България - страна със сходна историческа съдба на Турция, която 40 години след Освобождението се стреми да се дистанцира от Османската империя, е основното вдъхновение за реформаторските идеи на Мустафа Кемал Ататюрк.
Когато през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военно аташе, той открива, че България е една изцяло европейска страна. За него това е голям шок. Това коментира Явор Сидеров, преводачът на книгата на М. Шукрю Ханиоглу - професор по история на късната Османска империя в департамента по близкоизточни изследвания в Принстън, "Ататюрк. История на идеи".
Това не просто биография на големия турски държавник.
Книгата е история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. М. Шюкрю Ханиоглу маркира интелектуалното и идейното развитие на Мустафа Кемал през всеки етап на живота му – от дете и ученик в раздираната от противоборства Македония до края на дните му през 1938 г. в Истанбул.
В България не знаем почти нищо за Ататюрк, посочва Сидеров.
Последната сериозна книга, която излиза за Ататюрк на българския пазар е от късните 70-те на миналия век. Оттогава насам са излизали много неща, но по-голямата част от тях са базирани на вестникарски статии и не са сериозни изследвания. Освен това много голяма част от тях в българския контекст се фокусират върху любовта му с Димитрина Ковачева - много красива история, но тези статии не казват нищо за мотивите на реформаторската програма на Ататюрк, не казват нищо за техните източници, за източникът на вдъхновението му, нито за това как той успява да прокара тази модернизационна програма.
Книгата е едновременно сериозно академично изследване и достъпно четиво. В нея читателите няма да открият Димитрина Ковачева, но за сметка на това ще намерят България.
България е много важна страна за Мустафа Кемал.Това казва и авторът в предговора към българското издание, написан специално за него.
Там излично е подчертано, че България е основното вдъхновение пред модернизационната програма на Мустафа Кемал, който няма голям опит от пребиваване в Западна Европа. Освен 14-месечният си престой у нас като аташе, той е бил в Западна Европа веднъж в 1910-та на военни маневри в Франция, вендъж към края на Първата Световна война на турне в Германия с тогавашния престонаследник на Османската империя като генерал от свитата му и един път след това на лечение в Австро-Унгария.
На практика, единственият му продължителен престой и досег с нещо различно от Османската империя... е България.
Един анекдот, който авторът споменава в книгата - български турчин, депутат в Народното събрание, кани Мустафа Кемал на опера в Народния театър (на представление на "Кармен" - бел.а.). Мустафа Кемал отива. Той е впечатлен от сградата, впечатлен от публиката, впечатлен от трупата и от спектакъла. И се навежда към приятеля си, българският турчин депутат, и му казва "Сега разбирам защо ни победихте в Балканската война!".
Разбира се, Турция в момента - поне от едни 15-20 години, не е Турция от 1923-та година на Ататюрк. В момента по-скоро в Турция върви едно балансиране и изравняване на двете наследства - светското Ататюрково и традиционното Османско. Защото неговата реформа е отгоре-надолу и без да бъде насилствана, а това е забележително, защото липсват онези белезни на насилие, каквито носи принудата на Болшевишката реформа в СССР. Без да е насилствана, реформата на Мустафа Кемал е много успешна, макар това да не означава, че тя е задължително добре приета от всички.
Мустафа Кемала е разбирал необходимостта от обединяваща фигура в един наистина кризисен момент за остатъците от Османската империя и създаването на Турската република, от личност, която да обедини хората към себе си.
Целият разговор с Явор Сидеров може да чуете в звуковия файл.
Спектакълът "МУА У ТУПАН", който трябваше да бъде игран тази вече от 19,00 часа на сцена "Филиал", се отменя, поради заболяване на актьор, съобщават от Варненския театър. Билетите, закупени за 19 февруари, важат без презаверка за 17 март. При невъзможност да гледате "МУА У ТУПАН" на 17 март т.г. можете да презаверите билетите си за друг спектакъл от..
"Поклон, Апостоле!” е образователна инициатива в Музея на Възраждането – Варна на 18 и 19 февруари т.г. Музейните образователни уроци са подготвени за ученици от 1. до 12. клас, като са предвидени разнообразни дейности за всяка възраст. Целта е чрез интересно и приятно преживяване в музейната среда да се разшири знанието за живота и делото на..
Това е история за двама души, които в предишните си връзки са били много наранявани и се събират с надеждата да се отърсят от загубените битки и неизживените моменти в миналото - разказва Георги. - И когато двама души с такива съдби са заедно, те могат да преодолеят всяко предизвикателство, което се изпречи на пътя им - трябва само да намерят..
Сладка поезия с вкус на море. Така определя първата си стихосбирка „Солен карамел“ украинката Оксана Яковенко, която преди близо шест години любовта довежда в Балчик. Дни след празника на виното и любовта се състоя първата и официална среща с нейната публика и стиховете и – лирични, весели, тъжни, преживели разочарование и загуба. Поетичният и..
"Конклав" е филмът на годината според Британската академия за филмово и телевизионно изкуство БАФТА. На 78-та церемония снощи трилърът, по романа на Робърт Харис, спечели още в категориите - най-добър британски филм, адаптиран сценарий и монтаж. Филмът разказва как след неочакваната смърт на папата, кардинал Лорънс е натоварен със задачата да ръководи..
Писателите Захари Карабашлиев и Мария Касимова - Моасе са ментори на 10 ученици от 8 до 12 клас в рамките на проекта на фестивала "Варна Лит". Той е финансиран от Национален фонд "Култура" - "Ателие за творческо писане". Учениците ще имат задача да напишат текст за сцена, който после ще бъде реализиран от театралните школи в града, обясни Даниела Цочева..
Започна приемът на заявки за участие в 34-то издание на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев“. Кандидатите могат да подават необходимите документи и записи в Младежкия център в Добрич до 14 април. Информация на кореспондента ни Мая Райнова.