България - страна със сходна историческа съдба на Турция, която 40 години след Освобождението се стреми да се дистанцира от Османската империя, е основното вдъхновение за реформаторските идеи на Мустафа Кемал Ататюрк.
Когато през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военно аташе, той открива, че България е една изцяло европейска страна. За него това е голям шок. Това коментира Явор Сидеров, преводачът на книгата на М. Шукрю Ханиоглу - професор по история на късната Османска империя в департамента по близкоизточни изследвания в Принстън, "Ататюрк. История на идеи".
Това не просто биография на големия турски държавник.
Книгата е история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. М. Шюкрю Ханиоглу маркира интелектуалното и идейното развитие на Мустафа Кемал през всеки етап на живота му – от дете и ученик в раздираната от противоборства Македония до края на дните му през 1938 г. в Истанбул.
В България не знаем почти нищо за Ататюрк, посочва Сидеров.
Последната сериозна книга, която излиза за Ататюрк на българския пазар е от късните 70-те на миналия век. Оттогава насам са излизали много неща, но по-голямата част от тях са базирани на вестникарски статии и не са сериозни изследвания. Освен това много голяма част от тях в българския контекст се фокусират върху любовта му с Димитрина Ковачева - много красива история, но тези статии не казват нищо за мотивите на реформаторската програма на Ататюрк, не казват нищо за техните източници, за източникът на вдъхновението му, нито за това как той успява да прокара тази модернизационна програма.
Книгата е едновременно сериозно академично изследване и достъпно четиво. В нея читателите няма да открият Димитрина Ковачева, но за сметка на това ще намерят България.
България е много важна страна за Мустафа Кемал.Това казва и авторът в предговора към българското издание, написан специално за него.
Там излично е подчертано, че България е основното вдъхновение пред модернизационната програма на Мустафа Кемал, който няма голям опит от пребиваване в Западна Европа. Освен 14-месечният си престой у нас като аташе, той е бил в Западна Европа веднъж в 1910-та на военни маневри в Франция, вендъж към края на Първата Световна война на турне в Германия с тогавашния престонаследник на Османската империя като генерал от свитата му и един път след това на лечение в Австро-Унгария.
На практика, единственият му продължителен престой и досег с нещо различно от Османската империя... е България.
Един анекдот, който авторът споменава в книгата - български турчин, депутат в Народното събрание, кани Мустафа Кемал на опера в Народния театър (на представление на "Кармен" - бел.а.). Мустафа Кемал отива. Той е впечатлен от сградата, впечатлен от публиката, впечатлен от трупата и от спектакъла. И се навежда към приятеля си, българският турчин депутат, и му казва "Сега разбирам защо ни победихте в Балканската война!".
Разбира се, Турция в момента - поне от едни 15-20 години, не е Турция от 1923-та година на Ататюрк. В момента по-скоро в Турция върви едно балансиране и изравняване на двете наследства - светското Ататюрково и традиционното Османско. Защото неговата реформа е отгоре-надолу и без да бъде насилствана, а това е забележително, защото липсват онези белезни на насилие, каквито носи принудата на Болшевишката реформа в СССР. Без да е насилствана, реформата на Мустафа Кемал е много успешна, макар това да не означава, че тя е задължително добре приета от всички.
Мустафа Кемала е разбирал необходимостта от обединяваща фигура в един наистина кризисен момент за остатъците от Османската империя и създаването на Турската република, от личност, която да обедини хората към себе си.
Целият разговор с Явор Сидеров може да чуете в звуковия файл.
Община Варна издаде разрешение за разполагане на 20 шатри на изложението „Алея на книгата“ в центъра на града - пешеходната част на бул. „Княз Борис I“. Събитието, което традиционно се провежда в началото на август, ще бъде подкрепено и финансово от общината чрез бюджета на дирекция „Култура и духовно развитие“, съобщиха от общинския пресцентър...
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ учредява в края на септември свой международен фестивален форум. Първото издание на Международния черноморски театрален фестивал (МЧТФ) ще се проведе в морската столица от 24 до 28 септември. Фестивалният слоган „Театърът се вълнува“ търси асоциативно емоционален паралел между изкуството и морето...
Констелационен театър "Звездни хора" гостува във Варна с представлението "Искам, но Трябва" на 19 юли в Арт салона на Радио Варна. В него през играта на Аватари, се разкриват вътрешните драми на Човека, които изпиват енергията му. За петима души от публиката, избрани на случаен принцип, ще бъдат изиграни пет етюда, в които чрез езика на тетралната..
Концертът „Разходка из Виена“ ще бъде представен на 19 юли, събота, от 18 ч. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Организатор на събитието, което събира на варненска сцена двете талантливи пианистки с успешна концертна и преподавателска кариера в САЩ и Европа - Венета Нейнска и Пепрон Пилибосян , е Общоарменският благотворителен съюз..
Във Варна е подредена финалната изложба от 18-ия Международен фотографски салон. Най-силните и въздействащи творби са показани на пана в пространството между Фестивалния и конгресен център и сградата на бившия хотел „Одесос“. Или с други думи - площад „Антон Новак“. Днес е официалното откриване. Присъдени са 121 награди – индивидуални и..
„Тютюн“ – най-гледаната постановка на Варненския драматичен театър, удостоена с Награда Варна за 2022 г., излиза на откритата сцена на Летния театър на 1 септември. Калин Врачански е в ролята на Борис Морев, а Александра Майдавска талантливо изгражда образа на Ирина в разтърсващия и чувствен спектакъл за невъзможната любов на фона на жестокостта на..
122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание ще бъдат отбелязани на 19 юни във Варна. Програмата започва в 10 часа в парка на район "Аспарухово" с официално откриване и заупокойна молитва и продължава с фолклорна програма. Организатори на събитието са Македонското културно-просветно дружество "Гоце Делчев" и Регионалното тракийско..