Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милиони евро за развитието на Северна Македония и Албания

Снимка: Pixabay

Европейският съюз /ЕС/ инвестира стотици милиони евро в държавите от Западните Балкани, дори преди пълноправното им в блока, предаде репортер на БГНЕС.

Примерите за проекти, изградени с европейски средства, се безброй. Брюксел и европейските банки отпускат финансиране приоритетно в сферите на пътната инфраструкура, енергетиката, селското стопанство и др.

Незаменима е ролята на Инвестиционната рамка за Западните Балкани (ИРЗБ). Инструментът е съвместна инициатива на ЕС, финансовите институции, двустранните донори и бенефициентите, насочена към засилване на хармонизацията и сътрудничеството в областта на инвестициите за социално-икономическото развитие на региона, която допринася за европейската перспектива на Западните Балкани.

От създаването си през 2009 г. ИРЗБ е отпуснала безвъзмездни средства в размер на над 1,4 млрд. евро за стратегически инфраструктурни проекти, чиято обща стойност се оценява на над 22 млрд. евро.

Успешното изпълнение на инвестициите показва много осезаеми ползи, като например значително намалено време за пътуване и повишена безопасност на транспорта, много повече енергия от възобновяеми източници, по-качествено образование, както и повишена конкурентоспособност сред местното население.

Част от проектите включват:

Северна Македония

Коридор 8: Стабилизиране на откосите на скоростен път A2, участък Крива Паланка - Страцин в Северна Македония

Стратегическият коридор свързва адриатическото пристанище Дуръс в Албания с черноморското пристанище Варна в България през Северна Македония. Той е ключов елемент от свързаността и търговията на страната в рамките на региона и с ЕС. В рамките на конкретния проект в момента се довършва 23-километров скоростен път от Крива Паланка до Страцин, който е последната оставаща отсечка до границата с България. Новият скоростен път намалява значително времето за пътуване между Скопие и София, засилва многократно мобилността и търговията, и създава недостъпни досега възможности за социално-икономическо развитие в страната и региона. Финансирането е осигурено чрез грант от ИРЗБ в размер на почти 14 млн. евро, над 20 млн. евро заем от Световната банка и 2,5 млн. евро от държавния бюджет.

Фотоволтаичен парк в македонското село Осломей

Енергийният сектор на Северна Македония разчита предимно на изкопаеми горива и водноелектрическа енергия и е зависим от вноса на електроенергия.

В рамките на този инвестиционен проект (2022-2024 г.) в Осломей е инсталиран голям фотоволтаичен парк с мощност 10 MW, завършен в средата на тази година. Финансирането е осигурено с безвъзмездни средства от ИРЗБ от над 1,5 млн. евро.

Мястото на парка не е избрано случайно. Той е изграден върху огромна, но изчерпана въглищна мина. Паркът произвежда близо 15 GWh електроенергия, като дори надхвърля прогнозните цели. Това е равностойно на енергийните нужди на 2800 домакинства, като помага за отстраняването на 12 177 тона CO2 годишно.

Фотоволтаичната централа "Осломей 1" е част от усилията на Европейския съюз и Северна Македония за диверсификация на енергийните източници в региона и подпомагане на декарбонизацията.

Предстои изграждането и на втората част от плана - "Осломей 2". Така целият комплекс ще разполага с обща мощност 30 MW в съседство с топлоелектрическата централа на въглища в Битоля.

Очаква се централите да произвеждат 50 GWh електроенергия, което е равностойно на енергийните нужди на 8 500 домакинства. Проектът предвижда възможности за по-голяма заетост чрез преквалификация на местната работна сила.

Албания - Системи за пречистване на отпадната вода и събиране на дъждовна вода

Инфраструктурата за пречистване на отпадъчни води в Албания е в лошо състояние - или не съществува, или е с много ограничен обхват и се нуждае от ремонти. Резултатът - опасност и вреда за човешкото здраве и околната среда. За да се справи с належащия проблем, страната започна изпълнението на редица проекти през последните години, с помощта на ЕС.

В Поградец ИРЗБ помага с безвъзмездни средства за капиталови инвестиции в размер на 3,5 млн. евро.

Този проект надгради усилията за опазване на околната среда на Охридското езеро и крайбрежните градове. Човешките и промишлените отпадъци и отпадъчните води като цяло не се третират адекватно в Албания. В Поградец отпадъчните води, генерирани от града, през миналия век са били изхвърляни непречистени в Охридското езеро. Отпадъчните води в района на града са били най-голямото предизвикателство за качеството на водата в езерото, като са нарушавали екосистемата му и са застрашавали местното население чрез замърсяване с вредни бактерии и вируси.

През 2001 г. германското правителство, чрез "Кредитанщалт фюр Видерауфба" /KfW/, и швейцарското правителство, чрез Staatssekretariat fur Wirtschaft (SECO), стартират първата фаза на инвестиции, предоставяйки финансиране за проектиране и изграждане на канализационни колектори и пречиствателна станция за отпадъчни води за Поградец и околните села. Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) е завършена в рамките на първия етап, който включва добавяне на още конектори в югоизточната и източната част на Поградец и отстраняване на фосфора. Мрежата се разширява допълнително в община Бучимас, а водоснабдяването се подобрява многократно в селата Гурас, Ремен и Вердове. След приключването на етап III всички села от водоснабдителната зона на Поградец се възползват от питейна вода.

ИРЗБ подкрепя и разширяването на канализационната система в Поградец, за да се даде възможност за пречистване на всички отпадъчни води в района. Изграждането на цялата система е завършено през 2016 г. и оттогава проблемът е решен.

Енергоефективни общежития в кампуса „Студентски град I“ в Тирана

Обновяването на студентските комплекси в албанската столица е подкрепено с безвъзмездни средства в размер на 4,78 млн. евро от ЕС чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани и пакет от заем и безвъзмездни средства в размер на 30 млн. евро от германското федерално правителство чрез Банката за развитие KfW.

Проектът се състои в рехабилитация на 19 общежития по стандарта на ЕС за сгради с почти нулево потребление на енергия и изграждане на поне 3 нови енергийно ефективни сгради. Проектът в завършения му вид намалява потреблението на енергия средно с 20%. 4700 студенти ще се възползват от подобрените условия на живот, а част от тях вече са настанени. Строят се и специални сгради и помещения за студенти със специални потребности. Поне 70% от капацитета на общежитията ще бъдат заети от студенти с ниски доходи.
По публикацията работи: Ваня Славова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изтича временната закрила на над 74 хиляди украински бежанци у нас

България е единствената страна от ЕС, която все още не е предприела стъпки за удължаване на временната закрила на украинските бежанци. За над 74 хил. бежанци от войната - предимно от районите на Източна и Южна Украйна, това е единствената възможност да продължат живота си у нас - да продължат да работят, да подновят документите си в банки и къде да..

публикувано на 18.02.25 в 15:55

Нови цени във варненските музеи и галерии одобри комисията по култура

Комисията по култура и духовно развитие към Общински съвет – Варна даде съгласието си за актуализация на входните такси за варненски музеи и галерии. Новите цени се предлагат от директорите на културните институции, но се съгласуват от Общинския съвет. Увеличението ще засегне музейните експозиции и обекти от структурата на Регионалния исторически..

публикувано на 18.02.25 в 15:44
Определиха номинираните за награда

Ново жури ще определя носителите на награда "Варна" тази година

Ясно е журито, което ще определя носителите на награда "Варна" за ярки постижения в областта на културата. Това са Красимир Машев, Димитър Трайчев, Мария Томова, Зоя Черешарова, Делян Жечев и Пламен Гутинов - миналогодишните носители на награда "Варна".  Председател на журито е Димитър Чутурков. Това реши днес на свое заседания Постоянната комисия..

публикувано на 18.02.25 в 15:36
Улица

Дежурни в кметствата във Варна ще приемат сигнали в зимната обстановка

Дежурни служители ще бъдат определени във всяко кметство във Варна, които да приемат сигнали, свързани със зимната обстановка. Това каза кметът на Варна Благомир Коцев. Той посочи, че ситуацията във Варна е спокойна. Обработват се всички основни булеварди, както и някои малки улици. Техниката е мобилизирана и е на терен. Подготвени за действие са и трите..

публикувано на 18.02.25 в 14:45

Варна се преклони пред Апостола

С общоградско поклонение и възпоменателна церемония във Варна днес бяха отбелязани 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. За първи път традиционният ритуал се проведе на 18 февруари.  Пред паметника на Левски в Алеята на Възраждането в Морската градина бяха положени венци и цветя с военен ритуал и заупокойна молитва...

публикувано на 18.02.25 в 14:20

Почина племенницата на Никола Вапцаров - Мая Вапцарова

Режисьорката Мая Вапцарова - автор на няколко книги и племенница на поета Никола Вапцаров, е починала, съобщиха нейни близки.  Тя е автор на игралните филми "Лъжовни истории" и "Мярка за неотклонение", както и на над 50 документални ленти. Мая Вапцарова беше член на Съвета за електронни медии и негов председател в периода 2009 - 2010 година.  Ето..

публикувано на 18.02.25 в 14:13

Пуснаха тока в селата Булаир, Голица и Солник, пътят Варна-Бургас вече е отворен

Възстановено е електрозахранването в селата Булаир, Голица и Солник в община Долни чифлик, съобщиха от Областната администрация във Варна.  Припомняме, че електрозахранването в трите населени места беше прекъснато от снощи.  Пуснаха тока в селата Попович и Доброглед, без електрозахранване остават Булаир, Голица и Солник От Агенция "Пътна..

публикувано на 18.02.25 в 14:00