Лесна работа: Като в приказките

Радвам се, че сме заедно в началото на щастливата седмица! В сряда ще отбележим международния ден на щастието и този - на приказките: все хубави неща, които правят живота цветен, пълноценен и забележителен.

Щастието

Като специалист по радостта не веднъж съм разяснявала колко важна и същевременно лесна работа е щастието. Достатъчно е да са спазени първоначалните няколко общи условия. Нали се сещате? Генетика, взаимоотношения, здраве, доходи, работа, усещане за цел и свобода.

Нататък всеки може смело да надгражда. И да се наслаждава на качествен живот. Любим човек, хубава музика, уютно място, вкусна храна, добра компания, горещ шоколад или елегантно вино на блажени глътки. Ароматни свещи, огън в камината, гледката на приказен залез над смълчания град... Съвършените моменти на щастието.

Приказен залез ли казах? Да. Ще отбележим и деня на приказките. Не само на щастието. И така:

Приказките

Хубавото при тях е, че преглъщаме поуката леко и с апетит, без да се дразним и отегчаваме, както би се случило, ако в реалния живот някой реши да ни подлага на дълги и напоителни нравоучения. Колкото и добронамерен да е човекът, колкото и правилни неща да иска да отбележи, обикновено резултатът не е в негова полза. Особено в детска възраст е супер важно историята да е ярка и вълнуваща, а поуката да е разбираема. И ако може – без излишни усложнения.

Но само в детството ли е така?

Лично аз смятам за забележителен пример сагата на Лусинда Райли за седемте сестри. Всъщност, ако трябва да съм точна, последната – осма част, е написана от сина на авторката – Хари Уитакър. За мен това е една дълга и детайлна приказка за доброто, човещината, прошката... А вероятно, както във всяка приказка, и за вечната борба между благородството и най-мрачните ъгълчета на човешката същност.

Красиво е, че целият епос се базира на легендите за съзвездието Седемте сестри, познато още като Плеядите и че заедно с всички тези истории, ние – читателите обикаляме света и времето по един много драматичен, но и романтичен начин. Лично за мен беше удоволствие да прекося отново, само че чрез книги, места, на които съм била и които изключително харесвам - в Бразилия, Норвегия, Австралия..., но най-голяма радост беше на финала да преживея силата на човешкото благородство и колкото и традиционно да звучи, радостта от това, че ние - хората можем да бъдем много добри, великодушни, изпълнени с обич и чудесни. Така че, да! За мен това е приказка за пораснали деца, които затварят последната страница на последната книга от сагата и се чувстват удовлетворени, че доброто е силно и любовта – във всичките й форми, е навсякъде около нас и прави света по-очарователен и красив.

И, разбира се, другото – изключително важно за приказките - щастливият край! Какво по-хубаво от това, че в края на историята всеки и всичко си отиват на мястото, което по принцип изглежда най-правилно: крал Тритон полага музикантската клетва, Ариел е щастлива, мечтата на Бел се сбъдва, звярът се превръща в принц, джинът е свободен, Аладин и Жасмин се понасят сред облаците на вълшебно килимче.

Щастието и приказките.

Лесна работа е да направим живота по-красив, ярък, пълноценен и пъстроцветен. Достатъчно е да сме се постарали да постигнем щастие и, въпреки годините, да допускаме до себе си приказни сюжети, които ни връщат чистотата и искреността на детското начало, а вярвам, че именно то добавя яснота, увереност и позитивна нагласа в този иначе доста сложен свят.