Няма съмнение, че офшорните вятърни паркове имат потенциал, но когато говорим за изграждането на такива в българската акватория на Черно море, въпросът не е в това колко е полезен вятъра, а дали и колко духа, т.е. дали духа постоянно. Това коментира по време на дебат по темата „Вятърната енергия в Черно Море - възможност или заплаха?“ Александър Николов – бивш министър на енергетиката от квотата на ИТН в правителството на Кирил Петков.
Основните примери, които се дават по отношение на възможностите за развитие на вятърната енергия в морето са от Северно море и от Каспийско море, но ако там духа постоянно, в Черно море не е така, което води до съмнения за устойчивостта на една подобна инвестиция.
Другият възникващ проблем е демографията – фактор, за който рядко говорим или визираме, но който пряко влияе при планирането на каквито и да било инвестиции.
България е сред страните с най-бързо топящо се население в света, до 2050 г. прогнозите са, че българското население ще намалее с малко над една пета спрямо сегашните около 7 млн. души.
Отделен фактор е и структурата на населението, т.е. застаряването, което означава изоставане на страната не само, заради икономиката, каза Николов.
Според него т.нар. декарбонизация на Европа и в частност на България, за да е добре направена, предполага фокусиране върху изграждане на малки енергийни общности и оползотворяване на огромното количество имоти – частни, държавни, общински или индустриални, които да станат енергийно независими. Това означава например изграждането например на индустриални зони, които да са енергийно независими, поставянето на фотоволтаични панели на много повече места и др., посочи Николов.
Важно е обвързването на енергийните източници с потребителите на място.
Много е важно според него и къде и как се правят офшорни паркове – за поставянето на перки, без значение дали на сушата или в морето, се изискват 3-годишни изследвания на височина, посока на вятъра, сила и др.
У нас такива изследвания няма.
Не е ясно и какъв тип биха могли да бъдат потенциалните перки, как ще бъдат инсталирани предвид спецификата на Черно море, което е затворено и на 100 м. от повърхността наситено със сероводород.
Не може – категоричен е Николов, когато говорим за Черно море, да се базираме на данни от Северна Европа.
Още повече, че според него, слънчевата радиация у нас е по-висока от държавите в тази част на континента, вкл. и от Румъния, която има идеи за подобни паркове, а ние стоим като държава много добра по отношение на енергията от фотоволтаици.
Има значение и какви са разходите на индустрията в Европа при реализацията на подобни енергийни инвестиции, и у нас, каза Николов.
Според д-р Мария Трифонова, преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на Софийския университет, офшорната вятърна енергия има голям потенциал и изграждането на паркове ще доведе до ръст на заетостта.
1 гигават парк дава 10 хил работни места. Данните, на които тя се базира обаче са от Великобритания и на база офшорни паркове в Северно море.
Ще има и пари, които ще бъдат за пристанищните мощности, които ще обслужват корабите, които ще са ангажирани със сервиза на парковете, смята Трифонова.
Според нея, Варна и Бургас могат да се превърнат в енергийни центрове, защото в това отношение са много активни Румъния и Турция. Последната обаче – припомням, не е държава членка на ЕС и там действат други регулации.
По думите на Трифонова, само 1 процент от акваторията на България е предназначена за изграждането на офшорни паркове.Защо продължаваме да говорим за офшорни вятърни паркове при условие, че има изключително много неясни моменти, които касаят екологията, свързаността със сушата и електропреносната мрежа, разходите за изграждане, технологията, цените и стигнем в един момент и до военния риск в Черно море? Чуйте коментара на Александър Николов в звуковия файл.
Близо седмица боклукът на улица "Албатрос" не е събиран. Обадихме се и на почистваща фирма и в Общината, но резултат нямаше. Това разказва Стефка Димитрова, която живее в района. За проблема е уведомен и зам.-кметът Илия Коев, но едва след втория сигнал и четири дни по-късно боклукът е изчистен. По думите на Стефка Димитрова много често..
По повод празничното шествие на 6 септември, когато отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, за около 20 минути ще бъде променена организацията на движението в центъра на града. От 10:20 до 10:40 ч. ще бъде затворено дясното платно на бул. „Мария Луиза“ в посока към бул. „Осми Приморски полк“ – в участъка от..
Близо 200 ученици от първи до трети клас от Основно училище "Йордан Йовков" ще учат в сградата до новия храм "Св. Прокопий Варненски" в морската столица заради ремонта на училището по Плана за възстановяване и устойчивост. В момента част от родителите помагат помещенията, в които ще се обучават децата, да бъдат в добър вид и след това оборудвани...
На 7 септември (неделя) Варна ще бъде домакин на автомобилното шоу „Супер Рали Варна 2025“, което налага временна организация на движението в града. От 07:00 до 17:00 ч. ще бъде преустановено преминаването на автомобили по бул. „Васил Левски“ в отсечката от кръстовището с бул. „Осми Приморски полк“ до кръстовището с бул. „Княз Борис I“. Ограничението..
Бойко Борисов призова кметът на Варна Благомир Коцев да бъде освободен от ареста, предаде БНР. Това изказване лидерът на ГЕРБ направи в кулоарите на парламента и е по повод на протестите във Варна и София в подкрепа на арестувания кмет на Варна и срещу действията на Антикорупционната комисия. "Действията на КОНПИ, това, което се случи там, не само..
Идеята за преминаване по билото на Стара планина е спомената първоначално от Алеко Константинов. През 1933 е осъществена от Павел Делирадев и Тодор Цветков и описана от Павел Делирадев в първия пътеводител за трасето „От Ком до Емине“. Обаче преди Ком остават едни 130 километра по билото на Стара планина, които не са, но би трябвало да са част от..
Преди време Ви разказахме за маршрута „Черноморски път“. През първата половина на тази година група вело ентусиасти изминаха разстоянието от Констанца до Резово. И сега предстои първото му изминаване пеша. Организатори са Сдружение "Черноморски път", Клуб по пешеходен туризъм "Нови Хоризонти", Велоклуб "Устрем" и Туристическо дружество “Родни Балкани”...