Комунистическите монументи като туристически продукт

Отдавна се чуват гласове, че комунистическото наследство на Република България може да се превърне в много добър туристически продукт. И да привлича туристи, които имат желание да разгледат сгради и монументи от периода 1944 - 1989 година. Разбира се и в момента граждани на чужди държави посещават милата ни родна страна с основна цел и идея да разгледат точно комунистическото наследство от развития социализъм. Камила Напора е една от тях. Тя е от Полша. Повече от десет години създава съдържание от пътуванията си по различни дестинации. В някакъв момент пътешествията й я отвеждат и до Варна. Скоро след посещението й, снимките й започват да се републикуват в български профили. Лавината от коментари не закъснява.

Откъде идва любовта ти към пътуването?

Пътувам откакто се помня. Първо го правех само в моята държава с родителите ми, след това в тийнейджърските ми години започнах да пътувам извън страната с приятели. Започнах да виждам колко разнообразен и уникален е светът. Дори държави, които са подобни на Полша, са уникални по техен собствен начин.

Как комбинираш пътуването с редовната си работа, тъй като пътуването изисква много време?

Не знам как е в България, но в Полша имаме 26 почивни дни в годината. Така че ако ги комбинирам с уикендите, е доста. Докато работя, успявам да пътувам около 100 дни от годината. Опитвам се да приоритизирам пътуването и успявам. Например, когато идвах във Варна, намерих полети до там за в сряда вечерта и за връщане в неделя. Така трябваше да си взема само два почивни дни от работата ми.

Защо реши да посещаваш бивши социалистически държави като България и какво те привлича в тях?

Тези държави приличат на Полша, защото имат подобно минало особено около 20 век. Имат подобно влияние от Съветския съюз. Също така си приличат по атмосферата и хората. Това е причината да се чувствам добре в тях. Но в същия момент са различни по техен собствен начин, имат различна култура, език, архитектура. Освен това е много лесно да се пътува до тях, защото с полет, който трае два часа, много лесно мога да стигна, до която и да е балканска страна. Някак си естествено се получи да започна, да пътувам в тези страни. Хареса ми и започнах да се връщам постоянно. Станаха ми любими. В славянските държави се чувствам едновременно сякаш у дома, но и не напълно, защото са различни по техен собствен начин. Например сръбският и чешкият са много подобни на полския и мога да комуникирам много по-лесно с хората там, дори и ако не знаят английски език.

Какво ти хареса и какво не ти хареса във Варна?

Учила съм за Варна още в училище заради битката при Варна, която е важна и за нашата история. Бях чувала, че града не е много интересен и няма много за разглеждане. Преди пет години за пръв път посетих Варна. Беше само за три часа. Разходих се из града и центъра. Много се впечатлих от това колко красив град е и колко много неща могат да се видят. Така в мен се породи желанието отново да посетя Варна и да прекарам повече време. Но заради Ковид трябваше да го отложа и успях да дойда миналия септември. Не мога да кажа нещо, което не ми е харесало във Варна. Според мен това е един много подценен град, защото има много атракции и места, които могат да се видят. Не само туристически дестинации, но и малки, обикновени улички. Харесвам всичко във Варна.

Как събираш информация за местата, които посещаваш?

Проверявам всичко онлайн. Обичам да гледам в картите на Гугъл и да попадам на случайни места. Ако някое ми хареса, започвам да го разглеждам по-подробно и в други сайтове. Също така чета влогове за пътешественици като моите, както и имам Фейсбук група за пътуване в Балканите, която вече има почти 20 хиляди участници.

Има ли нещо, което те изненада във Варна?

Най-много бях изненада от атмосферата на Варна и колко много хора има навън дори и в делнични дни. Така е и в много други градове в България, което не очаквах. Много харесах кафенетата и ресторантите във Варна.

Защо реши да направиш снимки на социалистическото наследство?

Защото това е един от интересите ми. Хората, които следват моите страници, знаят, че се интересувам от темата. Много е необичайно и артистично да направиш творения от бетон. Също така България е една от държавите с най-добра подобна архитектура. Пример е монументът в Шумен. За това, когато дойдох във Варна, знаех, че искам да видя тези обекти. Знам, че те са много противоречиво за местните. Монументът на спирка "Почивка" е посветен на старото приятелство на България със Съветския съюз. И дори и да не ни харесва, че се е случило, това е част от нашата история, както и историята на други държави. Разбирам защо тези неща предизвикват такива противоречия. Аз знам миналото на монумента, но правя разлика между тях, защото той е част от архитектурата. За мен е интересно, че е направен от бетон и че е толкова огромен. И че също е бил бункер.

Какви бяха реакциите от публикациите от Варна?

Първо качих снимки от града - на Катедралата, музеи, театри, Римските терми. Получих много позитивни реакции от последователите ми. Те искаха да видят още от Варна, не знаеха, че градът е толкова хубав. Няколко дни след това публикувах снимките на монумента. В началото получих позитивни коментари от хора, които имат интерес към такава архитектура. Но няколко дни след това започнах да получавам много коментари от българи. Те бяха много различни. Повечето хора бяха настроени негативно към монумента, но имаше и много хора, които подкрепяха самата му стойност от архитектурна гледна точка. Постът с паметника е един от най-популярните ми постове. Получих нови хиляди последователи само от него. Получи се голяма дискусия между местни хора. Трябваше да наблюдавам коментарите, защото не исках да стават проблеми и имах няколко доста заети дни с това.

Какво се случва с подобни монументи в Полша в последните години?

Сега нямаме много такива, защото след като политическата ситуация се промени след 90, голяма част от тях бяха съборени. Малкото, които бяха останали в някои градове, също бяха съборени или реконструирани. Въпреки това има няколко останали, но нямаме толкова големи като този във Варна.

Кои са други твои любими градове в България, които би посетила отново?

Била съм в много градове в България. Била съм няколко пъти в София, Пловдив, Велико Търново, Бургас. Също така в по-малко популярни като Шумен и Стара Загора. Бих искала да се върна във всеки един от тях, защото много харесах всички, дори и по-малките. Но най-любимото ми място в България е Велико Търново. Била съм там три пъти и много ми харесва. И не го казвам, защото говоря с теб, но също много харесвам Варна. Все още има няколко места там, които не съм посетил, а искам - Аладжа манастир, Побитите камъни. Също така искам да отида в Русе, да посетя Бузлуджа, Белоградчик и други. Имате много хубави места, които трябва да се посетят.

Репортаж - в звуковия файл.