Днес случайно срещнах познати англичани, които не бях виждала от петнайсет години.
Навремето тези хора пристигнаха във Варна, огледаха се, влюбиха се в града и почти веднага купиха голямо място с чудна гледка към морето. Успяха да отбият от първоначалната цена, избегнаха комисионната на брокера, понеже, както ние твърдим, те са много по-богати от нас, а богатите гледат да намалят разходите... За разлика от бедните, които видят ли се с пари, не се успокояват, докато не ги похарчат.
В продължението на историята тези хора тръгнаха по магазините с бележник и химикал, направиха таблици с цените на предлаганите стоки, събраха дървен материал от една борса, пясък – от друга, плочки – от трето, още по-бюджетно място.
Набързо построиха великолепна къща – просторна, стилна, достойна да краси кориците на някое списане най-най. Похвалиха се с нея на всички познати, поживяха там едно лято и я обявиха за продажба.
Докато това се случваше, възприеха Варна като свой дом. Даваха съвети на градските власти, обясняваха на всички, с които случайно се пресичаха пътищата им, как трябва да живеят. С две думи: бяха сигурни, че са дошли тук, за да поправят нашия свят, да го облагородят, да му придадат блясък, да го направят много по-добър.
После продадоха великолепната къща, купиха следващо място и построиха по-скромно жилище, в което да живеят дълго време с печалбата от предходната сделка.
Защо разказвам всичко това? Строителният процес ги беше научил да пъшкат и да въздишат драматично с дълбокото философско прозрение: „Какво да се прави!? Това е България!”. Нищо особено, беше само част от разказа за строителните приключения. Добавяха изречението към цветното описание на преживяванията си, за да разведрят обстановката в заведението, където често вечеряхме заедно. Изглеждаше да е въпрос на чест след карикатурното описание на всекидневието да дръпнат по някоя критика на града и хората и да украсят с поучение как ние тук да станем по-добри.
Казваха го съвсем добронамерено.
За споровете относно напредъка ни няма да разказвам. И аз не приемам някой да се държи като богатия, умен и красив чичо, дошъл да навести загубения си племеник. Ще добавя само, че си създавах моменти на весело възмездие, например като този: докато се забавляваме на някаква случка, казвам, че много прилича на сюжет на О. Хенри, а моите хора питат кой е той и кога успя да се засели в местността, без те да разберат това. До Шекспир не стигнахме, но беше приятно.
Та... днес срещнах тези хора. Петнайсет години по-късно. И те ми разказаха прекрасни неща. Не можеха да нахвалят България и Варна, която е все по-красива. А животът? Той пък е все по-добър. Отново завършиха с: „Това е България!“, но го казаха с такова възхищение и радост, че сгря сърцето ми и повдигна погледа нагоре-нагоре и далеч напред, когато... Ехе!
Защото нещата се променят към по-добро, към още по-добро, към най-добро... Остава да пооправим навиците и нагласите си.
Отсега си представям, какво ще кажат, когато се срещнем след още петнайсет години. Нещата се променят към добро. И това е чудесно.
Автор: Даниела ИвановаИма една колоритна история, в която тимуроци /герои на автора Аркадий Гайдар/ запретват ръкави да правят добрини. В разгара на начинанието забелязват възрастна жена, която стои на улицата и замислено се взира в отсрещния тротоар. В духа на всепоглъщащото и необятно добро, те я пренасят отсреща, с две думи: помагат й да пресече. Вярно: старицата..
„Оперни тайни“ е наречен най-новият проект на Държавна опера Варна, който стартира от февруари 2025 г. и е насочен към най-младата публика. Операта отваря врати за най-малките си зрители и ги води зад кулисите със специални тематични детски ателиета, които ще се провеждат всеки месец. Всички елементи и етапи от създаването на оперен спектакъл са..
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..