Лили Георгиева за това как да заобичаме кариерата си и коя е справедливата цена на професионалиста

Лили Георгиева е консултант по кариерна промяна и личен брандинг от 2015 година. Автор е на книгите „От любов към себе си“, посветена на кариерната промяна с истински истории на български жени и „Започни начисто“ - пътеводител за постигане на смисъл в професионалната роля. Неотдавна Лили създаде новата платформа LoveMyCareer за повече знания и умения, необходими за управление на кариерата така, че да приляга на същността и на начина ни на живот.

- Първото, което ми направи впечатление в платформата, е темата за това как да повишим цената си като професионалисти. Но трябва да кажем първо кое формира цената на един професионалист?

- Да, това наистина е тема, с която много често идват при мен моите клиенти. Естествено, те гледат буквално възнаграждението, допълнителните придобивки, цената на труда им или услугите и т.н, чисто монетарното изражение. Всъщност, за да бъде тази цена адекватна или дори от високите нива в бранша, имаме още две важни думички, които имат сходно значение, ама не точно. Първата е „стойност“, т.е. каква е стоиността ни като професионалисти? Колко стойностни са знанията, уменията, които имаме? Тук включваме различни компетенции, квалификации, които сме придобили, сертификации, опит, който сме натрупали с годините, резултати, които сме постигнали. Колкото повече и колкото по-добри и по-качествени, и по-адекватни за отсрещната страна, потенциален работодател, потенциален клиент и т.н. - толкова по-висока стойност носят.И тук вече имаме не само стойността на тези сертификации и опит за нас, а възприетата стойност в очите на отсрещната страна. Те доколко ще ни възприемат за ценни специалисти, защото колкото по-ценни ни възприемат, толкова по-висока цена ще са готови да платят. Нашата задача е да развиваме своята видимост и разпознаваемост като специалисти - дали вътре в нашата мрежа от специалисти - примерно сред хората, които с езанимават с човешки ресурси, ако сме с тази мрежа да речем, или отвън, през някакъв личен брандинг, през социални мрежи и пр. - най-различни канали има. Но идеята е, че цената, парите, придобивките, хонорарите - монетарното изражение на нашия труд, ще бъде адекватно и във високите нива, тогава, когато стойността на труда ни е висока. Имаме добри квалификации, добри допълнителни и всякакви сертификации, добър опит, добри резултати и съчетаваме това с добро субективно възприятиев очите на работодатели, и клиенти. С други думи - когато имаме една добра репутация, тогава ще е висока и цената ни...

- Това дали работи по-добре за самонаетите хора, фрилансъри или и за тези, които очакват някой да ги наеме? Защото смятам, че се появява един допълнителен фактор с напредване на кариерата – възрастта, и тя, за съжаление, понякога натежава повече, отколкото всичко станало, за което говорим. Въпреки поведението на човека, нивото на енергия, което демонстрира, добрата комуникация и т.н. Възрастта кога се превръща в проблем в такъв случай и сваля цената на професионалиста?

- Работи еднакво за всички. Възрастта е проблем само за онези работодатели и организации, които смятат, че тя е проблем. Никога обективно възрастта не е проблем в човека! Може да е проблем само тогава, когато той е решил, че преди 40 години е научил всичко и няма нужда следващите 40 години да учи каквото и да било и да си опреснява знанията. Тогава, когато един човек е адекватен, когато си поддържа квалификацията, в крак е с новите неща, владее каквото е необходимо като език или езици, ако е необходимо в работата му, т.е.компетентен е, възрастта не би трябвало да има значение и това не би трябвало да притеснява работодателите. За съжаление има такива, които - да, сегретират на база възраст абсолютно неоснователно. В такива случаи аз казвам на моите клиенти: „Те губят, когато не те наемат. Продължавай нататък и говори с следващите.“ Истината е, че колкото по-уверени сме ние в поведението си и по-устойчиви като вътрешен център и не се разочароваме от такова отношение, ако продължим нататък, в един момент успяваме, защото и ние възпитаваме отсрещната страна. Възпитаваме и клиентите, и работодателите в уважение, в доверие...

- Увереността ни е вродена на 50%, т.е. ние си идваме с нея в по-силен или по-слаб аспект. Другите 50% вече зависят от нас - от нашето поведение, от нашето действие и т.н. Ясно е, че някои хора от бебета си тропат и са по-самостоятелни, да, но другите 50% може да ги управляваме.За мен автентична е увереността, когато ние имаме реална самооценка.Обикновено моите клиенти по-скоро са със занижена, а не със завишена, но - да, адекватна би била, когато не е изавишена, а не само когато не е занижена. И адекватната увереност също се случва в различни ситуации, защото увереността е ситуационна. Представете си, че аз примерно мога да съм един изключително уверен оратор пред публика и е така, аз обичам да говоря пред хора. В същото време, когато седна да шофирам – въпреки всичките уроци, опреснителни курсове и каквото се сетите, аз не съм уверена, суперсвита съм, ставам друг човек. Затова е хубаво да погледнем конкретните ситуации или роли, в които сме неуверени и да видим от какво идва това. Дали от просто липса на умения или липса на знания, или липса на опит. Това по-лесно се наваксва и донаучава. Може да е поради вътрешни ограничения, занижена самооценка, ограничаващи убеждения, страхове, или - възпитан съм с любов, ама всъщност малко са ме потиснали, за да не си вярвам прекалено... Ето тук вече трябва повече работа и понякога - с помощник, примерно с помощта на психолог, терапевт, с хора, които ни подкрепят. Помага и това да си водя един дневник за напредъка и да виждам как всеки ден аз нещо постигам и не съм толкова неуспял и тъп, с извинение, защото някои хора толкова се примиряват и без значение възрастта им, титлите им, те може много да постигат, но не го виждат. И когато сме така, вярвам, че и външно го отразяваме, изразяваме се по един неадекватен начин.

Има различни типологии, личностни и професионални за класификация на хората, които могат да са мног ополезни, защото колкото и да сме уникални и различни, няма как да няма някакво типологизиране, за да можем да разберем човека отсреща по-добре. И аз - като човек, който се занимава с кариерно консултиране и ориентироване, имам такива инструменти.Според една от тези типологии този, който обича да се изявява, и наистина донякъде му е вродено, това е актьорът. Има хора, които не обичат да се изявяват, обичат да седят отзад,зад прожекторите, не обичат да ги хвалят публично, това са така наречените невидимки. И всъщност няма разделение на едните добри, пък другите лоши, не -всеки е със силата си. Актьорът е със силата да бъде отпред, да говори, да увлича другите, да го следват, да убеждава, да привлича финанси, а невидимката е много добра, наистина, да седи извън светлините, да бъде изпълнител, но не е задължително на най-ниското ниво, може да бъде изпълнителен директор, но да бъде извън светлините. Той да е отзад, да следва и да поставя едни много-много здрави основи.

Има и други типове, не са само тези двата, разбира се. По-важното е, че когато човек успява, когато си знае силата и не се опитва да бъде такъв, какъвто не е, защото така е модерно. Сега едва ли не всички трябва да са мотивационни оратори, да могат да говорят, да са инфлуенсъри... Не, не е така - ако на теб това не ти е силата, то няма да ти донесе подкрепа. Всеки трябва да опознае силата си и тя ще го подкрепя. Да, актьорът ще спечели финансирането или ще спечели клиента, но той няма търпението да го обгрижи. Той няма търпението и уменията да изработи нещата в детайл с прецизност, а невидимката има. Представете си колко хубав екип ще стане, ако такива двама души уважават себе си и си знаят силата, и не се опитват да бъдат другия, и се кооперират... Трябва да виждаме автентичността на човека, коя е неговата сила и през тази призма да намираме работа, която би изисквала именно изявата на тази сила. Погрешно е да се напъхаме в "опаковки", които не са наши, само защото това се търси, това е модерно, тук има повече пари и т.н.

- Всичко това води до това да заобичаме повече работата си, кариерата си, предполагам. Ако го осъзнаем и намерим мястото си, оценим силата си, имаме така едно нормално човешко автентично поведение. И това човешко поведение сега много хора смятат, че е застрашено от навлизането на изкуственият интелект, мрежи и така нататък.Смятате ли, че те са заплаха за човешкия интелект, за човешкото развитие в професионално отношение? Може ли да ограничи възможностите на хората да избират професия в близко бъдеще? Или пък,напротив, да е някакъв положителен момент, който ще освободи повече енергия за творческа работа, да речем, за други задачи?

- Тока е въпрос на гледна точка, както говорихме. Без да съм специалист, който дълбоко познава всички възможности и е наблюдавал всички възможности на изкуственият интелект, аз се информирам от световни източници като Световния економически форум и Harvard Business Review, където са така по-изявените изследователи и колеги. Смятам, че има логика някои професиите вече да изчезват, защото биват заменени от автоматизация или изкуственият интелект. И естествено позиции, които включват рутинна работа с някакви данни, с обработка на някаква информация, това може много лесно и е нормално да бъде заменено от машините.

- То е и доста монотонно, едва ли някой много би го обичал…

- Много да, защото имам клиенти, които са в тоя бранш, издържат две години и казват ли „Лили, умрях от скука.“ Не е лошо платен в никакъв случай, но всички знаем, че парите и да са важни, не те ни мотивират всяка сутрин да ставаме с радост и с нетърпение да ни се работи тази или друга работа. Та от тази гледна точка има позиции и професии, които вече отпадат, но има такива, които пък се новосъздават, за да може адекватно да действа тази автоматизация или този изкуствени интелект. Всякакви професии свързани с управляването им, с оптимизирането им и пр. - едно отпада, което е, атрибут на старото време, пък друго идва, което е много по-актуално.

За мен не е фокусът: ох, сега хората ще останат без работаи да ни е страх, да седим и да треперим пред изкуствения интелект, а по-скоро фокусът е редно да бъде: аз доколко познавам себе си, доколко познавам силните си страни, доколко познавам преносимите си умения -ония, които са универсални и без значение какво работим като да мога да комуникирам много добре с хората, да им задавам въпроси, да ги изслушвам, да разбирам нуждата им. Ето това е преносимо и дали ще си търговец, дали ще се занимаваш в човешки ресурси, дали ще си учител или друг, все е актуално.Така че, когато имаме това в себе си и развиваме тези преносими умения, както и придобитите - езиците са придобити, владение на софтуер, някакви външни твърди умения, когато развиваме, тогава няма да излезем извън конкурентност и да ни заместят машините. Особено когато развиваме аналитично мислене, критично мислене, системно мислене, това са топ умения, пак поставени в изследвания на Световния икономически форум, топ умения в хората, които няма да бъдат заменени. Учим ли, развиваме ли се, продължаваме ли да бъдем любопитни и учащи, без значение на колко сме години, само може да ни се облегче работата от машините и смятам, че може да се живеем добре в комбинация, но да не се оставяме, както се казва, да има защо да ни заменят.

- Да, учим се да живеем с изкуствения интелект, а и би трябвало ние да го обучаваме него в крайна сметка, но истината е, че в тези условия днес се налага да се учим да живеем и с другите хора по различен начин. Вие по-рано споменахте за професионалните мрежи.Много набира скорост нетуркингът в България. Как се случва в момента? Имате ли впечатление? Хората готови ли са да се отворят за такива мрежи?

- Най-опростеното разбиране за нетуоркинг е да отидеш на едно място с други хора, да си говорите, да обменяте идеи, да обменяте визитки, и евентуално да сте си полезни едни на други. В началото те ще бъдат непознати, но ако продължим да се срещаме с тях, ще развиваме своето общуване. Има такъв тип събития, била съм на някои, малко са ми повърхностни да с ипризная, но имат смисъл, ако ние го правим от гледна точка да се намерим с хората, с които имаме общи ценности, с които наистина би ни се работило, биха ни се правили общи проекти, бихме учили заедно. И тук вече аз виждам едно друго и много по-качествено ниво и то е създаването на общности. Не е нужно ние да ги създадем и да сме объдинители, да сме фигурата в центъра, ако това не е в наш стил, но може вече в готови общности да влезем. Не е случайно, че има разни клубове -женски, технически, всякакви и други формати, в които хората се обединяват в общности, онлайн, офлайн, около общи интереси, общи идеи и цели. Ето това вече е смисленото. И нетуоркингът може да ни помогне, да стигнем до хората, да се намерим и да направим нещо заедно, стига да не се оставяме само с него, защото би било едно повърхностно и непродуктивно ниво.

Лили Георгиева ще представи новата платформа и идеите в нея във Варна на 7 юни т.г. Интервюто на Валерия Василева можете да чуете в звуковия файл.