Най-новите произведения на талантливия художник Атанас Хранов от 3-ти юли до 7-ми август 2024 г. са в изложбеното пространство на Галерия „Папийон“ във Варна. Неговите идеи, копнежи, „вероятни пейзажи“ и „чезнещи лица“ са събрани в изложба живопис, наречена "Дирижабъл".
Приключението, в което ни въвлича този великолепен творец, е завладяващо както с майсторската си, дори магична живопис, така и с триизмерното, дори сюрреално усещане на пространството и обектите, които убедително създава.
Хранов ни поставя в теоретично фантазно пространство чрез сложни живописни тонове, релефни напластявания и линии, показващи скрити, кодирани посоки, носeщи белезите на времето и историята. Намесвайки метафората, авторът ни напомня, че нашето съзнание като един дирижабъл по пътя си събира много спомени, осъществени и неосъществени мечти, въжделения, вълнения.
Мото на експозицията са думите на писателя Александър Секулов: "В моята представа добрата творба е като дирижабъл, който не губи въздух, винаги лети, не спихва, има формула извън времето."
Светлана Вълкова разговаря с Атанас Хранов:
Какво трябва да ни говори заглавието „Дирижабъл“? Защо избрахте такова летателно средство?
Защото ние сме дирижаблите. Дирижабълът по принцип се движи с хелий или с топъл въздух, а ние се реем, пълнейки нашия личен дирижабъл с всичко това, което ни се случва, живеейки. Хубаво и лошо, добри и лоши решения, щастливи и нещастни моменти - реем се между минало и настояще, пълнейки нашия дирижабъл. И всъщност това, което съм нарисувал, са фрагменти от моя личен дирижабъл.
Какво има в него?
В голямата, основна картина има едно детско краченце, което е всъщност на сина ми Никола. Там, двамата с майка му образуваме нещо като дирижабъл, в който да пътува, и той се вози долу в кошчето. Това е много условно, разбира се. Разказвам картина, което не е много правилно - но е нещото, което ме е водило, докато съм го рисувал.
Има също и женските портрети, които са били моите любови през живота ми. Така стигам до извода, че клишето „първата любов е най-важна и ръжда не хваща“ май не е вярно. Най-важна е настоящата любов.
А какво ще кажете за последната любов?
Умишлено избягвам думата „последна“. Най-лесно е да го кажеш, защото „последната“ е много крайно и фатално - знае ли човек? Животът е дълъг, коя е последната... но всъщност знаем коя е първата.
Какви техники смесвате тук?
Това е нещо, което ме е водило през целия ми път. Така или иначе съм завършил дърворезба и стигнах до абсолютната плоскост на платното, която умишлено не нарушавам. Правя такива пластични решения. Имам дълбоки релефи, върху които рисувам, но най-важното нещо за мен, защото е лично постижение, е тази абсолютна плоскост на платното, която разбивам по всякакъв начин, така че да придам този обем, който го има в дълбоките релефи.
Казвате, че пълните този дирижабъл с всякакви неща - с важни за Вас спомени. Но все пак, за да се издигне той, трябва да е лек. Какво правим с всичко това, което събираме в него?
Опитваме се да го пълним с по-леки неща, а по-тежките ги оставяме зад нас. Има една много хубава индианска притча: „В човека живеят два вълка – един добър и един лош – оцелява този, който храниш повече“. Така че нека да храним добрия вълк и да лети дирижабъла по-нагоре към по-светли места.
Кое е първото нещо, което бихте искали да изхвърлите от този дирижабъл, ако се наложи?
Себе си... Много често така наречената „характеропатия“ - тя е характерна за всеки. Има нещо, което ти пречи, което не можеш да преодолееш - аз не правя изключение.
Бавно ли се получават Вашите картини? Дълго ли ги осмисляте или ги правите от раз?
Процесът е следният - няма нищо сложно, защото вече съм го преживял кой знае колко пъти. Преди да направя първата картина, минават между два и три месеца. Аз му казвам „да подгрявам четките“. По някаква си причина нищо не ми се получава през това време, все едно че работя с някакви чужди материали - макар че тези материали ги ползвам вече знам ли колко години. И след това изведнъж нещо се отваря и почват да стават бързо и неусетно.
И дирижабълът полита?
Да, и дирижабълът полита.
Цялото интервю с художника може да чуете тук:Атанас Хранов работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки жанровете. Характерни материали за него са дървото, ръчната хартия, бронза, среброто и полимерната мазилка върху метална конструкция. Има над 60 самостоятелни изложби, участва в множество общи инициативи. Осъществявал е съвместни проекти с писателя Александър Секулов и с поета Веселин Сариев. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, на много музеи в страната, както и на частни колекции в България и чужбина. Живее и работи в родния си град Пловдив.
Исторически музей – Правец представя единствена по рода си колекция, включваща подаръци на българската държава и на държавния глава Тодор Живков от гости и делегации на правителствено ниво от цял свят. Периодът обхваща 60-те и 70-те години, както и подготовката и честването на 1300 годишнината на българската държава през 80-те години на ХХ..
Варна отново е домакин на фестивала за младежко изкуство „Арлекин“, от 3 до 8 юли. Част от него е 13-то издание на конкурса за пеещи деца и младежи „Киното – моя любов, моя песен“, от 5 до 7 юли. Над 40 деца от различни населени места в страната се представиха с популярни филмови песни Арт салона на Радио Варна. Тази година журито е в състав:..
Операта "Бохеми" със звездното сопрано Красимира Стоянова в главната роля ще има своята премиера тази вечер от 21 часа във Варна. Опера от Джакомо Пучини се поставя в рамките на Опера в Летния театър по повод 100 години от смъртта на Пучини. Прочутият испански тенор Антонио Гандиа от Испания, гостуващ за пръв път във Варна, ще изпълни ролята..
Талантливата художничка Силвия Богоева гостува на варненската галерия "Ларго" със серия от живописни платна и рисунки. Експозицията носи името "Отвътре навън" и представя творби, подготвяни в последната година. Това е първата самостоятелна изложба на младата авторка във Варна, а публиката ще има възможност да надникне във вселената на Силвия...
Излезе от печат книгата „Крайморска Добруджа – недоразказаното минало“. Днес авторът проф. д-р Ангел Ангелов, д.м.н., я представи първо пред Общинския съвет в Балчик, който преди година гласува финансова подкрепа за издаването и. Краеведското издание съдържа: ретроспекция на земетресения и сурови снежни зими; историческа топонимия – над 400..
На 4 юли се открива изложбата “ДОМ 2124” по идея на художника Димитър Солаков. 11 артисти от България и света ще превърнат бункера в дом “след края на света”. Звездата на изложбата е украинската артистка Жана Кадирова със световно известната творба “Паляница” (на укр. погача). Творбата представлява хляб, направен от камък и е метафора за трудностите..
Тази вечер от 20.00 ч. в двора на Археологическия музей въъв Варна гостуват музикантите Татяна Колева - маримба/перкусии, Живко Василев - кавал/електроника и Рубен Кийфтенбелт - live electronics Музикалният им проект се нарича ДЪРВО – КОЖА – ДЪХ, а концертът се организира със съдействието на Посолството на Нидерландия в България. Татяна..