Историкът Борислав Дряновски: На първо място в живота си съм следвал любовта към родния край и семейството

На светлата дата на Освобождението на България от турско робство Държавният архив във Варна отбелязва и 80 години от рождението на Борислав Дряновски. В чест на дългогодишния директор на Архива, работил там повече от 40 години, историк и автор на редица предавания в Радио Варна, е подредена документална изложба. Тя  ще бъде открита от 16 часа днес, 1 март, в сградата на Държавен архив – Варна. 

С Борислав Дряновски в разговаря Светлана Вълкова. 

Поводът за това гостуване е Вашата 80-годишнина, която предстои на 3 март.

Както сочат документите, на 3 март, без да искам, съм дошъл на белия свят. Оттогава се мъча да правя само добри дела. Колко са добри и колко са успешни ще кажат хората, които ме познават, документите и книгите, които съм написал за град Варна.

По този повод днес в Държавния архив във Варна се открива една специална изложба, която ще съдържа Ваши документи, книги, части от личния Ви архив и снимки. Какво всъщност може да се види в архива?

Преди време подарих част от личния си архив, а сега смятам да подаря и втората част. В него предимно има документи, свързани с моя живот, дейност и кореспонденции, които съм имал с различни лица, снимков материал и книгите ми, които са над 30 на брой. С тази изложба колегите ми показват голямо уважение, за което хората ще кажат дали заслужавам. Горд съм, че съм успял да ги накарам да обърнат внимание на моята скромна личност.

Казахте, че имате над 30 книги. Нека да припомним на слушателите най-важните от тях, с които се гордеете.

Като всеки родител се гордея с всичките си деца. Бих отбелязал книгите, които според мен са значими за изследователите и историята на град Варна. Част от тях са книгата за борбите за независима църква, книгата за Александър Батенберг и Варна, трите книги за Капитан Петко, в които публикувам повече от сто неизвестни за науката документи, Историята на Варна за периода от Освобождението до 44-та година, "Кметовете на Варна" и редици други.

Върху какво работите в момента?

Аз не спирам да работя, защото това ми дава желание да живея. Дава ми възможност да продължавам да изследвам Варна и да разказвам на жителите ѝ повече за града. Аз съм много щастлив, че ровейки се, намирам много интересни неща, свързани с българщината. В момента по молба на предстоятеля на църквата „Свети Николай“ свещеник Василий Шаган, правя историята на храма. Обещал съм да я напиша не в пет-десет страници, а да разкажа какво е мястото му в различните периоди на развитието на България. 

Догодина храмът ще направи 150 години от създаването си. Той е бил и продължава да бъде един от най-важните и красиви храмове във Варна. Другата книга, по която работя, е историята на храма „ Свети Архангел Михаил“, който става притегателен център за всички българи, които тогава са били малцинство. Въпреки това, те са се държали заедно и са успели да построят със собствени средства сградата. Първоначално тя се строи за училище, но след като българите не могат да намерят място за църква и нямат пари, за да построят, те превръщат долния етаж в църква. В храма се създава и първият духовен център в България през 1912 г., който да подпомага на бедни, гладни и бежанци.

След толкова години изследване на живота във Варна можете ли да кажете що за град е и що за хора са живели и живеят тук?

Варна е един особен град. Хората, които живеят в него, са хора, които са щастливи, че могат да се докоснат до морето, а както е казал Хемингуей: „Всичко, което е далеч от морето, е провинция.“ Тук хората могат да намерят работа, да създадат семейство и бизнес. От преди Освобождението до наши дни хората във Варна винаги са били пришълци, но те винаги са били духовно свързани с Варна. Тези пришълци са изградили града и не са жалили средства, за да може да създадат този така красив град в България.

На какво могат да ни научат предците според Вас?

Те могат да ни научат на родолюбие и на щедрост, защото без тях няма как да съществува една общност, каквато е нашата българска. Защото държавата не е в състояние да подпомага всички хора и учреждения.

Кои са най-важните стожери, които следвате и сте следвал в живота си?

На първо място в живота си съм следвал любовта към родния край, семейството и към това честно и почтено да разказвам за историята на Варна. Ще бъда щастлив да накарам хората, които имат желание, да се запознаят с историята и ако могат да намерят нещо, което да им помогне в тяхното усъвършенстване.

Има ли много хора, които пишат за историята на Варна?

Много мои колеги си отидоха, някои от тях преждевременно. Останахме двама-трима, които пишем за Варна. Другите са по-млади и аз се надявам в бъдеще все повече млади хора да се заровят в миналото на Варна. Събитията, които са се случвали в града, са многобройни и могат да задоволят интересите на много млади историци. Много теми, които са национална гордост, са все още неизследвани.

Случайно ли е, че сте роден на 3 март?

Вероятно в това има пръст съдбата, която ми позволи не само да бъда роден на 3 март, но и да стана историк. Така че... Мисля че няма нищо случайно в живота.

Чуйте интервюто на Светлана Вълкова с историка Борислав Дряновски:

Борислав Дряновски е роден на 3 март 1944 г. във Варна. Завършва основно образование в училище „Йордан Йовков” – Варна през 1958 г. и средно в III Гимназия „Димитър Благоев” – Варна през 1962 г.

От 1965 до 1970 г. следва във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност История и Българска филология.

От 1969 до 1971 г. работи като учител в с. Генерал Киселово.

През февруари 1971 г. постъпва на работа в Държавен архив Варна, а от 1978 г. след следдипломна квалификация по архивна информатика в СУ „Св. Климент Охридски” е назначен за главен специалист на направление „Информация и използване на архивите”.

От 1995 г. до пенсионирането си през 2008 г. е директор на Държавен архив – Варна.

На 3 юли 1971 г. излиза първата му публикация в регионалния печат: „За да ни бъдат благодарни поколенията: Всеки варненец трябва да помогне за обогатяването на Варненския държавен архив“. В-к „Народно дело“ (Варна), № 155.

А през 1972 г. в съавторство с Петко Петков издава първия сборник „Дървообработващ завод „Тича”, по повод 50-годишнината на завода.

В периода 1972-2018 г. излизат над 40 книги и сборници, на които е автор, съавтор или съставител: „Капитан Петко Войвода. Документи и материали по следствено дело №13 от 1894 г.”, „Капитан Петко Войвода”, „Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна независимост 1840-1879 г.”, „Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението 1878-1880 г.”, „Княз Александър Батенберг и Варна”, „125 години управление на горите във Варненския регион”, „Пристанище Варна 1347-1906 г.”, „Консулски представителства във Варна 1352-2009 г.”, „Почетните граждани на Варна”, „Кметовете на Варна“ 1–4 т.; „125 години управление на горите във Варненски регион“, „140 години съдебна власт във Варна“, „Водоснабдяването и канализацията на Варна“, „Губернатори и окръжни управители на Варна“, „История на Варненската адвокатура“, „История на Варненската червенокръстка организация“, „История на Варна – т. 3“ и др.

Над 350 са заглавията на публикации в книги, сборници и юбилейни издания, статии във вестници, списания, непериодични единични издания и електронни медии (1971-2024 г.).

Автор и водещ на редица радиопредавания, посветени на миналото на Варна и Варненския край, в ефира на Радио Варна, в рубриките: „Улиците на Варна” (2010-2011 г. – 75 бр. предавания), „Неизвестно за известното” (2011-2013 г. – 60 бр. предавания), „Лица и събития” (2013-2016 г. – 30 бр. предавания) и „Губернатори и окръжни управители на Варна” (2017 г. – 17 бр. предавани).

Сценарист на два филма от поредицата за историята на град Варна: „Варна ХХ век“ (2005 г., Реж. Росен Гинев) и „Мостовете на Варна“ (2007 г., Реж. Мариета Бобева).

През 2000 г. е награден със златен медал от Тракийското дружество по повод публицистичната му дейност, посветена на Капитан Петко войвода.

През юли 2007 г. е удостоен с почетен знак и лента за принос към съхраняване и опазване на историческата памет на Варна.

За книгата „Кметовете на Варна 1878-1903 г.” през май 2011 г. му е присъдена награда „Варна” в раздел „Публицистика и журналистика”.

През 2016 г. дарява личните в Държавен архив - Варна, които са обработени и заведени като личен фонд 1656 „Дряновски, Борислав Николов“.

Архивният фонд съдържа документален и снимков материал за творческата, служебна и обществена дейност на фондообразувателя за периода 1952-2016 г. Документите са класирани в четири раздела и обособени в 67 архивни единици, с обем от 0,9 л.м. Документите от раздел „Биографични“ са оригинали, предимно формуляри и печатни бланки, тези от раздел „Творческа дейност“ – оригинали, ръкопис и машинопис с ръкописни бележки, в раздел „Служебна и обществена дейност“ – оригинали, предимно машинопис. Всички документи от архивния фонд са много добро физическо състояние.