От 25 до 27 октомври Варна ще стане пресечна точка на „Танцови маршрути” – фестивалът за съвременен танц, който вече шеста година докосва публиката до теория, практика и изживявания, свързани със съвременния танц. Програмата по традиция е разнообразна и ще предостави възможност за участие както на любители и зрители, така и на танцьори, които искат да почерпят опит и да споделят сцена с нови артисти.
Фестивалът ще започне със спектакъла „Danceperimental”, който ще се изиграе на на 25 октомври в Юнашкия салон. Публиката е поканена да преживее този интерактивен танцов пърформанс, който въвлича публиката в съавторство. Границата между артисти и зрители е разрушена от стар телефон, който предизвиква аудиторията да участва в създаването на представлението със своите лични истории. Танцът и музиката са изцяло импровизирани, раждат се в момента, в и от присъствието на зрителите, и са вдъхновени от техните споделяния. На следващия ден, 26-ти октомври от 11 часа отново в Юнашки салон, може да бъде посетен танцов уъркшоп с хореографа Ина Гергинова.
„Със средствата на съвременните танцови техники и импровизацията ще се потопим заедно в едно различно изследване на движението. Ще търсим връзките между личните преживявания и емоции, тяхното танцово въплъщение и синергията им с живата музика, създавана на момента, специално за нас, от нашия музикант и вдъхновена от нашите движения!”, споделя Ина Гергинова за предстоящия уъркшоп.
Любителите на танцовите филми ще получат своя момент с прожекцията на „Да танцуваш Пина”. (26 октомври, 14:30 ч., NICOTEA – склад за култура). Филмът проследява пътя на два впечатляващи танцови проекта, свидетелстващи как младо поколение танцьори от цял свят преоткрива хореографията на Пина Бауш: балетната трупа на Semperoper в Дрезден репетира танцовата опера на Пина „Ифигения в Таврида“, а танцьори от цяла Африка репетират балета на Пина „Le Sacre du Printemps“ в École des Sables в Сенегал. Завладяваща метаморфоза: докато танцьорите от уличния танц, класическия балет, традиционния и модерния африкански танц преобразяват творбата на Пина, хореографията на Пина преобразява танцьорите.
С иновативния концерт-спектакъл ще бъде поставен финал на първата част от фестивала „Танцови маршрути”, който ще продължи отново през ноември. Тракийските танци на Петко Стайнов (27 октомври, 19 ч., Юнашки салон) ще обединят три вида сценични изкуства – музика, вокално пеене и танц. Изграден от две части: първата част включва произведения на Димитър Ненов и Панчо Владигеров, втората част танцова интерпретация на известните „Тракийски танци“ по музика на Петко Стайнов, с хореограф доц. д-р Анна Пампулова която е отличена с награда на Столична община за ярки постижения в областта на танцовото изкуство.
„Танцови маршрути” се включва и като партньор на ACT Festival в организирането на танцов уъркшоп с водещ Диего Агульо и два семинара с дата 25 октомври в ReBonkers. Творческият резултат от четиридневния уъркшоп ще бъде представен на 24 октомври в Юнашкия салон. На 25 октомври от 14:30 ч. започва семинарът „Свободното изкуство и градът” – събитието ще представи инициативи, които свързват и развиват маргиналните градски пространства със средствата на независимата култура, но същевременно и доказват нуждата от повече културна инфраструктура. Участници ще бъдат Неда Соколовска (екстериорен театър VOX POPULI), Ралица Герасимова (Фестивал “БУНА”), Андрей Паунов (POP-UP CINEPLEX), Александър Хаджиев (“Hauptsache Frei” и “180 градуса – Лаборатория за иновативно изкуство”) и арх. Венцислава Недялкова (сдружение Varna Spaces).
От 16:30 часа на същата дата Калина Вагенщайн и Стефан Прохоров (АСТ Асоциация за свободен театър) ще представят уъркшопа “Професионален артист – да или не?”. Те ще обсъдят приетите наскоро промени в Закона за защита и развитие на културата, според които предстои създаването на регистър на свободно практикуващите артисти.
Радио Варна прие ценно дарение - бронзова скулптура на Йордан Каранов, музиковед, общественик и началник на радиостанцията в периода 1944 – 1950 г. Творбата e подарък от художничката Калия Йорданова и нейния съпруг – скулптора проф. Пламен Братанов. Произведението е дело на бащата на Йорданова - скулптора Христо Йорданов. С голяма признателност..
Варна отново ще бъде домакин на едно от най-обичаните културни събития у нас – 11-ият международен филмов фестивал "Карантината", който ще се проведе от 5 до 9 август, на плажа до рибарското селище Карантината. Фестивалът, създаден и поддържан изцяло на доброволчески принцип, доказва, че културата съществува без лукс, а чрез хората. Без..
Държавният куклен театър във Варна представя спектакли на лятната и основната си сцена тази седмица. Програма: 30 юли, сряда, 18.30 ч. - "Храбрият оловен войник", за деца над 4 г. (основна сцена) 2 август, събота, 18.30 ч. - "Дядовото дворче", за деца над 3 г. (лятна сцена) 3 август, неделя, 18.30 ч. - "Трите прасенца", за деца над 3 г. (лятна..
На 4 август (понеделник), датата на която през 1935 г. цар Борис III прерязва лентата на новопостроения мавзолей на полско-унгарския крал Владислав III, Парк-музей „Владислав Варненчик“ ще работи извънредно с обичайното си работно време от 10:00 до 17:30 часа и входни такси. По случай 90-ата годишнина ще бъдат проведени два безплатни музейни тематични..
Над 400 артисти от Сърбия, Унгария, Грузия, Колумбия, Чехия, Молдова и България ще участват в 33-тото издание на Международния фолклорен фестивал „Варненско лято“ 2025. Събитието ще се проведе в морската столица от 30 юли до 2 август и тази година ще премине под мотото за приятелството: „Заедно днес и завинаги“ и „Да останем приятели“, съобщават от..
Музеят за Нова история на Варна тази седмица е домакин на летен учебен курс, организиран за студенти от Нов български университет. Той е посветен на историята на града и индустриалното му наследство, като вниманието е насочено към старите фабрики на Варна, съобщиха от Регионалния исторически музей във Варна. Ръководители на инициативата са доц. д-р..
Това е първият роман на писателя, след като спечели Международната награда "Букър" през 2023 г., преведена на английски отново от Анджела Родел, се посочва в статията със заглавие "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов - елегия за бащата". "Въпреки че е по-изчистена като форма от по-ранните заглавия, книгата продължава да си играе с..