През последните пет години се наблюдава интензивен процес на съхнене на някои от основните дървесни видове, участващи в конструкцията на полезащитните пояси в Добруджа. До 2019г. съхнене при брястовете и американския ясен. След 2020г. масово изсъхване на планински и полски ясени. През 2023г. е констатирано при акациевите горски пояси, а от 2024г. започна да се развива процес на съхнене и по дъбовете – към момента най-силно са засегнати червеният дъб и церът.
Тези данни изнесе на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания” в средата на месеца експертът лесовъд инж. Радослав Радев, организирана от природозащитната организация Световен фонд за дивата природа – България (WWF България), в партньорство с Югозападно Държавно предприятие. Експерти от седем европейски страни, сред които България, Гърция, Унгария и Румъния,обсъдиха важни въпроси, свързани с пожарите в горите, екстремните температури през последните години и тяхното влияние върху различните екосистеми и др.
Инж. Радев, който е и заместник-директор на Държавното ловно стопанство в Балчик, представи мерките, които прилагат стопанствата от област Добрич за възстановяване на тази линейна инфраструктура, която спомага за запазване на биоразнообразието в района , но и подчерта необходимостта от подпомагане запазването на това национално богатство, засегнато от климатичните промени, впоследствие от различни вредители. Със собствени средства и по проекти за горските е непосилно да се справят.
„Ако има сериозна зима и снежна покривка, веднага ще падне популацията на основните вредители и ще се осигури добро влагозапасяване. Така част от поясите ще могат да се самовъзстановят, но там, където има необратими процеси, единственият вариант, който остава, е да бъдат подновени. Поясите заемат от 2 до 3 процента от общата площ на Добруджа, повишават плодородието с 10 до 30%. За всички съседни площи земеделците получават субсидии, а ние за тези 2-3 процента не получаваме никакви субсидии. Ако се получаваха субсидии за поясите като част от агролесовъдската система, каквато всъщност те са, тогава ние щяхме да се чувстваме много по-спокойнии свободни да можем да си вършим по-спокойно работата, а не да се чудим по какви проекти да намерим пари. Добруджа е с най-малка лесистостспрямо другите части на страната ни и със сигурност за всички е по-добре процентът да е по-голям“ – коментира инж. Радев.
"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени, Житницата на България отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен е инж. Радослав Радев.
Доказано е, че земеделските площи, защитени от горски пояси, увеличават реколтата с 15-35%; ерозията там е спряна; праховите частици намаляват, а замърсяването на въздуха намалява от 2 до 4 пъти.
Тези икономически ползи са измерими ипо-известни на широката общественост, но една от най-важните ползи от системата за защитени горски пояси е, че тя създава условия за възстановяване и поддържане на биоразнообразието на региона. Има огромни територии, където горските пояси са единствените места, подходящи за обитаване и размножаване на дивите животни. И е изключително важно, че тези пояси осигуряват непрекъснати коридори, които свързват най-отдалечените гори. Специфичният микроклимат на поясите, подобен на този на естествена гора, създава условия за многократно увеличаване на растителното видово разнообразие - подчертава още експертът.
Той е изчислил, че са нужни над 4000 лева на декар за период от 4-5-6 години за създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са най-много 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Специалистът коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали.
"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", категоричен е инж. Радослав Радев. Той допълни, че част от изсъхналите пояси са залесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси, е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев посочи, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.
"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", подчерта още инж. Радев. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или под 500 литра на квадратен метър, последните години около 300-400л/м2 и то не по време на вегетацията. Това, в съчетание с най-силните ветрове в България, прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на кв. м годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието и.
Чуйте репортажа на Албена Иванова в звуковия файл в началото на публикацията.Изграждането на паркинги на територията на район "Приморски" обмислят от администрацията. Голям финансов ресурса ще бъде необходим за реализиране на намерението, тъй като според условията най-подходящ вариант за изпълнение е те да бъдат подземни. Търсят се подходящи терени за целта. Това каза районният кмет Николай Желязков в предаването на Радио..
Отводнителният канала, който е и разделителна ивица на бул. "Васил Левски", е обрасъл с растителност, видя репортер на Радио Варна. По протежението му след кръговото кръстовище на ул. "Прилеп" и бул. "Цар Освободител" могат да бъдат забелязани саморасли дървета. Проводимостта на канала е добра, oчаква се да бъде избрана фирма, която да почисти..
Днес ще е слънчево. Ще духа слаб южен вятър, следобед до умерен, по Черноморието от югоизток. С него ще нахлува по-топъл въздух и максималните температури ще се повишат спрямо предните дни – преобладаващите ще са между 29° и 34°, за Варна около 29°. Вълнение на морето 2, след обяд 3 бала. Температурата на морската вода 25°-26°. Изгрев на Слънцето за..
От началото на годината до момента по схемите за държавна помощ на българските земеделци са изплатени 120 970 040 лв. Данните са от брояча на страницата на Държавен фонд "Земеделие", предаде БНР. 1 456 666 000 лв. пък са парите, които фермерите у нас са получили като европейски субсидии по директните плащания от 16 октомври до днес. Броячът е сред..
От полицията предупреждават за фалшиви профили и сайтове, дублиращи промоции на истински фирми, предаде БНР. Целта на измамниците, според ГДБОП, е да се убедят потребителите, че пазаруват в истински магазин и да въведат данните от банковите си карти. През последните дни са установени няколко измамни страници, които копират официални профили на..
Нов инцидент с воден атракцион на централния плаж в Слънчев бряг. 16-годишен е в УМБАЛ-Бургас е транспортиран до здравното заведение със съмнения за комоцио, предаде БНР. Малко след 18 часа стана ясно, че младежът е изписан от болница в добро здравословно състояние. От бургаската полиция уточняват, че около 15.30 ч. трима непълнолетни туристи,..
Голямо задръстване се образува на пътя Варна - Златни пясъци в посока курортните комплекси заради лека катастрофа около сп. "Студентска". Дълга колона от автомобили се извива по бул. "Княз Борис I" Платното вече е освободено от колите, участвали в птп-то, съобщи за Радио Варна главен инспектор Петко Камбуров, началник на сектор "Пътна полиция".