Daniel „Død” Olaisen (BLOOD RED THRONE): "Ад" на Данте не е лесно за възприемане произведение

Интервю с Daniel „Død” Olaisen (BLOOD RED THRONE, ZEROZONIC)

Норвежците BLOOD RED THRONE се събират през 1998 година и от тогава до днес не спират да коват своя дет метъл, повлиян от американските класици в областта. В края на януари - три години след добре приетия „Imperial Congregation”, бнорвежците издадох „Nonagon – музикална екстремна версия на Дантевия „Ад”. Поводът лидерът на BLOOD RED THRONE Daniel „Død” Olaisen да даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Daniel „Død” Olaisen (BLOOD RED THRONE, ZEROZONIC) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.02.2024 година.

От другата страна - Привет, Død, защо новият албум на BLOOD RED THRONE се казва „Nonagon“. Защото песните в него да девет или?

Død - Разбирам логиката. Причината беше следната. Албумът вече беше създаден в музикален аспект, но както може би знаеш, буквално накрая сменихме вокалиста. Новият ни певец Sindre Wathne Johnsen излезе с концепцията за „Ад“ на Данте Алигиери и идеята зад произведението. За това и албумът получи името „Nonagon“. Може би имахме възможност да добавим поне още една песен, но дискът вече беше записан и композициите доста репетирани. А и една бонус песен би променила усещането за заглавието. Певецът ни имаше само една седмица, за да напише текстовете да създаде вокалните линии и да запише вокалите. Мисля, че песните, по които работи за толкова кратко време, му бяха напълно достатъчни. Не съм навлизал в тектовете, но „Ад“ на Данте не е лесно за възприемане произведение. Знам, че Sindre, новият ни певец, чете много и се интересува надълбоко от темата. Мисля, че за него е лесно да пише за подобни неща. Ще трябва да го попитам, защо избра точно „Ад“ на Данте Алегиери, но смятам, че е почувствал темата много подходяща за албума и песните, както и че тя се връзва с музиката. Всъщност защо не при положение, че е натрупал доста информация и знания по въпроса.

От другата страна - Ще те върна в началото на BLOOD RED THRONE. Как определяш собственото си развитие?

Død - През този период винаги съм бил част от групата. Аз самият поставих нейното начало. Преминал съм през всичко от старта до днес. На първо място сега съм много по-добър композитор. В началото стремежът ми беше да събера на едно място колкото се може повече рифове. Без да се интересувам от аранжиментите или структурата на песните. Днес съм по-фокусиран върху постигането на перфектния аранжимент за дадена композиция. Не само върху прибавянето на двадесет рифа, а върху постепенното изграждане, преход, завръщане към началото, припев. Стремя се повече към стандартни структури. Също така смятам, че днес рифовете ми са много по-добри. Но винаги на първо място стои начинът, по който ги свързвам. В същото време и останалите от групата допринасят много за музиката. Продължавам да се движа напред, продължавам да се опитвам да създам перфектният дет метъл албум, все още се стремя към него. За мен, обаче, разликата с началото е огромна. Днес сме по-зрели, създаваме по-добри песни. И новият певец е точно онова, което липсваше на BLOOD RED THRONE – наистина, ама наистина много добри дет метъл вокали. В момента всичко е перфектно.

От другата страна - Направихте ли нещо за първи път в „Nonagon“?

Død - Не мисля. Поправи ме, ако греша, но не мисля, че преди сме използвали чисти китари. Направихме по този начин една много малка част само в една песен от новия ни албум. Също така добавихме за първи път в „Nonagon“ нормални речитативи. В същата песен. Което за нас е нещо ново. Разбира се, когато си купиш албум на BLOOD RED THRONE, получаваш дет метъл. Смея да твърдя, че поне малко сме развили звука на групата. През годините всеки наш албум звучи малко по-различно от предишния. Много хора смятат, че не предлагаме и не излизаме с нищо оригинално, но не съм съгласен с тези твърдения. Не казвам, че би трябвало да започнем създаването на напълно нова музика, но като се огледам, не бих могъл да назова кой знае колко групи, които звучат като нас. Не само като този, но и при предишния ни албум. Надявам се, че поднасяме частица оригиналност. Най-важното за нас е да даваме на хората добре направен и качествен дет метъл.

От другата страна - До каква степен една песен зависи от аранжимента? Не е ли по-важна идеята?

Død - За мен аранжиментът е всичко. Днес има милиони дет метъл банди. Всеки ден излизат нови албуми. Нови песни, песни, песни, песни. И да си призная, не мога да запомня нищо от тях, ако не съдържат поне един добър риф. Това е причината слуштелите да помнят METALLICA и AC/DC. Те създават смилаеми и добри рифове, които хората могат да припознаят и да запомнят след едно преслушване. Не казвам, че се опитваме и ние да постъпваме по този начин и рифовете ни да са лесно смилаеми, но всяка група се нуждае от здрави рифове в една песен. След което трябва да помисли за тяхното комбиниране и след това за техните аранжименти. На първо място една песен трябва да има страхотни рифове, след което те трябва да заработят добре заедно. Така постъпваме ние в наши песни, за да привлечем внимание.

От другата страна - Има ли нещо в музиката, което днес намираш за по-привлекателно отколкото в миналото?

Død - Едно от тези неща е, че мога да си позволя да работя в домашното ми студио, когато си поискам. Това е удивително положение. Когато почувствам нещо, мога да отида там и да го запиша. Когато се упражнявам, мога да го направя, когато си поискам. В миналото това ставаше в студиа. Трябваше да се вместваме и да се съобразяваме  с времеви ограничения. Това е едно от нещата, които днес намирам за по-удовлетворяващи. Второто, което ми харесва е, че добавихме повече мелодични сола в музиката на групата. И в първия ни албум имаше такива сола, но смятам, че днес сме много по-напред и имаме повече от тях. Днес те са и много по-добре създадени. Заради тях получаваме по-силна обратна връзка. Разликата с миналото е голяма. Днес създаваме добре звучащи сола. В миналото буквално изнасилвахме китарите, а солата бяха като пилене. Днес определено записваме добре звучащи сола. Тук не става въпрос за сладникавост. Всъщност съм много повлиян от солата на Chuck Schuldiner в DEATH. Разбира се, че той много шредваше, но в същото време имаше и тези наистина добри мелодии. А те са много важни за нас. Те вкарват още един пласт в музиката.

От другата страна - Би ли отбелязал някои други влияния, които имате, но не от миналото, а от днес?

Død - Днес? Хм... Нека да помисля... Слушам много и различна музика. От наистина бавни, акустични, китарни композиции до най-скорострелния екстремен метъл. Има много по-нови банди, които бих казал, че привличат вниманието ми. Виждам, че много от младежите в новите групи имат неверотни инструментални умения. Което наистина ме провокира да ги уважавам. Онова, което ми липсва при тях е, че не предлагат добри рифове и запомнащи се песни. Не знам дали директно съм вдъхновен от по-новите групи, но когато се вгедам в Sindre, новият певец в групата, който има друга банда, която свири много добра технически изпипана музика, по някакъв страничен начин се чувствам вдъхновен. Това е нещо ново за мен и искам да се науча, да се справям с него, да съм на същото ниво. За мен е по-важно да създавам музика, с която съм най-добре запознат. Това се отнася и за албумите на останалите ми групи. На първо място за мен стои качеството на музиката, която издавам, а не толкова нейната технична и бърза страна. Винаги, обаче, се впечатлявам, колко невероятни музиканти има днес. Те свирят толкова бързо на барабани. В миналото такова не можеш да чуеш. Свирят още по-бързо и по-технично на китара. Обаче, винаги се връщам към старите алубми на DEICIDE и CANNIBAL CORPSE. Наистина трябва да се върнеш към корените, към онова, с което си израснал и си се формирал, към онова, което ти носи смисъл. В BLOOD RED THRONE се опитвам да комбинирам тези две части. Смесваме както олдскуул елементите, така и вкарваме модерния екстремен метъл. И двете страни присъстват, за да можеш да достигнем до съвременния слушател.

От другата страна - Когато събирате сетлиста за даден концерт, сравняваш ли как звучат песните от миналото и сега?

Død - „Nonagon“ е нашият единадесети албум. Когато свирим на живо, можем да избираме от повече от 100 песни. Винаги е трудно да се спрем не десетте, които ще влязат в сета. Има композици, които задължително трябва да изсвирим каквото и да става. Не бих ни сравнявал с IRON MAIDEN и METALLICA, но феновете ни искат тези песни. Те са три или четири, но винаги присъстват в сета ни. Обаче, винаги е страхотно, когато вкараме нови песни. Да ги изпробваме на живо, да видим дали работят, дали провокират подобни мнения. На по-късен етап доста често използваме концертите за това. Някои композиции си вършат работата, други – не. Нямаме търпение да изпробваме новите. Всъщност на крузиа „70000 Tons of Metal“ изпълнихме почти целия „Nonagon“. Вълнуващо е да разберем, кои песни работят добре на живо и кои – не. Това, което ми прави впечатление днес е, че част от стария материал страдат от лоша продукция. Песните са тук, рифовете са тук, но понякога продукцията не е достатъчо добра. Най-накрая днес можем да ги изсвирим както би трябвало. Когато ги изпълняваме на живо, звукът им е като на новите песни. Тогава става ясно, че старите са наистина добри. Сетът ни е добра комбинация от стария и новия материал.

От другата страна - Замислял ли си се да преработите старите албуми на BLOOD RED THRONE?

Død - Мислил съм си го, но работата там е, че в първите албуми бяхме само Tchort на китарата и аз, а той напусна много отдавна. Не познавам чак толкова в дейтали неговите песни. Което ще наложи да го привлека и да говорим дали има възможност да презапишем някои от старите албуми. Попадам обаче на коментари от фенове, че те наистина харесват старата продукция. Според мен тя не би трябвало да се пипа. Тя си е за тогава, днес времената са други. Ако няма твърде много заявки, че старите албуми трябва да се преработят, ще ги оставя така, както са. Винаги искам да вървя напред. Винаги имам нови рифове и песни. Така че засега ще изоставим тази идея, но със сигурност има няколко стари алубма, които бих искал да чуя с добра продукция.

От другата страна - Промени ли се основната цел пред BLOOD RED THRONE почти 30 години по-късно?

Død - Както отбелязах, харесвам много стилове в метъла. Също така свиря в различни стилове. BLOOD RED THRONE е основната ми група. Винаги съм казвал, че ако бъда принуден да избера само един метъл жанр, това със сигурност ще е дет метълът. Това и стилът, който наистина докосва сърцето ми. Когато създадох BLOOD RED THRONE, свирех блек метъл в SATYRICON. Разбира се, че продължавам да харесвам блек метъла, но винаги съм търсел онази атмосфера, която откривам в старите албуми на DIECIDE и CANNIBAL CORPSE. Основната ми цел винаги е била да имам дет метъл банда, дори и когато бях част от SATYRICON. А днес съм още повече в дет метъла, отколкото тогава. За мен в този стил има нещо специално. Той има перфектното съчетание между бруталност, груув, двойни каси, които обожовам. Така че целта ми с BLOOD RED THRONE днес е същата, както преди 25 години. Искам да продължавам със същата сила и искам да свиря страхотна дет метъл музика.

От другата страна - Как семейството ти гледа на музиката, която свириш и изпълняваш?

Død - Жена ми винаги е била до мен. Заедно сме от 24 години. BLOOD RED THRONE съществуват от 26. Тя е до мен почти през цялата ми кариера. Обикновено не слуша дет метъл, но когато свирим на живо и тя е в публиката, се забавлява. Същото се отнася и за децата ми. Имам три, двете вече пораснаха и започнаха все повече да се интересуват от това, което правя. Когато бяха малки, не проявяваха такъв интерес. Най-голямата ми дъщеря е била на два концерта на BLOOD RED THRONE. Куфееше и размахваше рогата. Смятам, че вече е в правилния път.

От другата страна - Когато работиш по нови песни, има ли голяма разлика между първоначалната идея и крайният резултат?

Død - За мен не толкова, на за другия ни китарист Meathook със сигурност. Понякога му помагам при аранжиментите. Друг път той идва само с няколко рифа, от които започваме изграждането на песента. Когато аз пиша, също започвам от риф, но съм напълно наясно какъв ще бъде следващият. Слушам ударните и със сигурност знам, каква ще е следващата част. Барабаните трябва да са такива, а китарният риф точно този. Често, когато разработвам моите идеи, те се получават естествено. Една песен придобива почти завършен вид в рамките на няколко дни. Има няколко примера, където съм полагал повече усилия, за да измисля някой елемент или да завърша песента. Случвало се е да я оставя на страна за няколко седмици и едва след това да се върна към нея. Генерално нямам порблеми с оформянето на композициите. Завършвам една за няколко седмици. Мисля, че е в кръвта ми да създавам точно този стил музика.

От другата страна - Защо BLOOD RED THRONEследват американския пример в дет метъла?

Død - Защото винаги съм харесвал повече американския стил. В началото на 90-те започнах да слушам американски групи. Наясно съм, че когато става въпрос за европейски дет метъл и звукът, и подходът са различни. Харесвам и европейския, и американския дет метъл. Често ми се подхвърля, че сме от Норвегия и би трябвало да изпълняваме шведски дет метъл. Харесвам го, но за мен американския е десет пъти по-добър с групи като DEICIDE и CANNIBAL CORPSE. Мога да продължа с изброяването. В случая става въпрос за това, което харесваш и не харесваш. Израснах, слушайки OBITUARY и PESTILENCE, които са от Нидерландия и те са една от малкото европейски дет метъл банди, които наистина харесвах в миналото. „Testimony of the Ancients“ е невероятен. Има европейски дет метъл банди, които харесвам, както и шведски дет метъл банди, които харесвам. Но американските дет метъл групи са тези, които ми отвориха очите. Обичам техния стил.

От другата страна - Най-голямото предизвикателство да движиш група като BLOOD RED THRONE днес?

Død - Да ти кажа, често получавам подобни въпроси. Феновете се чудят защо не сме по-големи. Съществуваме от почти 30 години. Имаме 11 албума. Винаги поддържаме високо качество както в дисковете, така и на концертите. Когато се върна назад в кариерата ми, осъзнавам, че сме свирил почти навсякъде по света. Е, в Азия не сме стъпвали, но в момента работя по въпроса. Били сме навсякъде, свирили сме навсякъде, на най-големите и на по-малките фестивали, както и на тези между тях. Така че не бих искал да изглеждам и да се чувствам неудовлетворен. Днес обаче е по-трудно. Има толкова много банди, които правят турнета и концерти. И в дъното на всичко стоят парите. Цените на полетите са ненормални. Дори и днес ни е трудно да се справим с тях и да останем рентабилни. Все още получаваме предложения. Докато сме пред погледите на хората, ще продължаваме с концертите. Когато не си много алчен, винаги ще има пазар за теб, както и за нас. Все още имам желанието да открия нови континенти, където BLOOD RED THRONE не са стъпвали. Ставаме все по-силни, надявам се, че групата ще продължи да съществува още дълго време. И независимо че има много групи, които правят същото, сме щастливи, защото сме успели да си изградим име. Хората ни познават. Не съм в банда, която започва днес. Почти е невъзможно да се утвърдиш, ако стартираш сега. Трябва да си плащащ, за да свириш и да правиш турнета. Изключението е, да предложиш толкова оригинална музика, която за една нощ да те превърне в звезда. Помага ни фактът, че съществуваме от почти 30 години. Това е и една от основните причини да продължаваме, да пътуваме по света и да свирим за вас, пичове.

От другата страна - BLOOD RED THRONE са позната група. Дет метълът не е от най-популярните стилове, но самата слава има ли е отрицателна страна?

Død - Зависи колко си известен. Никога не сме имали проблеми, когато се разхождаме. Разбира се, когато отидем в Мексико и страните от този регион, луди фенове ни посрещат на летището, снимат ни. Много са възторжени, когато си направят снимка с нас. В същото време ние не се стараем да ги отбягваме, а напротив – искаме да се срещаме с тях. Преди шоу, след него, организираме си купони. Показваме им, че сме обикновени хора, които харесват същата музика. Когато обаче си много известен, едва ли можеш да се разхождаш свободно по улицата без да останеш незабелязан. Това е друга история. Популярността никога не ни е създавала проблеми. Не мисля, че ще станем толкова големи и това ще се превърне в проблем за нас. Ние сме известни с това, че обръщаме внимание на феновете ни. Като останалите сме. След концерт отиваме на купон, забавляваме се с феновете. Не се заключваме в бекстейджа, не страним от хората. Част от нашата сила винаги е било да общуваме и да се превръщаме в приятели с хората от различни части на света.

От другата страна - И след концерт на BLOOD RED THRONE имате енергия и за срещи с фенове?

Død - Разбира се. Наясно съм и с това, че понякога след шоу искаш да останеш сам, да си починеш, защото си дал много от себе си по време на концерта. В 99 процента от случаите обаче си оставяме китарите в бекстейджа, отваряме си по една студена бира и се връщаме в залата при феновете. Но понякога почивката е необходима. Вярвам, че феновете оценяват, че след щоуто се връщаме при тях, за да се срещнем, да раздадем перца и палки, да се снимаме. Просто да поговорим. И ние го правим със същата цел – да се срещнем, да се запознаем с много нови хора. И да се забавляваме по време на пътя.

От другата страна - Най-странното желание от фен, което е отправяно към вас?

Død - Спомням си, когато свирихме в Колумбия като част от южноамериканско турне. Имаше едно момиче, което не беше много трезвено. Тя буквално ми влезе с предложението да се омъжи за мен. Не знам дали бях първия, когото пита, но след категоричния ми отказ и обяснението, че имам приятелка, се насочи към следващия от групата със същото предложение. Не беше никак хубаво. Беше вкарала няколко. Но съм наясно, че там, в този регион, много хора са бедни и имат неистовото желание да се разкарат. Разбирам ги. Опитват всичко, за да се махнат. Като група сме се срещали с много странни хора. Имаме много забавни истории, които са ни се случвали, когато сме на турне. Спомням си, когато карахме през централната част на един от колумбийските градове. Китаристът ни беше с камера и снимаше жриците на любовта на улицата. А те бяха на по 13, 14 години, което е ненормално. И изведнъж едно момиче вдигна камък и счупи стъклото на колата. Защото не е позволено да бъдат снимани. Шофьорът ни се развика, че е забранено да ги снимаме, защото ще ни убият. И със счупено стъкло се понесохме с пълна скорост по улиците. Понякога попадаме в опасни ситуиации, но през повечето време основно се забавляваме.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

Død - Толкова са много. Изпускали сме полети, катастрофирали сме, защото сме се движили с летни гуми по снега в Канада. Коя история точно да избера от всички? Преживели сме толкова много в този бизнес – от положителните до отрицателните неща. Понякога си мисля, че се дължи на магията, че сме все още живи. Много често преживяното е бил комбинирано с алкохол. Понякога колата, с която сме пътували, се е разваляла. Полетите са били екстремни. Не знам дали мога да споделя точно една конкретна история. Със сигурност обаче с BLOOD RED THRONE сме преживели много, а и предстои още повече.

От другата страна - Спомена, че след концертите раздавате перца на феновете. Имало ли е случаи да се окажете без перца?

Død - Много пъти. Случи ни се и на последния ни концерт в Лондон. Не знам колко точно перца бяхме взели с нас, но в някакъв момент нямах никакви. А пред мен стояха 50 души, които настояваха да им дам по едно. Наложи ни се да направим на място. В същото време винаги нося дискове на другите ми групи. Раздавам ги на публиката безплатно. Правя го, за да промотирам другите ми банди. Раздаваме и палки. Но не си хвърляме боксерките. Тях си ги пазим. С перцата, които раздаваме, не свирим. Защото не ги харесвам. Имам перца за свирене, и перца на BLOOD RED THRONE, които давам на феновете. Винаги си пазя тези, с които свиря.