Анна Заркова за събитията от убийството на Луканов и сега: Паметта ни се трие като червило с изтекъл срок на годност

Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни проучвания и на реални събития.

Заркова посочва, че ако петимата оправдани са истинските убийци, то тогава истината ще потъне завинаги.

В интервю за Радио Варна журналистката казва, че могат да се открият безброй аналогиите между съдбата на Луканов, който е "сатанизиран и удавен в омраза", и събитията, които се случват в момента. Продължава битката между политическите кланове, при която се злоупотребява със съдебната власт.

Първият въпрос е свързан с книгата "Смъртта на Бялата лисица". Защо чак сега излиза тази книга? Това са близо 30 години след убийството на Андрей  Луканов.

Същия въпрос ми зададе и един ваш колега и аз се замислих над него. Репортерът първо добре си живее, но после натрупва информация, която няма как да напише във вестник. Въпросите без отговор около убийството на Андрей Луканов доста отдавна ме занимават. Още от онази октомврийска сутрин преди 27 години, в която един познат полицай ми позвъня и ми каза: "Чух, че са убили Луканов, но не знам дали е истина. Трябва да се провери." Истина беше, но оттогава въпросите без отговор се умножиха. И аз няколко пъти през тези изминали години започнах да поверявам версиите за убийството, които бяха проверени от полицията. Петима бяха обвинени и осъдени до живот, но после оправдани и освободени. Започнах да проверявам версиите, но сестра ми и колегите ми казваха: "Защо си губиш времето с тези вехтории." Трябваше да мине още време, за да мога да осмисля, че събитията, свързани с Луканов, и с партийния преврат срещу Тодор Живков, чийто главен организатор е той, съвсем не са остарели. Повечето от тях звучат, като да са с днешна дата. Нима не сме пак в преход и нима пак не върви подмяна на промяната? Нима пак не си казваме:  "Каква я мислихме, а тя каква стана." Нима пак не си знаем миналото, макар че то си е наше, лично? Въобще, дори когато забравяме, ние пак не прощаваме. Обичаме да мразим. Губим си паметта, а едновременно с това се оплакваме, че някой ни трие паметта и иска да ни заблуди, трие ни паметта, като че ли паметта е някакво червило с изтекъл срок на годност.

Книгата дава ли конкретни отговори или само предоставя информацията - тази, до която Вие сте имали достъп?

Тя е един достоверен разказ за убийството на Луканов, който е може би най-забележителният политик на Прехода, но и за предисторията му и за последиците от него. Всички герои в този разказ, както пише в увода, са истински личности, чиито имена, дела и думи са записани от мен и други журналисти, с изключение само на един  - това е предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни проучвания и на реални събития. Сега не само Вие, но и мъжът ми, преди да я прочете, ме питаше: "Кой е убиецът." В книгата той е прототип, описан е под измислено име. Хипотезата, която съм възприела за достоверна и съм я консултирала с криминалисти, е свързана с един афганец, герой от Афганистанската война, от руски произход, и с нотабилите от Държавна сигурност, които са неговите поръчители. Но това, което съм написала, няма как да се обяви като абсолютната истина. Главният водещ на разследването - моят приятел, криминалистът Ботьо Ботев, държи на убеждението си, че петимата, които бяха оправдани, са виновни. Ако те не са убили Луканов, казва той, значи съм аз. Но пък не знам дали си спомняте какво заяви върховният прокурор Борислав Йотов, който представляваше държавното обвинение в заключително заседание по делото "Луканов". В това дело само две неща са безспорни: едното е, че е убит Луканов, и другото - че  е имало насилие при изтръгване на показания от петимата подсъдими. Срещу тях, каза той, няма нито едно доказателство.

Но знаете ли, мисля че особено важни са думите, които помня наизуст, които са на следовател Богдан Карайотов, който беше моят главен източник. Той държеше папките с всички разпити. Ако някой друг е застрелял Луканов, а не са обвиняемите, винаги може да има шанс да бъде хванат убиецът, а делото ще може да се поднови. Ако именно петимата оправдани са убийците, истината ще потъне завинаги. Хора, които са оправдани за едно престъпление, не могат да отидат пред съда за същото.

Чуйте повече в интервюто на Мартин Николов с Анна Заркова: