През последните пет години се наблюдава интензивен процес на съхнене на някои от основните дървесни видове, участващи в конструкцията на полезащитните пояси в Добруджа. До 2019г. съхнене при брястовете и американския ясен. След 2020г. масово изсъхване на планински и полски ясени. През 2023г. е констатирано при акациевите горски пояси, а от 2024г. започна да се развива процес на съхнене и по дъбовете – към момента най-силно са засегнати червеният дъб и церът.
Тези данни изнесе на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания” в средата на месеца експертът лесовъд инж. Радослав Радев, организирана от природозащитната организация Световен фонд за дивата природа – България (WWF България), в партньорство с Югозападно Държавно предприятие. Експерти от седем европейски страни, сред които България, Гърция, Унгария и Румъния,обсъдиха важни въпроси, свързани с пожарите в горите, екстремните температури през последните години и тяхното влияние върху различните екосистеми и др.
Инж. Радев, който е и заместник-директор на Държавното ловно стопанство в Балчик, представи мерките, които прилагат стопанствата от област Добрич за възстановяване на тази линейна инфраструктура, която спомага за запазване на биоразнообразието в района , но и подчерта необходимостта от подпомагане запазването на това национално богатство, засегнато от климатичните промени, впоследствие от различни вредители. Със собствени средства и по проекти за горските е непосилно да се справят.
„Ако има сериозна зима и снежна покривка, веднага ще падне популацията на основните вредители и ще се осигури добро влагозапасяване. Така част от поясите ще могат да се самовъзстановят, но там, където има необратими процеси, единственият вариант, който остава, е да бъдат подновени. Поясите заемат от 2 до 3 процента от общата площ на Добруджа, повишават плодородието с 10 до 30%. За всички съседни площи земеделците получават субсидии, а ние за тези 2-3 процента не получаваме никакви субсидии. Ако се получаваха субсидии за поясите като част от агролесовъдската система, каквато всъщност те са, тогава ние щяхме да се чувстваме много по-спокойнии свободни да можем да си вършим по-спокойно работата, а не да се чудим по какви проекти да намерим пари. Добруджа е с най-малка лесистостспрямо другите части на страната ни и със сигурност за всички е по-добре процентът да е по-голям“ – коментира инж. Радев.
"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени, Житницата на България отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен е инж. Радослав Радев.
Доказано е, че земеделските площи, защитени от горски пояси, увеличават реколтата с 15-35%; ерозията там е спряна; праховите частици намаляват, а замърсяването на въздуха намалява от 2 до 4 пъти.
Тези икономически ползи са измерими ипо-известни на широката общественост, но една от най-важните ползи от системата за защитени горски пояси е, че тя създава условия за възстановяване и поддържане на биоразнообразието на региона. Има огромни територии, където горските пояси са единствените места, подходящи за обитаване и размножаване на дивите животни. И е изключително важно, че тези пояси осигуряват непрекъснати коридори, които свързват най-отдалечените гори. Специфичният микроклимат на поясите, подобен на този на естествена гора, създава условия за многократно увеличаване на растителното видово разнообразие - подчертава още експертът.
Той е изчислил, че са нужни над 4000 лева на декар за период от 4-5-6 години за създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са най-много 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Специалистът коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали.
"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", категоричен е инж. Радослав Радев. Той допълни, че част от изсъхналите пояси са залесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси, е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев посочи, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.
"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", подчерта още инж. Радев. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или под 500 литра на квадратен метър, последните години около 300-400л/м2 и то не по време на вегетацията. Това, в съчетание с най-силните ветрове в България, прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на кв. м годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието и.
Чуйте репортажа на Албена Иванова в звуковия файл в началото на публикацията.Над 1 700 тролейбусни стълбове във Варна ще бъдат обследвани със специализирана апаратура, за да бъде направен точен анализ дали има изтъняване в основата им. Това уверение е получил от дружеството "Градски транспорт" заместник-кметът по сигурността Илия Коев, съобщи самият той за Радио Варна. За тази цел ще бъде наета лаборатория, като засега няма..
Летящи с висока скорост тротинетки – сериозен проблем както за пешеходци, така и за шофьори. Не липсват и тежките инциденти. На скорошно заседание на комисията по „Обществен ред и безопасност на движението“ към Общинския съвет във Варна беше обсъден един от опасните участъци в града - к ръстовището на булевард „Васил Левски“ с улица „Васил..
В базата данни в Центъра за малки планети в Харвард вече фигурира астероидът с българско име "Перперикон". Името е предложено от доц. Веселка Радева, ръководител на Планетариума във Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" във Варна. Името е одобрено от специална комисия на Международния астрономически съюз. Над 250 астероида с..
Синята и зелената зона за паркиране в Бургас поскъпват. Решението влиза в сила от 1 април, а самата цена за почасово паркиране се повишава от 1.30 на 2 лева. Само допреди година цената беше 1 лев. Увеличението е одобрено на заседанието на Общински съвет с гласовете на 32 общински съветници. Като причина за поскъпването се посочва желанието на..
Над 400 варненски ученици са запознати с кампанията "С вкус на зависимост" и са участвали в дискусиите за рисковете от употребата на вейп устройства, съобщиха от общинския пресцентър. Общинска дирекция „Превенции“ заедно с Общински съвет по наркотичните вещества, Областната дирекция на МВР във Варна и Регионалното управление на образованието..
Предстои преброяване на бездомните кучета в община Балчик. Определените лица, които ще го извършат и трябва да бъдат обявени според разпоредбите, са Мариян Цветков, Дамянка Желязкова, Тюнчер Амедов, Георги Георгиев. Управителят на общинско предприятие „Благоустрояване и комунално стопанство“ инж. Павел Павлов поясни, че преброяване се прави на всеки..
Трима души получиха шанс за втори живот, след като близките на 44-годишна жена взеха благородното решение да дарят органите ѝ. Донорската ситуация бе реализирана от екип на Университетската болница за активно лечение „Света Марина“ във Варна, с кординатор д-р Валентин Маринчев, съобщиха от Изпълнителната агенция "Медицински надзор". Екипаж от..