Под 1% от изследвания пчелен мед е с наличие на забранени лекарства

За последните 7 години в акредитираните лаборатории на БАБХ са направени над 10 хиляди изследвания на пчелен мед. Оказва се, че пробите, в които е установено наличие на забранени лекарства са само 5, поясни за Радио Варна д-р Иван Иванов, началник отдел „Лабораторни дейности“ към ОДБХ във Варна.

"Това на фона на изследваните проби е 0.2 процента. Пробите, в по-голямата си част са от внос от трети страни и самоконтрол от клиенти", каза още д-р Иванов. Отклонения се установяват и по други показатели като съдържание на вода, ХМФ (хидроксиметилфурфурол) и диастазна активност. Общо броят на пробите в цялата страна, в които са установени отклонения по тези показатели, са около 115 или малко над 1% от всички изпитвания.

За последните 2 години в лабораторията на ОДБХ-Варна са установени 5 проби с отклонения, каза д-р Костадинка Маринова, началник отдел "Контрол на храните". В нито една от тях обаче не е установено съдържание на лекарствени препарати.

"Две от тези пет проби са със завишено количество на вода, а останалите три - на ХМФ", поясни д-р Маринова и допълни, че завишението на нормите при тези показатели не е опасно за човешкото здраве, но пък удря по качеството на меда. Пчелният мед с отклонения не се допуска до пазара като такъв, а може да бъде насочен за производство на козметични продукти или сладкарски изделия.

Медът с наличие на забранени лекарствени препарати обаче е опасен за здравето и затова се унищожава.

Димитър Димитров е пчелар от дълги години и отглежда над 250 кошера в землището на село Засмяно. Има и собствен магазин за мед и пчелни продукти. Проблем за него и останалите български производители обаче е вносния мед от Украйна, Китай и други страни извън ЕС, който, по думите му подбива българския пазар и е по-некачествен от натуралния български мед. Димитров се съмнява, че пробите, в които са били открити забранени лекарствени препарати са именно от вносен мед.

"Например, в Украйна могат да се ползват антибиотици съвсем свободно. И когато такъв мед се смеси с наш мед, който е хубав и чист, нормално е да се появят и някакви аномалии", поясни Димитров.

"Най-честата причина за попадане на забранени лекарствени препарати в меда е при влагането им при борба със паразитни или бактериални заболявания на пчелното пило", поясни д-р Иван Иванов. 

Предпоставка за по-високото съдържание на вода в меда е когато той не е още достатъчно узрял. Високото съдържание на ХМФ пък се дължи на загряването на меда на по-висока от допустимата температура, която е до 40 градуса, каза пчеларят Димитър Димитров. Това се прави за да има медът търговски вид и да няма кристализация, въпреки че според Димитров тя е естествен процес, който гарантира, че медът е истински.

Той посъветва да не правим това и в домашни условия. Не са редки случаите, в които се установяват и завишени нива на захароза в меда.

"Това вече може да се получи при недобросъвестни колеги. По време на основната паша на пчелите, наливат захарни сиропи за да получат по-голямо количество мед, да увеличат добива", обясни пчеларя.

Всички тези несъответствия обаче не могат да бъдат установени без обстоен лабораторен анализ. Или казано по друг начин – нито потребителите, нито дори експерти не могат с просто око да определят дали медът е истински или не. А според Димитър Димитров по-хубав и качествен от българския мед няма, въпреки че в последните години се наблюдава тенденция, българите да консумират все по-малко мед. Той припомни полезните свойства на меда, които са за целия организъм.

"Билковият мед помага за белите дробове, за кашлици. Букетът е полезен при стомашно-чревни заболявания. Лавандулата пък успокоява нервите. Това е елексир за човешкия организаъм", каза още Димитър Димитров. 

Чуйте повече в репортажа на Иван Барбов