Пътешественикът Пламен Узунов: Въпреки бедността в Африка този континент остава дълбоко в сърцето ми

Непопулярни туристически обекти в поредица от страни в Западна Африка. Това беше целта на едно от последните пътувания на варненския пътешественик Пламен Узунов. Той изследва философията на местните и начина им на живот, след което разказа за Радио Варна своите впечатления. 

Той е посетил основно франкофонски страни - започвайки от Мали, преминавайки през Република Гвинея и Гвинея-Бисау, за да стигне до Сенегал и Гамбия. 

По-скоро негативни обаче са очакванията на Узунов за бъдещето на този континент. "Тези народи вървят по различен път от нашия. Нашите общества са много по-монолитни. Там тръгваме от семейства от по 30-40 души. Няколко семейства правят род, няколко рода правят клан, а няколко клана правят племе. В една съвременна страна има няколко големи племена, които никога не могат да се смирят, че едното ще управлява, а другото - не", коментира Пламен Узунов. 

За интересно традиционно изкуство в Мали разказа той. Там изработват марионетки, всяка от които въплъщава различна енергия. С тези кукли се правят постановки и се разказват истории. "Проблем в Африка е, че нямат писмена история, а историите трябва да се разказват от поколение на поколение", допълни Узунов. 

За друг интересен момент разказа още пътешественикът. За трите дни в Гвинея той е станал свидетел на традиционните за региона обрязвания. Това са същински празници, а хора с маски обикалят денонощно. Те играят до несвяст по улиците, каза още той. 

Гриотите, по подобие на трубадурите пък, свирят на традиционен за Африка струнен инструмент. Изпълнявайки музиката, те разказват история, с която влизат в душата на африканския народ, посочи Узунов. 

Дълбоките африкански традиции не са всичко, което впечатлява Пламен Узунов. Бедността, казва пътешественикът, е най-големият проблем там. "Има една част от Африка, която не иска да се променя. Въпреки бедността и мръсотията обаче този континент остава дълбоко в сърцето ми. С всеки залез неприятното преживяване си тръгва, за да остане спомена за детските усмивки, и с всяко утро се появява и искрица надежда", допълни той.