за световните загадки в интервю за Радио Варна. С Георги Джилиянов разговаря Мартин Николов:

Господин Джилянов, кое от всичко, с което се занимавате и сте се занимавали, Ви е най-близко до сърцето?

Всеки жанр има своя момент според настроението и нагласата ми. Имало е случаи, в които три-четири години само пиша пиеси и книги. След това минавам на музика и пиша песни. Мога да кажа, че разчитам най-вече на вътрешния си импулс.

Тъй като поводът да гостувате в Радио Варна са двете ви последни книги, разказите „С фрак и потури“ и романът „Константинополският кодекс“, въпросът ми към Вас е – романи или разкази?

И двете. Те нямат никаква връзка помежду си. „С фрак и потури“ са разкази от моите пътувания в чужбина. През 30-те години, в които работих като оперен певец, по време на турнета с различни състави са се случвали най-различни комични, а много често и тъжни ситуации. Реших да ги опиша и книгата предизвика много голям интерес. Много от хората се разпознаха, въпреки че умишлено съм спестявал имена, там където героите могат да бъдат злепоставени. Както каза Ваш колега на представянето на книгата в НДК, това е новият Бай Ганьо, само че с фрак, но още не е изхвърлил потурите си. Имаше много за разказване и за съжаление не успях да събера всички спомени и случки.

Романът е плод на нещо съвсем различно. От може би 30 години чета всичко, което намеря на български език за генезиса на християнството и за историческата, а не евангелската личност Христос. Вследствие на което, в мен се зароди една идея да напиша пиеса - „Съдът на Пилат“. Колкото и странно да звучи, изключително много паралели се направиха с нашата съвременност. Включително борещите се еврейски касти, които при нас могат да са паралел на петте партии. След като написах пиесата ми се прииска да я поразширя, защото драматургията не предполага такива подробности и детайли. Така вкарах идеята от „Съдът на Пилат“ в романа „Константинополският кодекс“, който по същество е приключенски, но аз често се шегувам, че може би е създаден нов жанр – „приключенски научнопопулярен роман“, защото в книгата има много история, философия и световни загадки.

Не напомня ли този жанр на писанията на Дан Браун?

Да, казвали са ми, че едва ли не, това е българският вариант на книгата на Дан Браун, но там идеята е друга. Там се проследява родословието на Иисус, докато моят опит е да се докаже, че е съществувал исторически Христос, който е много различен от евангелския. Християнството е компилация от няколко религии, които съм проследил в книгата в един по-популярен и достъпен стил. Много хора ме попитаха защо не съм дал обяснение и разяснение, но моята идея беше, четейки непознати и нови неща, много хора да влязат в интернет и да проявят самоинициатива.

Кога за първи път усетихте интерес към тези теми, при положение, че толкова години сте обикалял Европа като певец?

Към теологията определено нямам интерес, но аз съм завършил Философия в Софийския университет. Всички религиозни системи са и философски. Така че, интересът ми е може би още от студентските години. Тогава беше забранено дори да притежаваш Библията и аз на инат седнах и я изчетох. Всичко забранено трябва да се опита. Не, че станах вярващ, четейки Библията, но ме заинтригува личността на Христос, защото все пак християните по света са около два милиарда и това е огромна човешка маса. Какво трябва да се е случило, за да може една идея, един човек да увлече толкова много хора? Затова реших да проследя и генезиса, тъй като в нашите вярвания има много заемки.

Следващото Ви прозведение отново ли ще бъде „приключенски научнопопулярен екшън“? 

Да, имам идея за нещо подобно, но ще развие моите разсъждения относно християнството по един малко по-различен начин.

Кое заема по-голяма част от битието на българина, фракът или потурите?

Фракът е на сцената, а извън сцената са потурите. Това го отдавам на балканския тарикатлък, пинтилък. Бих Ви казал един случай, в който имахме един колега, който беше зашил във вътрешния си джоб на сакото найлонов плик от прясно мляко, за да може сутрин от шведската маса да си напълни салами, пържени яйца и каквото може, за да не дава няколко марки за храна.

Казахте, че „С фрак и потури“ е определена като съвременния „Бай Ганьо“. Тоест да разбирам ли, че разликата с Алеко е само в годината?

Разликата е в годината, но и в съвременните средства. Нещата са много по-модерни и все пак нека имаме предвид, че това са хора, които разнасят култура.

Лесно ли се пише от дистанция на времето?

За мен беше малко по-трудно, защото бях позабравил детайлите. Аз писах „С фрак и потури“ пет, шест години след като бях спрял да пътувам по турнета в чужбина. Слава богу, си бях набелязал темите и се консултирах с колеги, които са били свидетели или участници на събитията. Може би, ако я бях написал веднага щеше да е малко по-дебела и по-детайлна. Но мисля, че и така се получи добре, защото не натежава и човек не би си казал „Божичко, какви идиоти ни представят в чужбина!“, защото не е така. Всички си имаме плюсовете и минусите.

Цялото интервю с Георги Джилиянов чуйте в звуковия файл: