Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола.
Регионалният исторически музей във Варна търси средства за археологически разкопки, а набирането на по-големи суми ще позволи по-продължителна теренна работа. Остатъкът ще бъде прехвърлян за проучванията през следващия сезон, като археолозите си поставят за цел пълното изследване на източната част на некропола до края на 2026 година. "Трябва да можем да разчитаме на държавно финансиране за археологически проучвания", подчерта в интервю за Радио Варна д-р Славчев. С него разговаря Светлана Вълкова:
Кое прави Варненския халколитен некропол уникален обект със световно значение?
Варненският халколитен некропол е най-ранното свидетелство за наличието на властови структури и разделение по йерархия в обществото. Поради тази причина откриването му се превръща в световна сензация, тъй като преди това се е приемало, че най-ранните подобни разделения започват в Месопотамия и Египет около 1000 години по-късно.
Какво се случва от откриването на некропола през 1972 година до ден-днешен?
Веднага след откриването на некропола и постъпването на предметите във Варненския музей, багеристът Райчо Маринов показал мястото на намиране на археолозите. Още тогава е организирано пресяването на отнетата пръст и започва археологическото проучване на некропола. Благодарение на големите усилия и целогодишната работа първият етап от разкопките приключва през 1991 г. За това време са проучени около 6500 кв. м и 300 гроба от некропола. Въпреки това не можем да сме сигурни колко е голям той и докъде продължава. След края на първото проучване поради най-различни причини работата беше прекъсната. През 2021 година решихме да започнем отново и оттогава вече работим три сезона.
Кои са най-интересните находки от некропола?
Всеки един от златните предмети от некропола е интересен, защото са много малко в световен мащаб. Варненското злато е най-ранното обработеното злато в света. Голяма част от предметите не се срещат никъде другаде, защото са производство на местни майстори. Най-голямата атракция са двете фигури на говеда от гроб номер 36. Те са нещо, което не се среща никъде другаде. Освен тях има цяла поредица от изделия, които показват не само висок естетически вкус, но и изключително високо технологично майсторство. Предметите от Варненския некропол показват изключително ценни сведения за ранната металургия и нивото на технологичните умения през тази епоха. Те са изработени от естествено злато, което не е разредено с мед и сребро.
Подобни проучвания изискват и сериозни средства. Досега как се финансираха разкопките на този обект?
През 2021 г., когато започнахме проучването, кандидатствахме за държавно финансиране и получихме такова. Следващата година отново работихме с държавни пари. През миналия сезон Община Варна най-накрая ни протегна ръка и ни осигури средства. Проблемът с финансирането на археологическите проучвания в България е, че това е редно да става с държавни средства. Съгласно Конституцията всички находки, които се намират под земната повърхност, принадлежат на държавата. Следователно е нормално и обяснимо собственикът да поеме грижата за това проучване. Когато става въпрос за проучвания, които трябва да решат важни, научни и музейни задачи, какъвто е случаят с Варненския некропол, ние трябва да разчитаме на държавно финансиране.
Тази година обаче Община Варна няма да даде средства. За държавата още не е ясно.
Ние в момента сме в кампания за подаване на проектите за финансиране. Проблемът е, че парите, които държавата е предвидила за археологически проучвания, са много малко. Те са също толкова, колкото бяха и през 2022 г. Оттогава минималната работна заплата скочи почти двойно. Така че дори и да спечелим държавно финансиране, то няма да ни стигне и за три седмици работа. Миналата година със съдействието на Община Варна получихме финансиране за още един месец работа. Тази година обаче такива средства не бяха включени в бюджета. Ние сме в началото на кампанията и трябва някак си да си планираме археологическия сезон. Става въпрос за един немалък научен екип и работници. Планирането в нашата държава през последните години е изключително сложно. Тази нестабилност пряко се отразява и на крайните резултати. 
Каква сума е необходима за разкопките това лято?
Миналата година бюджетът, с който правихме разкопки за един сезон, беше 50 000 лв. от общината и 40 000 лв. от държавата. Тези пари стигнаха за два месеца работа. Ако тази година бъдат направени различни съкращения, мисля че бихме се вместили в рамките на 55 000 лв. Ние ще кандидатстваме за максималния размер държавно финансиране. Всеки един лев отгоре ще удължи нашата работа на терен и ще ни приближи до решаването на проблема с проучването на югоизточната граница на некропола.
Има ли шанс големи корпорации да се включат в тази дарителска кампания?
Това зависи не само от тях, но и от нас. Ние трябва да бъдем тези, които са активни и да показваме каква е идеята. Колкото повече хора разберат за това, че ние събираме средства и колко важен е Варненският некропол, толкова повече хора ще откликнат на нашата молба. Да се надяваме, че все още духът на благотворителността е жив у българина. В крайна сметка това, което искаме да направим, е да бъдем полезни на народа. Не трябва да забравяме, че Варненският некропол не е наша собственост. Той е притежание на нашата нация. Това, че ние имаме шанса да сме на място, където са живели такива хора, ни дава и отговорност да запазим тяхната памет и да ги представим на останалите части от Европа и света в най-добрия възможен вид. Да можем да си кажем: "Ето това са предшествениците ни и благодарение на тях ние сме тук." Цялата политическа система в света всъщност води началото си от процесите, които са се случили преди около 6500 години тук, във Варненско.
Целия разговор на Светлана Вълкова с д-р Владимир Славчев чуйте в прикачения звуков файл:
Мисля си, че на тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата. Няма друго, което да изпълва така човешкото съществуване. Това коментира за предаването "Гравитация нула" поетесата, писател и драматург Теменуга Маринова. Народни будители винаги ще има и това е благодарение на хората, които си вършат работата добре. Благодарение на тях..
Няма яснота ще им бъдат ли върнати парите за билети за фестивала VARNA BREEZE by EXIT , обявен преди откриването му за безплатен. Това сигнализираха в редакцията на Радио Варна Янка Димитрова и Екатерина Минчева . Те разказаха за безплодната си комуникация с продавача на билети от една страна, с организатора от друга и с община Варна..
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..
Отпуснатите от държавата 30 млн. лв. за изграждането на стадион "Варна" e решение, подобно на случая с пловдивските отбори „Ботев“ и „Локомотив“. Тази аналогия направи общинският съветник от ГЕРБ/СДС Иван Портних, който в обзорното предаване "Позиция" коментира, че Варна заслужава да има градски стадион. Според него, нямат основания тревогите на..
В Деня на народните будители Варна е домакин на авторската идея на Радослав Първанов - "Счупената вяра". Проектът представя 20 фотографии на Радослав Първанов, които целят да разкажат и покажат историите на изоставени православни храмове. Експозицията ще бъде открита от 18.30 часа в Морско казино и ще остане там до 21 ноември. Изложбата ще..
Връх Ботев не е от най-високите. Разбира се, че е първенецът на Стара планина, но в сравнение с върховете в Рила и Пирин изостава като височина. И въпреки това е по-лесно да се качите на Мусала и Вихрен, отколкото на връх Ботев. Защото няма преход, който да е по-кратък от 5 часа. Независимо дали изкачването е от Южна или Севена България. Въпреки..
Веско Ешкенази и Плевенска филхармония с диригент Георги Милтядов ще зарадват варненската публика на 1 ноември. Концертът е част от тазгодишното турне „В света на музиката“ и ще се състои в зала 1 на Фестивален и конгресен център. Специално участие в този проект има Вероника Тодорова, позната като „вълшебницата на акордеона“ на световните музикални..
Ясно
Разкъсана облачност
